Решение № 16090 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2013 г.

Решение № 16090 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Велислав Василев Бойчев, чрез адв. Татяна Бойчева, срещу решение № 6321 от 26.11.2012 г. по адм. д. № 5314/2010 г. на Административен съд София - град, с доводи, че в частта, в която е отхвърлена претенцията му срещу Агенция "Митници" над присъдената сума от 3705.00 лева до пълния предявен размер от 9150.00 лева е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи иска изцяло и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петров, устно в съдебно заседание и в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Велислав Василев Бойчев, чрез адв. Татяна Бойчева, обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на сумата 3705.00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по водене на делото в размер на 1061.00 лева. Искът в останалата му част до размер на сумата 9150.00 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено и при изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията след изменението в ДВ, бр. 38/2012 г., което влиза в сила от 1.07.2012 г. Това е така, защото вземането за обезщетение за вреди от незаконно уволнение става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт, а това е 7.07.2012 г. Ищецът има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Правилно съдът е приел, че за разлика от хипотезата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, при тази по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл изплатеното обезщетение подлежи на връщане или прихващане от определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Това е така, защото има припокриване на основанията за обезщетяване по чл. 104, ал. 1 и по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и присъждането и получаването и на двете такива би довело да неоснователно обогатяване на уволнения държавен служител, респективно до репариране на една и съща вреда за него два пъти. От изложеното е видно, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,