Решение № 10099 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 2173/01.04.2021 г., постановено по адм.д. 1205/2021 г. по описа на Административен съд София град,с което е отменена заповед 06/07.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И. Патев за заеманата от него длъжност главен експерт в отдел Договориране по частни мерки, дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони в Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна И. Патев, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като проесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение 2173/01.04.2021 г., постановено по адм.д. 1205/2021 г. по описа на Административен съд София град е отменена заповед 06/07.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И. Патев за заеманата от него длъжност главен експерт в отдел Договориране по частни мерки, дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони в Държавен фонд Земеделие. По делото е установено, че с решение 13969/12.11.2020 г., постановено по адм. д. 6406/2020 г. на Върховния административен съд, е отменено решение 1032/2020 г., постановено по адм.д. 2479/2019 г. на Административен съд София град, като е отменена заповед 38/04.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И. Патев. Решението на Върховния административен съд е влязло в сила на 12.11.2020 г., от която дата започва да тече 14-дневния срок по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител за явяване на държавния служител в Държавен фонд Земеделие. При постановяване на решението си съдът е съобразил обстоятелството, че на 26.11.2020 г. И. Патев е подал до изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие заявление за възстановяване на държавна служба, регистрирано при ответника с вх. 02-6500/5715. При съобразяване на това обстоятелство, са обосновани мотиви за спазване на срока по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител, съответно за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. С решение 2173/01.04.2021 г., постановено по адм.д. 1205/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отменена заповед 06/07.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И. Петев за заеманата от него длъжност главен експерт в отдел Договориране по частни мерки, дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони в Държавен фонд Земеделие. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. С решение 2173/01.04.2021 г., постановено по адм.д. 1205/2021 г. по описа на Административен съд София град е отменена заповед 06/07.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И. Патев за заеманата от него длъжност главен експерт в отдел Договориране по частни мерки, дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони в Държавен фонд Земеделие. По делото е установено, че с решение 13969/12.11.2020 г., постановено по адм. д. 6406/2020 г. на Върховния административен съд, е отменено решение 1032/2020 г., постановено по адм.д. 2479/2019 г. на Административен съд София град, като е отменена заповед 38/04.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И. Патев. Решението на Върховния административен съд е влязло в сила на 12.11.2020 г., от която дата започва да тече 14-дневния срок по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител за явяване на държавния служител в Държавен фонд Земеделие. Прекратяването на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е едно от общите основания за прекратяване на служебното правоотношение. Предпоставка за приложимостта на правната норма е неявяването на държавния служител да заеме длъжността, от която е било прекратено служебното му правоотношение в срока по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител, при наличието на отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Правилни, законосъобразни, в съответствие със събраните по делото доказателства, са изводите на първоинстанционния съд, че И. Патев е упражнил в срок правото си по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител, като е подал заявлението си за възстановяване на държавна служба на 26.11.2020 г., като същото е било регистрирано в деловодните регистри на Държавен фонд Земеделие с вх. 02-6500/5715 (обстоятелство, което изрично се потвърждава и в касационната жалба). Срокът по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител, определен по реда на чл. 60, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, започва да тече от 13.11.2020 г. (деня, следващ деня, от който започва да тече срока) и изтича в края на последния ден, който ден е 26 ноември 2020 г., присъствен ден, четвъртък. Така направените изводи и така установените факти не се отричат от представените по делото протоколи, съставени за периода 12.11.2020 г. 30.11.2020 г., обективиращи изявления на лица (вероятно служители от администрацията на Държавен фонд Земеделие), че на всяка от посочените дати за този период служителят не се е явил за заемане на предишната си длъжност). Касационната жалба съдържа потвърждаване и на обстоятелството, че заявлението на държавния служител е било депозирано в деловодството на Държавен фонд Земеделие. При условие, че служителите, приели заявлението на И. Патев са имали съмнение относно обстоятелството на лично подаване на заявлението от лицето, същите са разполагали с възможността да установяват това обстоятелство. С подаването на заявлението на 26 ноември 2020 г. служителят е упражнил правото си за възстановяване на държавна служба в срока по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител. С обстоятелството именно на подаване на заявлението си в деловодството на Държавен фонд Земеделие, това право е упражнено, и то в посочения срок. Така направените изводи не се отричат от представената като доказателство по спора протоколна тетрадка, в която са отразени имена на физически лица и която вероятно е определена като входящ регистър, в който се записват посетителите на администрацията. От съдържанието на този входящ регистър не се установява обстоятелството той да се води от служители на администрацията на Държавен фонд Земеделие, съдържанието и формата на същия не се установява да са утвърдени от компетентен за това административен орган, не се установява обстоятелството, че той отразява именно лицата, на които е бил разрешен достъп до административната сграда на Държавен фонд Земеделие на посочените дати. При съобразяване на събраните по делото доказателства са правилни изводите на първоинстанционния съд, който квалифицира действията на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие като превратно упражняване на власт, тъй като незаконосъобразният акт е предшестван от още четири незаконосъобразни акта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. Съобразно постоянната практика на съда на Европейския съюз, даден акт е опорочен поради превратно упражняване на власт само ако въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства изглежда, че е бил приет с единствена цел, или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне законосъобразна процедура, за да се противодейства на конкретни обстоятелства. В процесния случай независимо от обстоятелството на несъмнено подадено заявление в срока по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител, административният орган е приел, че такова не е било подадено само с цел постигането на определен незаконосъобразен резултат обосноваване на приложимост на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и невъзстановяване на И. Патев на държавна служба. От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв. По реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат, което е неоснователно. По делото е постъпил и отговор на касационната жалба, в който мотивирано е обоснована правилността на решението на първоинстанционния съд, с посочване на приложимата практика на Върховния административен съд. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК