Решение № 13035 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 413/2016 г.

Решение № 13035 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 413/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на "Л." ЕООД - с. Д. Н., О. О., О. Т. и с посочен съдебен адрес в гр. В. чрез адв. Д. Т. и директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2241/28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1002/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В.. "Л." ЕООД чрез адв. Д. Т. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 25-1401628-091-01/9.12.2014 г., потвърден с решение № 11/4.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. за отказ от преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. в размер на 2 000 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнението на касационната жалба са изложени и конкретните съображения, поддържащи това отменително основание, тъй като разпоредбата на чл. 184 ЗКПО предвижда, че корпоративният данък се преотстъпва на 100 %, като в чл. 184 ЗКПО не съществува ограничение увеличеният при данъчна ревизия размер на данъка да не се преотстъпва. Касационният жалбоподател се позовава и на чл. 171 ЗКПО, от който се прави извод, че се преотстъпва и допълнително установения корпоративен данък, което обхваща и начисления при последващи проверки увеличен корпоративен данък. В подкрепа на тази теза в касационната жалба налице позоваване на решение по адм. дело № 1419/2011 г. на Върховния административен съд, постановено по отменения ЗДПч (отм.), но от него се установявало, че преотстъпването на данъка не е обвързано с декларирането му от неговия издател. В касационната жалба се иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП не е изразил становище по съществото на тази жалба, у а само е направил искане за прекомерност на претендираните от "Л." ЕООД разноски. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която е отменен посочения по-горе ревизионен акт в частта за отказаното от приходните органи на "Л." ЕООД преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. в размер на 14 239,14 лв. Релевира се оплакване за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага оплаквания, че сред причините с ревизионния акт да не се признае преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. в размер на 14 239,14 лв. са, че дружеството не е изпълнило условието по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, тъй като има към 31.12.2010 г. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви, начислени при невнасяне на тези задължения в срок. Позовава се на присъединена справка за задълженията на дружеството към 28.02.2011 г. от данъчно-осигурителната му сметка, от която се установява наличие на публични задължения за задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица за периодите на месеците април, май, юни, юли и август 2010 г., които са декларирани, но въпреки това съдът е отменил ревизионния акт в тази част, приемайки че не е изчерпана възможността за доброволно изпълнение. Касационният жалбоподател се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 11673/2014 г., 5452/2015 г. и № 5031/2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Л." ЕООД не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. и за неоснователност на жалбата на "Л." ЕООД. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и затова са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. е основателна, а на "Л." ЕООД е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В.. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че "Л." ЕООД е с основна дейност производство на метални конструкции и части, метални контейнери за превоз и съхранение на скрап и я осъществява в собствен цех в с. Д. Н., О. О., която е включена в списъка на общините с безработица с или над 35 % по-висока от средната за 2010 г. съгласно заповед № ЗМФ-232/2.03.2010 г. и тази дейност не попада в ограниченията по чл. 182 ЗКПО. Установено е от съда, че за 2010 г. дружеството е подало ГДД с данъчна печалба в размер на 142 391,42 лв., като в Приложение № 2 е декларирало преотстъпване на корпоративния данък за 2010 г. на 100 % - 14 239,14 лв. Няма спор по делото, че "Л." ЕООД е инвестирало преотстъпения данък по чл. 188 ЗКПО за покупка на ДМА, необходими за основната дейност на дружеството. Относно установеното от приходните органи задължение на дружеството към 31.12.2010 г. на публични задължения за осигурителни вноски и данък върху доходите на физически лица, което е пречка по чл. 167 ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък, първоинстанционният съд е приел, че макар тези задължения като публични да подлежат на принудително изпълнение при установена според съда липса на покана за доброволно изпълнение е прието от, че отказът на органите по приходите за преотстъпване на корпоративния данък е в противоречие с чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, поради липсата на предвидената в него отрицателна предпоставка. