Решение № 577 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2705/2011 г.

Решение № 577 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2705/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Х. Д. Д. за възобновяване на нохд № 344/2010 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 4-ти състав и отмяна на влязлото в сила решение № 623/11.05.2010 г. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с разглеждане на делото и постановяване на осъдителна присъда в негово отсъствие, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането като поддържа, че не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, нито тези по чл. 423, ал. 1 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт с обвинение по отношение на Д. за извършено от него на 01.07.2005 г. престъпление. С присъдата от 13.01.2010 г. Софийският районен съд го признал за виновен и осъдил по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и Б вр. чл. 54 НК на 2 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и го оправдал за сумата 12 лева. По повод жалбата на служебния защитник Софийският градски съд, наказателно отделение, 4-ти състав с решение № 623/11.05.2010 г., влязло в сила и непроверено по касационен ред, присъдата е потвърдена по съображения за липса на допуснати нарушения. Досъдебното производство е образувано по повод заявителски материал за извършено от осъдения престъпление. След проведените процесуални действия, включващи и разпита на уличеното лице Д., предявяването лично на постановлението за вземане на мярка за неотклонение, определена по вид гаранция в размер на 500 лева (за внасянето на която няма данни по делото) и протокола за предявяване на дознанието на 28.01.2006 г. е изготвено заключително постановление с мнение за предаване на съд. По повод разпореждането на съдията докладчик за прекратяване на съдебното производство по съображения за допуснати нарушения с постановление от 07.11.2006 г. делото е върнато на разследващия орган. Д. не е намерен на посочените от него адреси въпреки предприетите действия от компетентните органи за намиране и призоваване. С участието на служебен защитник на 27.11.2008 г. е предявено разследването. За новите процесуални действия, извършени на досъдебното производство, лицето не е уведомено. Образуваното съдебно производство също е проведено в негово отсъствие и при участието на служебен защитник. Вярно е, че съдът е извършил възможните процесуални действия за призоваване и лично участие като подсъдим, но ненамирането му го е мотивирало да приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал. 1, т. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Провел е съдебното следствие и е постановил осъдителната присъда, станала известна на осъдения след задържането му по друго, неприключило, наказателно производство през месец март 2011 г. Поначало неправилно съдът е разгледал делото на посоченото основание, защото по делото не са били налице данни лицето да се намира извън пределите на страната. Не е имало и конкретни данни за действията на компетентните да извършват издирването органи, както и в какво се е изразило щателното издирване, каквото според писмата от МВР е било проведено. Слабостите в организацията за осигуряване присъствието на обвиненото лице при извършване на процесуалните действия в различните фази на процеса е довело до нарушаване на правото му да участва лично в наказателното производство. Установеното, че не е намерен на адреса, не може да обоснове извод, че не желае да упражни правата си по НПК в съответното му процесуално качество. При наличието на тези факти съдът не е имал основание да разгледа делото само с участие на служебен защитник, да проведе съдебно следствие и да постанови осъдителна присъда, защото не е изпълнил процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК да връчи обвинителния акт и да уведоми лицето за датата на съдебното заседание. Само в този случай, ако не се яви без уважителни причини или е установено, че се е укрило, делото може да се разгледа в негово отсъствие, но настоящият не е такъв. Това съгласно чл. 423, ал. 1 НПК означава, че искането е основателно и влезлия в сила съдебен акт следва да се отмени по реда на възобновяването, а делото да се върне за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, където първоначално е допуснато нарушението. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение