Решение № 5393 от 6.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пуфи 88" ЕООД, против Решение 1454 от 13.07.21 г., постановено по адм. дело 1437 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е била законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-135-0081000 от 08.04.21г. , издадена от началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект хранителен магазин , находящ се в гр. Асеновград, [улица], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. ПАМ е наложена във връзка с установено нарушение, а именно неиздаване на касов бон на стойност 7 лева при извършена контролна покупка от служители на НАП на омекотител на 06.04.21 година. При проверката от проверяващите е изведен дневен отчет с 0005359, съгласно който отразените продажбе на ФУ са били в размер 0,00лева, като в същото време установената фактическа наличност е в размер на 272,50 лева.Като причина от страна на продавача за тази разлика е посочено неиздаването на касови бележки. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Пуфи 88" ЕООД против посочената заповед, с мотиви, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Като мотиви по отношение продължителността на срока на определената мярка съдът е изложил установената касова разлика от 272,50лв. в часа на проверката -14,25ч, свидетелстващо за укриване на 100% от оборота на търговеща. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В жалбата са изложени доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Твърди се, че при издаване на процесната заповед е допуснато нарушение на принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК и е налице несъответствие с целта на закона. Възраженията са неоснователни по следните съображения: Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл.3, ал.1, изр. първо, от Наредба Н-18 от за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал.4, т.1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 от ЗДДС израз до 30 дни. В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 06.04.21г. в стопанисвания от касатора търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Асеновград, [улица], е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок в размер на 14 дни, който срок следва да се отбележи е различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Обратно на твърдението в жалбата в тези мотиви достатъчно конкретно е посочено, че са взети предвид местоположението на обекта, предлаганият асиртимент, работното време, констатираното нарушение за неиздаване на фискални бонове от ФУ и установената положителна касова разлика в размер на 272,50 лв. Настоящият състав споделя мотивите на административния орган, че установената касова разлика е индиция, че неиздаването на ФКБ за извършени продажби не е изолиран случай, а e практика в проверявания обект. Това се потвърждава и от даденото собственоръчно написано обяснение на лицето, съгласно което установената при проверката касова разлика се дължи на неиздаване на касови бележки. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,