Решение № 1725 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2015 г.

Решение № 1725 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика град Пловдив против решение № 2840 от 19.12.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 1540/2014 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт № 161305972 от 31.01.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 429/07.05.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на § 35 от ПЗР на ЗИД ДОПК /в сила от 01.01.2013 г. Твърди се, че процесната ревизия, макар и повторна е започнала на 05.08.2013 г., при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./, поради което § 35 от ПЗР на този закон не е приложим. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспореният ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответниците - Ангелина Михайлова Манчева, Михаил Гавраилов Белков и Васка Михайлова Белкова, чрез общия им пълномощник адв. Георги Печев оспорват касационната жалба и молят да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмено отговор. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил за нищожен ревизионен акт, издаден на Ангелина Михайлова Манчева, Михаил Гавраилов Белков и Васка Михайлова Белкова в качеството им на наследници на Михаил Гавраилов Белков. С последния са установени задължения на наследодателя и предприятието му като ЕТ ЗОИ - 90- Михаил Белков за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./, които не са разполагали с материална компетентност. В мотивите на решението е посочено, че в конкретния случай се касае за повторна ревизия, при която се възстановява висящността на ревизионното производство, възложено с първоначалната заповед по чл. 112 ДОПК. В случая заповедта за възлагане на ревизията по отношение на Михаил Гавраилов Белков е издадена на 08.10.2012 г., поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред. На това основание е прието, че компетентният орган по издаване на ревизионния акт се определя по реда на чл. 119 ДОПК, действащ до изменението от 01.01.2013 г. - с издаване на заповед от органа, възложил ревизията. В случая заповед за определяне на компетентен орган не е издадена, а за органа, възложил ревизията липсва и законово правомощие да издава ревизионни актове, поради което оспореният акт е прогласен за нищожен. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. ДВ 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. От тълкуването на посочените норми, правилно съдът е приел, че преходният режим е приложим и по отношение на висящите ревизионни производства, образувани преди 01.01.2013 г., по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. Това е така, тъй като повторната ревизия не е нова ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство, образувано с първоначалното издадената заповед за възлагане на ревизия. Доводите в касационната жалба, че процесната ревизия е започнала на 05.08.2013 г., когато е издадена заповед за възлагане на ревизия във връзка с връщането на преписката от директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика град Пловдив с решение № 734/19.07.2013 г., са в противоречие с чл. 155, ал. 6 от ДОПК. Според цитирана норма, производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. На това основание правилно първоинстанционния съд е приел, че производството по извършване на процесната повторна ревизия е започнало със ЗВР № 1204821/08.10.2012 г., която е връчена на 26.10.2012 г. и е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради това и съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 01.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от Златина Димитрова Велиева в качеството й на орган, възложил ревизията и Селви Зюлкифов Сираков като ръководител на ревизията, които не са оправомощени със заповед за определяне на компетентен орган и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионен акт. Като е достигнал до същите правни изводи и е прогласил ревизионния акт за нищожен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответниците по касация в размер на 816 лева съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и приложените писмени доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,