Решение № 2562 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2017 г.

Решение № 2562 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ц. Т. - 8" ООД - гр. Б., представлявано от управителя Т. В. Р. срещу решение № 891/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1722/2016 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 887/26.04.2016 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Б. за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "запечатване на търговски обект - Център за интегрално неформално образование, находящ се в гр. Б., ул. "Л. К." .№...", стопанисван от "Ц. Т. - 8" ООД за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателката необосновано съдът не е взел предвид обстоятелството, че обектът, който следва да бъде запечатан не е собственост на представляваното от нея дружество. Касаторът излага оплаквания относно преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона и липсата на мотиви за това. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта за ПАМ, като в условията на евентуалност иска намаляване срока й на действие. Претендира присъждане на разноски. По делото е депозиран и препис от влязло в сила решение № 1638/08.11.2016 по н. а. х. дело № 4528/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Б.. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД на НАП - гр. Б., редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ц. Т. - 8" ООД срещу заповед № 887/26.04.2016 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Б. за наложен ПАМ - "запечатване на търговски обект - Център за интегрално неформално образование, находящ се в гр. Б., ул. "Л. К." .№...", стопанисван от "Ц. Т. - 8" ООД за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган, както и че в нея са изложени фактическите основания за налагане, с препращане към съставения АУАН и издаденото наказателно постановление (НП) № 887/26.04.2016 г. Според съда противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, с което е нарушена разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 3 и чл. 187 от същия закон. Според АС-Б. мярката законосъобразно е приложена от административния орган спрямо лице, което е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, с което е нарушил нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е приел, че след като в случая е установено, че този ред не е бил спазен, законосъобразно е наложена ПАМ. Изложени са мотиви в съдебното решение, че не са налице допуснати от административния орган процесуални нарушения. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. В процесния случай правилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения при издаването на ПАМ, преди издаването, на който е съставен АУАН № F206609/28.03.2016 г., а в деня на издаване на процесната заповед е издадено и НП № 887/26.04.2016 г. И в АУАН и в НП изрично е посочено кога е извършено нарушението и в какво се състои то. Наличието на съдебно решение № 1638/08.11.2016 г. по н. а. х. дело № 4528/2016 г. на Бургаския районен съд, с което е отменено НП № 887/26.04.2016 г. не променя направените изводи. Изрично в съдебната практика се приема, че отмяната на наказателното постановление с влязло в сила решение не обвързва задължително съда, който се произнася по законосъобразността на наложената от административния орган ПАМ, така както е задължителна например влязлата в сила присъда по наказателно дело, предвид чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Затова решението, с което е отменено наказателното постановление представлява доказателство, заедно с всички останали, събрани по делото - виж решение по адм. дело № 10942/2011 г. на ВАС, Първо отделение. В този смисъл следва да се приеме, че когато с влязло в сила решение е отменено наказателното постановление, затова, че не е установено извършването на нарушението, то би следвало да повлияе при преценката за законосъобразност и на наложената ПАМ. С представеното от касатора влязло в сила решение на районния съд е прието, че в резултат на неясна правна квалификация на деянието от страна на наказващия орган е налице неяснота по отношение на нарушението, както и че услугата, за която е следвало да се издаде касова бележка, не е извършвана. В конкретния случай отмяната на наказателното постановление не може да бъде основание за отмяна и на наложената ПАМ, тъй като не е доказано категорично, че не е извършено нарушение. При установено извършено нарушение - дружеството не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва в обекта ФУ, регистрирано в компетентната ТД на НАП, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство, неясната правна квалификация, дадена от административния орган не е от категорията на съществени процесуални нарушения и не обуславя отмяната на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. На следващо място с оглед твърденията на касатора, касаещи собствеността на търговския обект, чието запечатване се оспорва, настоящият състав счита същите за неоснователни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предоставения договор за безвъзмездно право на ползване на имот е в противоречие с останалите доказателства по делото. Видно от материалите по административната преписка дружеството осъществява икономическата си дейност от помещението, за което твърди, че е собственост на трето лице. Жалбоподателката не представя други доказателства, от които да се установява, че осъществяваните от дружеството обучения се провеждат в други, специално наети помещения. Неоснователно е и твърдението на касатора, че предметът на дейност на "Ц. Т. - 8" ООД е различен от услугата, поисканата от служителя на НАП. По безспорен начин е установено, че поисканата услуга, с цена в размер на 20 лева, не е отказана. Относно искането на жалбоподателката за намаляване срока на действие на процесната заповед настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния административен съд във връзка с определения срок на налагане на мярката. Правилно е посочено, че при определяне срока на ПАМ, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено спазването на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта на закона. Налагането на ПАМ за 30 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,