Решение № 2097 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2010 г.

Решение № 2097 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по повод на постъпила МОЛБА с вх. № 17729/19.11.2010 г. от Кръстю Евстатиев Статев, живущ гр. София, срещу решение № 11729/2010 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение по адм. дело № 2242/2010 г. Молителят заявява, че с горното решение съдът е отменил само мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде исканата от жалбоподателя заповед за продажба. Затова моли съдът да постанови допълнително решение като: 1. отмени по същество и формирания изричен отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде исканата от жалбоподателя заповед за продажба, поради наличие на грешка в т. 10 от АДС, т. е., че не е налице предпоставката "комплектувана преписка" и 2. даде задължителни указания за издаване на заповед. Счита, че атакуваното решение е законосъобразно, но непълно, тъй като не е изчерпан предмета на делото и по-конкретно съдът е пропуснал в диспозитива да формира воля по отношение на оспорения довод (действия) на ответника, че грешката в съставения Акт за държавна собственост е несъществена. Освен това според молителя съдът е пропуснал в диспозитива да формира воля и по отношение на искането за даване на задължителни указания, което е наложително, защото е установил, че са налице основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Освен това в молбата се твърди, че съдът е пропуснал да присъди направените разноски въпреки наличното положително за жалбоподателя решение № 11729/2010 г., като в мотивите си е установил, че се претендира присъждането на разноски, без в решението да формира воля в чия полза следва да се присъдят разноските. Молителят счита, че такива му се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК с оглед представените доказателства за платени 800 лв., представляващи възнаграждението на един от двамата ангажирани адвокати. С оглед изложеното моли на основание чл. 176, ал. 1 от АПК съдът да постанови допълнително решение, с което: 1. Да отмени и изричния отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде заповед и по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК да върне делото като преписка със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона, като в тази връзка Министърът да бъде задължен да издаде искания административен акт, като същевременно, на основание чл. 174 от АПК, да му се определи и срок за издаването, така, както е поискано в жалбата му с рег. индекс № 94-2055/16.10.2009 г. и 2. Да присъди в полза на жалбоподателя разноските по делото в размер на 800 лв. така, както е доказано, че са направени. В открито съдебно заседание на 07.02.2011 г. молителят се явява лично като заявява, че поддържа молбата за допълване и изложеното в нея и моли да бъде уважена предвид на това, че това, което е станало в съдебно заседание (има предвид на 27.09.2010 г.) е в правомощията на съда, а именно да проверява административните актове. Твърди, че Актът за държавна собственост, който е издаден е годен да осъществява целта, за която е издаден и грешката, която е допусната в него е несъществена. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва молбата, представя писмо до областния управител за поправка на явна фактическа грешка и моли молбата да се остави без уважение. Представя писмени бележки с подробни съображения. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че молителят е в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Обжалваното решение на ВАС е благоприятно за него и липсва правен интерес от обжалване. Молбата му за допълване на решението на основание чл. 176, ал. 1 АПК е неоснователна, тъй като допълване се налага при неясно или непълно изразена воля на съда, а в случая съдът е формирал ясно и точно волята си. Молбата за постановяване на допълнително решение е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 11729 от 11.10.2010 г. по адм. дело № 2242/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде на основание чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, заповед за продажба на прилежаща площ в УПИ V 1406, кв. 134 по плана на кв. Драгалевци - разширение север - II част, гр. София, област София и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по МОЛБА регистр. индекс - 94 - 2055 от 19.08.2009 г. на Кръстю Статев, жив. гр. София, кв. "Банишора", бл. 28, вх. "Б", съобразно с указанията на съда, дадени в настоящото решение. Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила касационна жалба от пълномощника на Министъра на земеделието и храните. Постъпила е и настоящата молба за допълване, подадена от Кръстю Евстатиев Статев, жив. гр. София. Жалбата на Кръстю Евстатиев Статев е била насочена срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде заповед за продажба на прилежаща площ, обслужваща собствените му селскостопански постройки и това е предметът на делото. До приключването на устните състезания пред първата инстанция изричен отказ няма постановен, за да бъде отменян. Заявената в проведеното на 27.09.2010 г. открито съдебно заседание от пълномощника на Министъра на земеделието и храните причина за мълчаливия отказ - задвижена процедура за поправка на явна фактическа грешка в графа 10 на Акт за държавна собственост № 06317 от 23.07.2007 г., поради което министърът не може да упражни правомощията си по чл. 24, ал. 1, изречение второ от ЗСПЗЗ, защото правата за управление върху процесния имот са предоставени на областния управител на град София съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС, не формира изричен отказ на административния орган. Делото няма предмет за разглеждане изричен отказ, за да бъде той отменян от съда. Не са налице и условията за даване на задължителни указания за издаване на заповед, както и определяне на срок за това, а напротив, съдът в първоначалното решение е дал други указания - по приложението на чл. 27, ал. 2, т. 2 и т. 5 от АПК или на чл. 54 от АПК, и сега под формата на постановяване на допълнително решение е недопустимо те да се променят. С оглед изложеното, молбата за постановяване на допълнително решение на основание чл. 176 от АПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. По отношение искането за постановяване на допълнително решение за присъждане на направените по делото разноски - правното основание на това искане е чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. В решение № 11729 от 11.10.2010 г. по адм. дело № 2242/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е отразил, че жалбоподателят Кръстю Евстатиев Статев претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, но действително е пропуснал да се произнесе по този въпрос. При гореописания изход на делото, на жалбоподателя се дължат направените разноски, които са и поискани своевременно. Разноските по принцип включват три пера - държавна такса, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Държавна такса по делото не е внесена, защото на основание § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, производствата по този закон пред съда са безплатни, респективно това се отнася и за производствата по правилника за приложението му. Разноски по съдебното производство не са направени - не е назначавано вещо лице, не са разпитвани свидетели чрез призоваване. Претенцията всъщност се отнася за адвокатското възнаграждение, за което няма спор, че се присъжда само за един адвокат, независимо колко на брой процесуални представители са защитавали съответната страна (чл. 64, ал. 1 от отменения ГПК; чл. 78, ал. 1 от действащия понастоящем ГПК; чл. 143, ал. 1 от АПК). В проведеното на 27.09.2010 г. открито съдебно заседание жалбоподателят се е представлявал от адв. Николай Кинов Лазаров, но пълномощното е изготвено не на бланката на утвърдения образец на Договор за правна защита и съдействие, а на бял лист, в който няма графи нито "договорено възнаграждение", нито "платена сума", поради което няма доказани действително направени разходи. По делото са приложени два броя Договора за правна защита и съдействие, сключени между жалбоподателя Кръстю Евстатиев Статев като "клиент" и адвокат проф. Кино Давидов Лазаров, с договорено и внесено възнаграждение в размер на 400 лева по първия приложен на стр. 15 договор и в размер на 300 лева по втория приложен на стр. 16 от делото договор, тоест общо 700 лева, а не 800 лева както се посочва в молбата за допълване на решението. Според ДОГОВОР серия А 0595104 от 19.Х.2009 г., правната защита и съдействие се изразява в "устна консултация по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи". Така записана, услугата не установява пряка връзка с делото, независимо, че то също е с правно основание по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, като следва да се има и предвид, че проблемите на хората, свързани със земеделската реституция са многобройни и продължаващи във времето вече 20 години. Според ДОГОВОР серия А 0595105 от 15.Х.2009 г., правната защита и съдействие се изразява в "съставяне на жалба по ЗСПЗЗ и защита по делото пред ВАС - адм. д. 2242/2010 г.". Тази услуга вече е за процесуално представителство, но посочения като пълномощник адвокат не се е явявал за защита правата и интересите на жалбоподателя, а освен това в договора е цитиран номер на административното дело, което към тази дата и година още не е било образувано, като и самата жалба е подадена на другия ден след подписване на договора - на 16.10.2009 г. с регистр. индекс № 94 - 2055 в Министерството на земеделието и храните. Само за прецизност следва да се посочи, че адм. дело № 2242/2010 г. е образувано на 13.02.2010 г. При тези данни настоящият състав на ВАС намира, че договорените разноски не са направени по делото и не следва да бъдат присъждани. С оглед изложеното, молбата за допълване и по отношение на разноските ще трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,