Решение № 7066 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13910/2013 г.

Решение № 7066 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13910/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от Директор на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1665/13.08.2013 г., поставено по адм. дело № 2620/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 02251100044/24.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас Търново, потвърден с Решение № РД-10-371/09.11.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - "Лена" ЕООД гр. Сливен, в писмена защита и в становище по съществото на спора на адв. Шидеров оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК, прие за установено: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страни и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Ревизионен акт № 02251100044/24.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас Търново, потвърден с Решение № РД-10-371/09.11.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В хода на съдебното производство съдът е събрал допълнително относими доказателства и доказателствени средства - писмени доказателства, гласни доказателства от свидетелите Димитров и Сталев, заключения на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Съдът е приел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на направените доставки като при пълноустановена фактическа обстановка е счел, че доставките са реално извършени, а оттам, че изводите на приходните органи в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по приетите съдебно-икономическа и съдебено-техническа експертизи. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на електронни елементи и материали, подробно описани и индивидуализирани по вид и количество във фактурите и/или стоковите разписки към тях- по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, конкретно на това по ал. пета, визиращо "неправомерно начислен данък", и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: Правилно е приел първостепенният съд, че относно процесните фактури, с предмет на доставката електронни елементи и материали по 4 бр. фактури за данъчни периоди м. 005,06,08 и 09.2008 г. с доставчик "Хес инструмент" ЕООД и по 17бр. фактури за данъчни периоди м. 02,04,05,06,0708,09,11.2009 г. и м. 03,06.2010 г. с доставчик "Хес дизайн" ЕООД, е доказана реална доставка. Основният мотив на ревизиращият орган да откаже ДК по процесните фактури, е че не е доказано по безспорен начин транспортирането на стоките, както и възможността на доставчиците за изготвяне на изделията, не е формирана себестойност на същите при доставчиците, сне са налице данни за произхода на стоките при доставчиците предвид разминаване между закупените от тях устройства и впоследствие продадените такива на РЛ. Като мотив е изтъкнато, че представените при насрещните проверки писмени доказателства - фактури и др. не могат да бъдат обвързани със стоките в процесните фактури. Не е спорно, че от счетоводна страна, както при доставчиците, така и при получателя е налице надлежно осчетоводяване, отчетени са приходи от продажбата при доставчиците, подадени са необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка. Тези обстоятелства са установени и въз основа приетата съдебно-счетоводна експертиза. За процесния период на издаване на фактурите - 2008 г. на първия доставчик "Хес инструмент" има издаден РД, а на втория за 2009 г. - "Хес дизайн" има издаден РА, в които не са констатирани основания за корекция на данъчните основи с процесните доставки. И при двамата доставчика е установено надлежно счетоводно отразяване на приходите от процесните продажби на стоки, включване на фактурите в СД по ЗДДС и начисляване на ДДС по тях като задължение към бюджета. Счетоводството на жалбоподателя е водено редовно за ревизирания период, като стоките по счетоводна сметка 304 "Стоки" са заведени аналитично по вид на стоката, количество и стойност. Налице е плащане на доставките. Относно индивидуализацията и прехвърлянето на право на собственост върху стоките по делото са събрани писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, които са надлежно оформени, не са оспорени и имат своята доказателствена сила. Не са събрани доказателства за осъществен транспорт, но както обосновано е приел съдът вида на фактурираните стоки - електронни платки, устройства и елементи предполага възможност за транспортирането им с личен или обществен транспорт, за които не са необходими и не са издават транспортни придружителни документи. Осъществяването на превоз с лични автомобили се установява от събраните гласни доказателства. За част от стоките - софтуер - обосновано е прието, че не е необходим превоз и оттам отпада и необходимостта от установяването му. Изследван от съда е и въпросът за налични стоки в доставчика съобразно изводите на приходните органи, че предметът на доставките, описани във фактурите не съответства на предмета на представените от доставчиците фактури за закупуване на такива стоки. Позовавайки се на приетото експертно заключение на съдебно-техническата експертиза първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за наличие на съответствие. Установено е, че закупените стоки съответстват по вид и количества на закупените от доставчиците. Заключението е оспорено от приходните органи, но не нито в хода на ревизията, нито в съдебната фаза, са събрани доказателства или доказателствени средства - други експертизи, въз основа на които може да се стигне до други фактически изводи, и от чрез използване на необходимите в случая, с оглед спецификата на стоките, специални знания. Пак въз основа на заключението на СТЕ е установено използването на стоки от типа на закупените за последващи облагаеми доставки от РЛ - влагането им в изработваните от него машини. Това се установява и въз основа на събраните гласни доказателства. Изводът е, че съдът е достигнал до обоснования и верен извод, че доказателствата по делото установяват не само движение на стоките по документи, но и реалното им движение и прехвърлянето на собствеността. В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици. Обратното, касае се за нормално развитие на търговските отношения по дългогодишно установени търговски практики между РЛ и неговите двама доставчика. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. С оглед изложеното се налага изводът, че обосновано първоинстанционния съд е приел наличие на реална доставка по процесните фактури. Законосъобразни са изводите, че при установено наличие на данъчни събития и липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит РА е незаконосъобразен. Решението, с което е отменен РА е правилно и следва да се остави в сила като такова. При този изход на спора в касационното производство не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на частния жалбоподател, който не представя доказателства за извършени разноски и не претендира разноски пред ВАС. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение