Решение № 6708 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2011 г.

Решение № 6708 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Звезделин Запрянов Запрянов от гр. Пловдив срещу решениe от 26.11.2010 г. постановено по адм. дело № 8499/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно съдът не се е произнесъл за съответствието на заповедта с целта на закона. Атакуваната заповед ограничава правото му да закупи жилище от ведомствения фонд на министерството на отбраната, още повече че то е единствено за семейството му. Съдът не се е съобразил и със решенията на ЕСПЧ в Страсбург по подобни казуси. При постановяване на решението съдът в нарушение на съдопроизводствените правила му е отказал събирането на нови доказателства, които са от значение за спора. По подробни съображения развити в касационната жалба моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на отбраната изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, петчленен състав като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите в касационната жалба по въпроса за допустимостта. Този въпрос е решен с определение по адм. д. № 2463/2010 г. и тричленния състав се е съобразил с него, разгледал е спора по - същество. Що се касае до изложените мотиви относно допустимостта на съдебното производство, то същите не се отразяват на правилността на съдебното решение поради което и изложените от касатора съображения за прилагане на чл. 120 от КРБ и обосноваването на правен интерес от съдебното обжалване не следва да се обсъждат. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е била Заповед № ЗС-40 от 23.02.2009 г., с която е наредено на изпълнителния директор на ИА "Социални дейности на МО" да изготви предложение за промяна предназначението на жилища /ателиета от ведомствения фонд на МО от предвидени за настаняване под наем и "служебни" в такива "за продажба", като е определил и условия - те да са построени преди 1986 г., да се нуждаят от основен ремонт, както и да са налице условията на глава III от Наредбата. За да отхвърли жалбата на Звезделин Запрянов тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с оспорената заповед не се нарушава правото на жалбоподателя да закупи ведомствено жилище по реда на глава III от Наредба за отдаване под наем и разпореждане с имоти от ведомствения фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне. Приел е още, че същата е издадена от компетентния орган в съответствие с правомощията му. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон, които изводи се споделят и от настоящата инстанция. В случая правилно тричленният състав на ВАС е приел, че със заповедта предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство не се нарушава правото му да закупи жилище от ведомствения фонд на МО. По принцип всичките доводи на касатора правени в хода на съдебния процес са свързани с правото му да закупи жилището в което живее под наем и с довода му, че всъщност оспорената заповед му се прегражда процедурата, тъй като административния орган е въвел допълнителни критерии. Безспорно доводите на касатора звучат житейски справедливо, още повече че той има прослужени повече от 33 години в армията, но не обосновават извод за допуснато нарушение на материалния закон, както и на целта на закона. Това е така, защото няма правна норма, която да задължава административния орган, в условията на обвързана компетентност да се разпорежда с ведомствен жилищен имот, в полза на физическо лица, макар същото да отговаря на законовите изисквания за закупуването на жилището. С нормата на чл. 41, ал. 1 от Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд са изключени императивно от продажба определен жилищен фонд, но това не означава, че в останалите случаи административният орган е задължен да извършва продажбата. Следователно не е налице твърдяната материалноправна незаконосъобразност на акта и направената в тази насока подробна преценка от страна на съда е правилна. Преценена от гледна точка на съответствието с целта на закона, процесната заповед също е законосъобразна като акт на оперативна самостоятелност, защото целта, изразяваща се във възможност, но не и задължение да се продават жилища от ведомствения фонд, не е надхвърлена. Преценката на административния орган към дадения момент, от гледна точна баланса на интересите на двете страни, е да се определят за продажба жилищата, построени до 1986 г. и това е изцяло в неговите правомощия. Тази преценка не е обвързана от правото на служителя по чл. 240, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) и не може да се приеме, че не е в съответствие с целта на закона. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията за издаването на акта, както правилно е преценил и първоинстанционния контрол. Следва да се отбележи, че с нормата на чл. 240, ал. 2 от ЗОВС (отм.) законодателят е предоставил еднократна възможност за закупуване на жилище от кадровите военнослужещи през срока на тяхната служба, като липсва законово задължение за министъра да извърши съответната продажба. Не е налице и твърдяното нарушение на процесуалните правила. Видно от молба от 27.01.2010 г. исканите доказателства са свързани с подаваните жалби от касатора до различните инстанции във връзка с искането му за продажбата на жилището и отговорите по тях, както и становища свързани с това дали ползвания апартамент се нуждае от ремонт и кога е построен жилищния блок, които са неотносими тъй като оспорената заповед нито е за продажба нито е за включване или изключване на конкретния апартамент. Съобразно горните съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия