Решение № 13676 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2009 г.

Решение № 13676 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Владимир Спасов Панчев от гр. София против решение № 1274 от 17.12.2008 г., постановено по адм. дело № 4915/2008 г. от Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3914/24.07.2008 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на Панчев на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението на първоинстанционният съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административeн съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Владимир Спасов Панчев срещу заповед № 3914/24.07.2008 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл - поради придобиване право на пенсия и осигурителен стаж. Установено е било по делото, че Панчев е заемал длъжността "началник на отдел "Митническа стойност" в дирекция "Тарифна политика" при Централно управление на Агенция "Митници" /АМ/. Със заповед № 9427/04.12.2006 г. на директора на АМ служебното правоотношение на жалбоподателя е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, която заповед е била отменена с решение на СГС, оставено в сила с решение по адм. дело № 3298/2008 г. на ВАС. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение със заповед № 3901/22.07.2008 г. директорът на АМ е възстановил жалбоподателя на заеманата от него длъжност, а с оспорената заповед е прекратил отново служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административнопроцесуалните правила, от компетентен орган, и в съответствие с разпоредбите на материалния закон, като е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият състав счита, че така постановеното решение е правилно. Обжалваната заповед е издадена от органа по назначаването съгласно Устройствения правилник на АМ, в изискуемата се по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, като правилно съдът е приел, че непосочването на начина на обжалването й в същата не води до незаконосъобразността й само на това основание. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл настъпва при наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като този факт е обусловен от определен брой години труд и достигане на определена възраст. Безспорно цитираната разпоредба кореспондира с общата хипотеза на чл. 68 КСО, предвиждаща наличие на определен осигурителен стаж и възраст. Придобиването право на пенсия по смисъла на чл. 68 КСО е безусловно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателя, който не оспорва, че към датата на издаване на заповедта е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към тази дата е имал необходимия осигурителен стаж и навършена възраст. Това обстоятелство касаторът не оспорва и в настоящето производство. С оглед на това правното основание за прекратяване на служебното правоотношение съответства на фактическото основание, посочено в заповедта - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаторът прави оплакване за допуснато нарушение от АС, който не е възприел довода му за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което не е било възникнало към датата на прекратяването му, предвид оспорването на заповедта за възстановяване на държавна служба пред съда. Това оплакване е неоснователно. Оспорването на заповедта за възстановяване на жалбоподателя на държавна служба е предмет на отделно съдебно производство и при положение, че към момента на преценяване законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение не е било налице влязло в сила решение, с което да е отменена заповедта за възстановяване на държавна служба, съдът правилно е преценил, че е налице валидно служебно правоотношение, прекратено на визираното основание - чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Спорът за размера на определеното възнаграждение е неотносим към законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, той би могъл да рефлектира само върху размера на обезщетението, което органа по назначаването дължи на жалбоподателя. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение и с оглед на изхода на спора пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение