Решение № 8412 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2013 г.

Решение № 8412 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, против решение № 2581/21.02.2013 г., постановено по адм. дело № 7614/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ж-125 от 02.05.2012 г. на ДКЕВР за прекратяване на производството по жалба вх. № В-11Е-00-6/31.01.2012 г. на Евгени Иванов от гр. София срещу "Софийска вода" АД, гр. София. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Евгени Иванов Иванов от гр. София, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира потвърждаване решението на тричленния състав на ВАС. Заинтересованата страна - "Софийска вода" АД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленния състав на ВАС е отменил решение № Ж-125 от 02.05.2012 г. на ДКЕВР за прекратяване на производството по жалба вх. № В-11Е-00-6/31.01.2012 г. на Евгени Иванов от гр. София срещу "Софийска вода" АД, гр. София и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото в т. ч. и представената от административния орган административна преписка е установено, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на снабдителното предприятие, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. То в изпратеното становище е потвърдило фактите по обжалваното писмо, с което е отказано на потребителите извършване на проверка във връзка с нерегламентираното присъединяване на абонат без инсталиране на индивидуални измервателни уреди. Отново е потвърден отказа на оператора да извърши проверка на вътрешната сградна инсталация за установяване на незаконно присъединяване на абонат. Въпреки изричното искане за назначаване на проверка това не е било сторено в инициираното пред регулатора производство, а извършената проверка се е свела само до това да се изиска становище от оператора, както и доказателства касаещи отчета на разхода в етажната собственост. Изложено е, че преди да вземе своето решение ДКЕВР е следвало да даде възможност на потребителя да вземе становище, да направи възражения и да ангажира доказателства, прието е също така, че ДКЕВР е следвало да назначи работна група, която да събере доказателства за изясняване на случая и да състави изискуемия се протокол за констатации, към който да се приложат събраните доказателства. Прието е, че допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК във вр. чл. 100 от НЛДЕ, тъй като е нарушило правото на защита на потребителя. По тези съображения съдебния състав е направил извод, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 от ЗЕ /ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г., приложим към датата на издаване на административния акт/ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ - не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Така постановеното решение е правилно. Изводът на тричленния състав на ВАС за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, е основан на събраните доказателства и е правилен. Със Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е установен особен динамичен фактически състав по разглеждането на жалби на потребители срещу лицензианти, с който се надграждат общите процесуални правила на раздел I от гл. V от АПК. Източник на компетентността на ДКЕВР да разглежда административни спорове от тази категория е разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. /ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г., приложим към датата на издаване на административния акт/ Постъпването на жалба от потребител обвързва председателя на комисията да разпореди проверка по реда на гл. VIII от ЗЕ /чл. 22, ал. 2 от ЗЕ, осъществявана по правилата на наредбата по чл. 60 от закона, т. е по НЛДЕ. По аргумент от чл. 99, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредбата участието в работна група в производството по жалби на потребители срещу лицензианти е задължително. Това разбиране е съответно и на уредбата за конституирането на тези помощни органи, създадена с Устройствения правилник на ДКЕВР и нейната администрация. В съответствие с чл. 37, ал. 3 и 4 от правилника назначаването на работна група е факултативно или задължително. Преценката за назначаването и състава на работната група се извършва за конкретното административно производство от председателя на комисията по предложение на съответния докладчик /директора на дирекция, определен от председателя - чл. 37, ал. 1 и 3 от правилника/. Поради пропускът да се конституира работна група липсва и протокол по чл. 80, ал. 1 от ЗЕ, респ. по чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ. Протоколът е акт обективиращ констатациите на контролните органи от извършената проверка и това определя значението му за съдържанието на заключителния административен акт. От значение за акта на комисията е и изпълнението на процесуалното задължение на помощния орган по чл. 99, ал. 1 от Наредбата да събере всички необходими за изясняване на спора доказателства, което е тъждествено по съдържание на общото задължение по чл. 35 от АПК. Не може да се определи като изпълнение на това задължение свеждането на процесуалната активност на администрацията до приобщаването към преписката и обсъждането единствено на становището на регулатора по чл. 98, ал. 3 от Наредбата. Тя е трябвало да изиска информация не само от лицензианта, срещу чиито действия или акт е подадена жалбата, но и от засегнатия от съответните действие или акт потребител, който именно е проверяваното лице по смисъла на чл. 100, ал. 1 и 2 от Наредбата. В тази връзка, правилни са и направените от съда фактически констатации и правни изводи, че посочените императивни по своя характер изисквания не са били изпълнени в случая, и че това е довело да нарушаване правото на жалбоподателя на защита и съответно до незаконосъобразност на оспорения акт. Констатираните процесуални нарушения на ДКЕВР в производството по жалбата на потребителя срещу оператора не може да се преодолеят в съдебното производство и препятстват преценката за точното изпълнение на лицензионната дейност, което е съществото на отнесения пред регулатора спор. В този смисъл изводите на тричленния състав са правилни, обосновани и съответстващи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението на ДКЕВР е прието във формално проведена процедура, без по същество в него да е взето отношение по конкретните оплаквания на жалбоподателя. Поради това правилно то е отменено и преписката е върната на ДКЕВР за ново разглеждане съобразно дадените от съда задължителни указания. Разноски не са претендирани в настоящето производство, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,