Решение № 5517 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16455/2009 г.

Решение № 5517 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16455/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Любка Василева Крумова-Чернокожева от гр. София, срещу решение № 60/05.10.2009 г., постановено по адм. д. № 2295/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците по касационната жалба, н-к на Столична РДНСК и Грозка Любенова Крумова от гр. София, не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Любка Василева Крумова-Чернокожева срещу Заповед № ДК-09-20/27.02.2009 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, е забранено ползуването на неприетия по установения ред строеж "промяна на предназначението на ап. 5 и ап. № 7 в офис", находящ се в жилищна сграда в УПИ ХII-489, кв. 153 по плана на гр. София, с административен адрес в гр. София, ул. "Св. Св. Седмочисленици" № 19. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като ползуването на жилището като офис не е извършено с приемането му по установения ред. Решението е правилно. Промяната на предназначението на жилищата в офис, като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, не е приета по установения ред - чл. 177 ЗУТ, а освен това по делото не е установено за същата да са издавани и съответните строителни книжа. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че издадената заповед за забрана ползуването на строежа е законосъобразна. Освен това наемателят не е бил длъжен да проведе тази процедура, тъй като това е задължение на възложителя, който в случая е собственика на имота, а видно от наемния договор наемателят не е упълномощаван за това. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК