Решение № 4207 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2009 г.

Решение № 4207 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. С определение № 12041/18.10.2010 г. по описа на ВАС, I колегия, петчленен състав, е отменено прекратителното определение по адм. д. № 9571/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, по недопустима касационна жалба на ОД "Изпълнение на наказанията" гр. Пловдив към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието против осъдителната част на решение № 700/25.05.2009 г. по адм. д. № 990/2008 г. по описа на АС - Пловдив, а настоящата инстанция е задължена да се произнесе по същество по касационна жалба на министерство на правосъдието. С мотивите към посоченото определение е прието, че всъщност касационната жалба имала недостатък относно нейния подател, но той бил "преодолян" с процесуалните действия на първоинстанционния съд по размяната на преписи и с процесуалните действия на касационната инстанция по призоваване на правилната страна, участвала в първоинстанционното производство, а именно министерство на правосъдието. АПК не съдържа подобна възможност за саниране на нередовност на касационна жалба чрез процесуални действия на съда по размяна на книжа между страните и чрез призоваване, но с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от АПК определението е задължително за тричленният съдебен състав и следва да се изпълни. Касационният жалбоподател е недоволен от осъдителната част на решение по адм. № 990/2008 г. по описа на АС - Пловдив с доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съображенията са за неспазване на правилата за доказателствената тежест, несъобразяване на установените факти по делото, недоказаност на вреда, незаконосъобразни действия или бездействия и причинна връзка. Забавянето от 24 часа, следвало да се вмени на окръжен съд Пловдив, защото факсът е изпратен на 19.08.2005 г., а не са и доказани реално претърпени вреди. Ответната страна Танко Запрянов Тодоров оспорва касационната жалба на министерството на правосъдието Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е дала становище за основателност на касационната жалба, защото няма вреди, след като предварителното задържане е приспаднато по чл. 59, ал. 1 от НК при определяне на наказанието лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, което обаче не е обсъдено от първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на министерството на правосъдието, защото копие от определението на АС - Пловдив, с което е изменена мярката за неотклонение е изпратено по факса на 19.08.2008 г. на затвора, но задържаното лице е освободено на 22.08.2005 г. Върховният административен съд, III отделение, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: Искът е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, която не е изпълнила незабавно определение № 234 от 18.08.2005 г. по ч. н. д. № 453/2005 г. по описа на АС - Пловдив, с което изменена мярката за неотклонение "задържане под стража" в "подписка", поради което лицето е освободено на 22.08.2005 г. Претенцията е за периода от 18.08.2005 г. до 22.08.2005 г., на която дата е изпълнено определението на апелативната инстанция и ищецът е освободен. По делото са представени копия от съдебни актове, с които се установява, че с присъда № 407/1.12.2005 г. по НОХД № 1275/2005 г. по описа на Окръжен съд Пловдив Танко Запрянов Тодоров е признат за виновен в това, че на 2.12.1998 г. е умъртвил Костадин А. Динков с особена жестокост, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, заради което престъпление е осъден на лишаване от свобода за 17 години, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднат периодът на предварителното задържане от наложеното наказание, считано от 12.12.1997 г. до 4.12.2001 г. и от 20.09.2004 г. до 23.08. 2005 г. Осъдителната присъда е потвърдена с решение № 265/ 16.10.2006 г. по ВНОХД № 371/2006 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Съдът в правните изводи посочил в какво се състои отговорността на държавата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и кои са кумулативните изисквания на закона, за да е основателен иска за обезщетение (незаконосъобразни акт, действие или бездействия на държавната администрация, вреди и причинна връзка между тях). Приел, че е налице незаконно бездействие от 72 часа от страна на затворническата администрация в нарушение на чл. 125 от ППЗИН, след изпращане на съдебния акт за изменената мярка за неотклонение на 19.08.2005 г. с факс на затвора. За да уважи иска в размер на 500 лева, съдът е приел, че в периода от 19.08.2005 г. до 22.08.2005 г. ищецът е поставен в условия, от които е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и притеснения от забавеното изпълнение на определението на АС - Пловдив. Ценил свидетелските показания на свидетеля Христо Симеонов, че ищецът много се притеснявал, че "не го пускат и без вина лежи". Решението е неправилно и следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът въобще не е обсъдил факти, които според настоящият съдебен състав са релевантни за спора, поради което решението в тази следва да се отмени и върне за ново разглеждане. Касационната инстанция не може да изменя фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд в решението, когато не са обсъдени и взети предвид представени по делото доказателства, доказващи относими за спора факти, поради което решението следва да се отмени като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е представена влязла в сила осъдителната присъда спрямо ищеца, с която е приспаднат периода на предварителното задържане от наложеното наказание, считано от 12.12.1997 г. до 4.12.2001 г. и от 20.09.2004 г. до 23.08. 2005 г. Присъдата въобще не е обсъдена от съда, но е обстоятелство от значение и във връзка с установяване на вредата, която ищецът твърди, че е претърпял. След като наказателният съд е зачел времето от 19.08.2005 г. до 23.08.2005 г. като време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" съдът е следвало да развие съображения при това обстоятелство дали са претърпени вреди. Можеха да бъдат споделени правните изводи на съда, ако подсъдимият бе изцяло оправдан или досъдебното производство бе прекратено. Но когато е налице осъдителна присъда от 17 години лишаване от свобода и е приспаднат целия период на задържане, включително от 19.08. до 23.08.2005 г., от времето, през което при "строг режим" на изтърпяване (т. е. дори при по-тежки условия от тези, в които е бил между 19.08.2005 г. до 23.08.2005 г.) осъденият трябва да бъде лишен от свобода, административният съд дължи излагането на правни изводи в тази насока за наличието на всички условия по чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, включително относно прилагането на чл. 8, ал. 2 или чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,