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. Спорът между страните по делото е относно приложението на чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Касае се за данъчно облекчение за търговците, като в този смисъл е и дефиницията на това право, съдържаща се в чл. 166 ЗКПО и това е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение, а това означава, че не е могло да се пристъпи към принудително изпълнение и затова не били налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на цитираната разпоредба. Данъчните норми, като част от публичното право не подлежат на разширително тълкуване, а следва да се прилагат стриктно. Независимо кое тълкуване ще се приложи - систематическо, граматическо или логическо, досежно разпоредбата на чл. 167 ЗКПО, то за подлежащите на принудително публични задължения не означава, че за тях е следвало да е започнало производството по принудително изпълнение. Подлежащите на такова изпълнение в процесния случай задължения като публични вземания на държавата подлежат на принудително изпълнение, ако не се заплатят в законоустановения срок. Законодателят не е обвързал задължението за публични вземания със започнало вече производство по принудително изпълнение, т. е. за тяхното събиране. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения означава, че те са изискуеми и ликвидни. В този смисъл без всякакво значение е дали жалбоподателят е получил от публичния изпълнител покана по чл. 182 ДОПК за доброволно плащане, която представлява предварителния етап за пристъпване към принудителното събиране на задълженията. При положение, че е налице изпълнително основание, каквато съгласно чл. 209, ал. 2 ДОПК представлява подадената от дружеството декларация, обр. 6 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за задълженията за ДОО, ЗО, ГВР, ДЗПО-УПФ, платими в сроковете по чл. 7, ал. 1 - 3 КСО и данък върху доходите на физическите лица по чл. 42 ЗДДФЛ. и след като тези задължения са изискуеми и ликвидни, то по смисъла на чл. 167 ЗКПО представляват и подлежащи на принудително изпълнение, без значение дали е налице или не покана за доброволно изпълнение. Погасяването на тези задължения през 2011 г. е пречка за преотстъпване на корпоративния данък породи неизпълнение условието по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в тази обжалвана част решението е неправилно постановено и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва за де постанови друго решение по съществото на спора, като се отхвърли като неоснователна жалбата на "Л." ЕООД в частта за отказаното преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. в размер на 14 239,14 лв. По касационната жалба на "Л." ЕООД. Дефиниция на правото на преотстъпване на корпоративен данък се съдържа в разпоредбата на чл. 166 ЗКПО и това е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в неговия патримониум и се разходват за цели, определени със закон. Това означава, че следва изрично волеизявление на данъчния субект, което се упражнява чрез деклариране определен размер на данъка, тъй като в процесния случай такова е направено от дружеството с подаването на ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2010 г. Обстоятелството, че впоследствие с ревизионния акт е направено увеличение на финансовия резултат на дружеството и е определена данъчна основа 162 391,42 лв., вместо декларираната 142 391,42 лв. означава, че е следвало приходните органи при увеличаване размерът на корпоративния данък за внасяне, да приспадне сумата за преотстъпването му съобразно увеличената част. Това следва от разпоредбата на чл. 171 ЗКПО, която предвижда, че данъчно задълженото лице има право на преотстъпване на допълнително установения недеклариран корпоративен данък. Това условие в процесния случай обаче не е налице, тъй като по безспорен начин е налице пречката по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО поради наличие към 31.12.2010 г. подлежащи на принудително изпълнение на публични задължения. В този смисъл решението в тази обжалвана част е правилно, но само като краен резултат по изложените по-горе мотиви. Относно допълнително установения за внасяне корпоративен данък в размер на 2 000 лв., поради променената данъчна основа чрез увеличение на финансовия резултат от 142 391,42 лв. на 162 391,42 лв. в първоинстанционното решение изрично съдът е посочил, че в съдебно заседание на 30.09.2015 г. чрез пълномощника на "Л." ЕООД е направено изявление, че дружеството не оспорва правилността на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2010 г. и е определен допълнително за внасяне на корпоративен данък още в размер на 2 000 лв. или общо 16 239,14 лв., поради което не се дължи произнасяне в тази част на решението на настоящата касационна инстанция. С оглед гореизложеното касационната жалба на "Л." ЕООД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстаницонния съд в тази обжалвана част следва да бъде оставено в сила като краен резултат - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 402,99 лв. На "Л." ЕООД не се дължат разноски, предвид изхода на делото, въпреки че са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение