Решение № 9521 от 11.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, подадена чрез юрк. Тодорова срещу решение 6469 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело 8458/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на МАКС-4 ЕМ ООД, е отменен ревизионен акт (РА) Р-22221420001292-091-001 от 07.01.2021 г., допълнен и изменен с РА за поправка на РА с П-22221421005503-003-001 от 14.01.2021 г., издадени от М. Хаджийска на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Вълева на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърдени с решение 997 от 02.07.2021 г. на Т. Тодоров, изпълняващ длъжността директор на Дирекция ОДОП София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в обжалваната част, с която на дружеството допълнително е начислен ДДС за извършени доставки по 189 броя фактури към Kostov C. TERMO TECH LTD, EL:[номер]-Гъpция, в размер на 175 254.14 лв., за данъчни периоди от м.02.2015 г. до м.12.2019 г., ведно с прилежащите лихви в размер на 50 864.18 лв, считано от 15 число на следващия месец на съответния данъчен период и крайна дата 14.01.2021 г. и НАП е осъдена да заплати на МАКС-4 ЕМ ООД сумата от 8 015 лв., представляваща направени разноски по делото. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, тъй като същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ВОД не са осъществени към гръцкото дружество, защото транспортните документи са с непълно съдържание. Твърди, че не са налице доказателства за извършено плащане от клиента. От представените доказателства не се установява, че транспортните средства са преминали на ГКПП Кулата на съответната дата, вписана в ЧМР. По делото не са представени заповеди за командировки на шофьорите, отчети на водачите и придружаващи документи, свързани с конкретни пътувания. В ЧМР не е посочено лицето получило стоката, като има единствено подписи и печати. Твърди, че ЧМР не доказват транспортирането на стоката. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - МАКС-4 ЕМ ООД, чрез адв. Колев оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационна инстанция, съобразно представен списък (л. 35) и доказателства за направени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и взе предвид становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество- неоснователна, поради следното: По делото е установено, че основната икономическа дейност на ревизираното лице е търговия с отоплителни системи и камини Прити . Дружеството е официален представител на Прити 95 ООД, гр. Лясковец, като от края на 2008 г. членува в Сдружението на българските каменоделци. Установено е, че търговецът разполага с обекти в гр. София, [жк] (производствена база, шоурум и офис-собствен терен), в гр. Бургас, [жк], [улица] (нает обект) и в гр. Видин, [улица] (нает обект). Задълженото лице е декларирало извършени доставки на вътрешния и външния пазар: търговия със стоки, камини Прити , различни видове, като получатели по доставките са дружества, регистрирани за целите на ДДС на територията на държави членки на Европейския съюз, Румъния и Гърция. Основен получател на камините за Гърция е Kostov C. TERMO TECH LTD, EL [номер]-Гърция. По време на ревизията е установено, че за процесните периоди в регистър дневник за продажбите МАКС-4 ЕМ ООД е декларирало 189 броя фактури на обща стойност 876 270.72 лв., по които е приложена нулева данъчна ставка на вътреобщностни доставки (ВОД). Спорът пред административния съд е бил дали процесиите 189 броя фактури, издадени от ревизираното лице на гръцкото дружество, документират осъществени ВОД на стоки като основание за нулева ставка на ДДС върху тези продажби. С процесния РА, в обжалваната му част, на ревизираното лице допълнително е начислен ДДС за тези доставки в размер на 175 254.14 лв., за данъчни периоди от м.02.2015 г. до м.12.2019 г., ведно с лихви в размер на 50 864.18 лв, считано от 15 число на следващия месец на съответния данъчен период и крайна дата 14.01.2021 г. По време на ревизията са представени договор, сключен между Макс 4ЕМ ООД и TERMO TECH LTD (л. 408, том 2), фактури, c получател-гръцкото дружество, заедно с транспортни документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - международни товарителници ЧMP, писмени потвърждения за получаване на стоките, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, извлечение от банкова сметка на ревизираното лице за разплащане на доставките и счетоводни разпечатки за осчетоводяване на фактурите. Във фактурите като получател е посочено гръцкото дружество с идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Съгласно ЧMP товарен пункт на стоките е гр. София, [жк], [адрес] (кл. 4 на ЧMP) и разтоварен пункт-Гърция, Paralia katerini, Georgiaki Olimpio 3 (кл. 2 на ЧMP). В товарителниците е описана превозваната стока fireplace , съответния брой бокса (кашони), в зависимост от количеството по фактурата, описана е и фактурата като приложен документ с номер. За удостоверяване получаването на стоките, в клетка 24 на всеки от транспортните документи е положен печат на гръцкото дружество, поставен е и подпис. Констатирано е, че са договорени условия по всяка доставка Incoterms 2010 EXW - Sofia или при излизане от склада на продавача и предаване на превозвача София . Превозвач е получателят по фактурите - Kostov C. TERMO TECH LTD, като в кл. 23 и в кл.16 е положен печат на дружеството. В товарителниците са вписани и данни за ползваните транспортни средства Мерцедес спринтер 314 с рег. [рег. номер], Фолксваген ЛТ 35 с peг. [рег. номер], Фиат дукато с рег. [рег. номер] и Фиат дукато с peг. [рег. номер]. Установено е, че и четирите транспортни средства са тип микробус и са с превоз на товари под 3,5 тона, собственост са на физически лица - български граждани, а едно от тях - на ДЕЛУКС ФЮР ООД. Пред съда са представени обяснения от: К. Бояджиева, (л. 123) и пълномощно за управление на автомобила от 03.10.2015 г. (л. 132, том 1); управителя на ДЕЛУКС ФЮР ООД (л. 122) и пълномощно за управлява автомобила (л. 133); собственикът на Фиат Дукато, per. [рег. номер], лицето В. Бояджиев, (л. 125) и пълномощно за управление на автомобила от дата 17.09.2018г. (л. 130); Д. Петкова, собственик на Фиат Дукато, per. [рег. номер] (л. 124) и пълномощно за управление от 07.01.2019 г. (л. 131). Всички посочени лица са дали обяснения, че безвъзмездно са предоставяли на лицето Ц. Костов, собственик на гръцлото дружество, собствени товарени автомобили, като са го упълномощили с изрично пълномощно. Представени са и декларации от шофьорите Г. Бояджиев, Б. Господинов, В. Бояджиев и П. Михайлов, които твърдят, че в периода 2015 г.-2020 г. са работили за гръцката фирма TERMO TECH LTD, като шофирали бусове, предоставени им за работа от Ц. Костов и същият им плащал за извършената работа, на всеки курс. Не са имали сключен трудов договор. Превозваната стока била товарена от България - [населено място], [улица], получена заявка от Ц. Костов и превозвана до гръцкото дружество. По делото е назначена Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, че за всички издадени фактури и транспортни документи, посочени в РА са приложени VIES декларации за потвърждение на номер по ДДС на дружеството TERMO TECH LTD, с управител Ц. Костов - EL [номер], към датата на издаване на тези документи. Издадените фактури съдържат: наименование и номер на документа, дата на издаване, наименование, адрес и единен идентификационен код по ДДС на Доставчика и Получателя, количество, вид и стойност на доставките, сума на плащане, вид плащане, име и подпис на съставителя на фактурата, име и подпис на Получателя на стоките. Издадените ЧМР съдържат: име, адрес и държава на Изпращача, име, адрес и държава на Получателя, разтоварен пункт /място, държава/, товарен пункт / място, държава/, номер и дата на издадената фактура от Изпращача, име, адрес, държава на Превозвача, вид на стоката, вид опаковка, брой колети, тежина бруто кг, дата на изготвяне на ЧМР, регистрационен номер на транспортното средство, подпис и печат на Изпращача, подпис и печат на Превозвача, подпис и печат на Получателя. Декларациите от Получателя съдържат: име и длъжност на Получателя на стоките, ДДС номера на Получателя, дата и място на получаване, вид и количество на получените стоки, име на Доставчика, вписано е, че транспорта е за сметка на Получателя, марката и регистрационния номер на превозното средство, име и подпис на лицето /шофьор/, предало стоката, име подпис и печат на лицето, приело стоката. Към всяка от доставките е посочено транспортното средство, с което е извършен превозът на стоките. Вещото лице е посочило, че разплащането по сделките е осъществено, като всички фактури са платени своевременно, от банкови сметки в България, като наредителите на плащанията са: Б. Господинов и В. Бояджиев. За да отмени РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. По делото не е било спорно, че транспортът на процесните стоки е за сметка на получателя. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приел, че са представени доказателства по чл. 45, т. 2, б. а на ППЗДДС и ВОД са реално извършени. Съдът е кредитирал неоспореното заключение по ССЕ и е приел, че процесните ВОД са вписани в счетоводните дневници на дружеството - за продажби и справки-декларации по ЗДДС, както и във VIES-декларациите. Издадените документи за ВОД са правилно оформени. Фактурите, товарителниците и декларациите за потвърждение съдържат всички реквизити. Всички извършени ВОД касаят стоки, закупени преди това от други доставчици и са включени в дневниците за покупки. Съдът е обсъдил представените обяснения от собствениците на транспортните средства и шофьорите, извършили транспорта от България до Гърция и е приел, че въз основа на тях се установява транспортирането на стоката. Съдът е изложил съображения, че въпреки, че не са представени трудови договори за водачите на превозните средства, договори за наем на транспортните средства, с които е извършен транспорта, заповеди за командировки, документи за изплатени командировъчни или други документи, от представеното удостоверение от ГД Гранична полиция , изх. 328200-5372/22.03.2022 г., вх. 11404/28.03.2022 г. на съда се установява, че посочените от ревизираното лице лица, шофьори на цитираните по горе МПС-та са напускали страната, поради което съдът е формирал извода си, че по всяка една фактура по която се твърди извършен ВОД същият е извършен. Направен е извод, че представените потвърждения-декларации удостоверяват получаването на стоките по процесните фактури. По отношение на извършените плащания съдът е съобразил представения превод на акт със законодателно съдържание, за действащ в Гърция от месец юли 2015 г. до края на месец август 2019 г. закон за ограничение на банковите преводи от сметки на дружества в гръцки банки до сметки на получатели извън Гърция, закон - т.нар. мярка контрол върху капитала - Спешни мерки за въвеждане на ограничения за теглене на пари в брой и прехвърляне на средства от 18.07.2015г. в Гърция и е приел, че въведената законодателна мярка дава основание за кредитиране с доверие избраната форма на разплащане чрез предаване на пари в брой на лицата, извършвали превоза до получателя в Гърция, внасянето им по лични банкови сметки и последващо плащане по всяка една фактура - предмет на спора по сметка на ревизираното лице. Решението е правилно. Съгласно чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена Освобождавания на вътреобщностни сделки , държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Разпоредбата възпроизвежда съдържанието на чл. 28в, част А, буква а) от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията между държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято цел е да се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки - решение от 27.09.2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04, т. 36, решение от 27.09.2007 г. по дело Collеe, C-146/05, т. 22, решение от 27.09.2007 г. по дело Twoh International, C-184/05, т. 22, решение от 22.04.2010 г. по дело X, C-536/08 и C-539/08, решение от 7.12.2010 г. по дело R, С-285/09, т. 37 и решение от 22.09.2012 г. по дело VSTR, С-587/10, т. 27. Механизмът, създаден с този преходен режим, се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобване в държавата членка на получаване на стоката. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави членки (решение по дело R, т. 38) и позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да се гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - решение по дело Teleos, т. 25, решение по дело Collеe, т. 23 и решение от 22.09.2012 г. по дело VSTR, С-587/10, т. 28. Съгласно постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - решение по делото Teleos, т. 42, решение по дело Twoh International, т. 23, решение по делото R., точка 41 и решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Следователно, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки (решение по дело Teleos, т. 70), с уточнението, че понятието за вътреобщностна доставка, също като понятието за вътреобщностно придобиване, има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки. Принципно, в тежест на доставчика на стоките, а именно лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС, е да докаже, че са изпълнени условията за това. От практиката на СЕС следва, че при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят - в съответствие с член 131 от Директивата - условията, при които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, с оглед да гарантират правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице (РЛ) към гръцко дружество - получател по доставките, което към датите на декларираната вътреобщностна доставка е било регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Гърция, както и, че идентификационният номер на получателя е валиден към съответните дати на данъчните събития. Съгласно чл. 31, б. а и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, като е в случай, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. В случая стоката е индивидуализирана и натоварена на конкретни превозни средства и са издадени ЧМР. Условията на доставките възлагат на получателя превоза на стоките за негова сметка, което изцяло кореспондира с обясненията на ревизираното лице пред приходните органи, отразеното в международните товарителници, с обясненията на собствениците на превозните средства и шофьорите, извършили транспорта от България до Гърция и другите писмени доказателства. С приемане на стоката от получателя се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане - първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната - решението по дело Teleos, т. 30-40. Разпоредбата на чл. 53 ЗДДС, озаглавена Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните доставки , предвижда, съответно на изискванията на Директивата, облагане с нулева ставка на вътреобщностните доставки. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗДДС препраща към чл. 45 ППЗДС, озаглавен Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки . Този текст изисква следните доказателства, с които трябва да разполага доставчикът: 1. документ за доставката; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Документ по т. 1 - фактура е представена за доставката. Спорът касае документите по т. 2. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени на територията на друга държава - членка, което потвърждение е със задължителни реквизити: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид марка и per. на превозното средство, с което е извършен транспорта й, име на лицето предало стоките. Обоснован е решаващият извод на първоинстанционния съд, че представените документи, които се изискват алтернативно (транспортен документи или писмено потвърждение от получателя), доказват вътреобщностни доставки. ЧМР и потвържденията-декларации съдържат подпис на получател и печат на гръцкото дружество и са редовни от външна страна, което се установява и от заключението на вещото лице по приетата без оспорване ССЕ. Във връзка с тяхното подписване не е установено престъпно обстоятелство, а също така са налице данни за валидна регистрация за целите на ДДС към датата на доставката и липса на съмнения за данъчна измама към тази дата. Неоснователни са оплакванията на касатора, че ВОД не са осъществени към гръцкото дружество, защото транспортните документи са с непълно съдържание. Действително, в ЧМР не е посочено лицето, получило стоката, като има единствено подписи и печати на получател, но тази непълнота се допълва от представените потвърждения-декларации от получателя, приложени към всяка фактура и ЧМР. Товарителницата като частен свидетелстващ документ без материална доказателствена сила следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. Отделно от това, от ясните насоки за тълкуване на Директивата за ДДС по делото Teleos следва, че при условие на доставката за транспортиране на стоката за сметка на получателя (какъвто е и настоящият случай) и ако липсват доказателства изпращачът на стоката да е знаел, че стоката не е напуснала държавата на изпращането ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава-членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължава този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напускали територията на държавата-членка на доставката. (т.50 от мотивите на Решение от 27.09.2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04). Обосновано административния съд е приел, че от представеното удостоверение от ГД Гранична полиция , изх. 328200-5372/22.03.2022 г., вх. 11404/28.03.2022 г. се установява, че посочените от ревизираното лице, шофьори на цитираните по горе МПС-та са пътували многократно от България до Гърция в процесните периоди, което е допълнителна индиция, че транспортните средства са преминали на ГКПП Кулата и ВОД са извършени именно на територията на Гърция. По делото не са представени заповеди за командировки на шофьорите, отчети на водачите и придружаващи документи, свързани с конкретните пътувания, но доказването на тези обстоятелства не може да се възложи в тежест на ревизираното лице при транспорт за сметка на получателя. Освен това механизмът на доставките се потвърждава убедително от дадените обяснения на шофьорите и собствениците на транспортните средства. По време на ревизията са представени категорични доказателства за плащане по всяка доставка, което е установено и от заключението на вещото лице по ССЕ. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на административния съд в тази насока, поради което не следва да ги повтаря, като препраща към тях. Съгласно т. 51 от решението по делото Teleos, т. 41 от решението по делото Mecsek-Gabona и т. 32 от решението по делото Траум, задължаването на данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. При това, от фактите по главните производства по цитираните дела се вижда, че в тези случаи даже няма данни за извършване на транспорта на стоките до територията на държавата на получаване. Както е приел СЕС в Решение от 6.09.2012 г. по дело Mecsek-Gabona, С-273/11, т. 38, възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в националното право и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции. При упражняване на своите правомощия обаче държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, част от правния ред на Съюза, сред които фигурират по-конкретно принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалност - решение по дело Collee, т. 24, решение по дело Twoh International, т. 25, решение по дело X, т. 35 и решение по дело R, т. 43 и 45. Изискванията за доказване на ВОД, макар да са поставени в рамките на предоставената на всяка държавата-членка на ЕС процесуална автономия, не следва да се превръщат в пречка за свободното движение на стоки. Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В т. 61 от това решение СЕС припомня практиката си по делото Collеe, че национална мярка, която основно подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка, освен ако нарушаването на формалните изисквания е възпрепятствало предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания. Предвид изложеното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски съобразно приложения списък и доказателства за платен адвокатски хонорар за касационна инстанция в размер на 7 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,