Решение № 5665 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2017 г.

Решение № 5665 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от и. ф. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и от "АЛЕКС 01" ЕООД, представлявано от управителя С. Б., чрез адв. Т., срещу решение № 4232 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 5500/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град, с което по жалба на "АЛЕКС 01" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2121307303/21.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в обжалваната и потвърдена с Решение № 442/26.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на отказаното право на данъчен кредит в общ размер 21312 лв. по фактури, издадени от "Марти-НК" ЕООД и "Т. Е. С. 2010" ЕООД, както и фактура № 24/07.04.2011 г. от "Пидо" ЕООД, ведно със съответните лихви. Касаторът - и. ф. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2121307303/21.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в обжалваната и потвърдена с Решение № 442/26.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира отмяна на решението, в частта, в която е отменен ревизионния акт и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "АЛЕКС 01" ЕООД, представлявано от управителя С. Б., чрез адв. Т., изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Касаторът - "АЛЕКС 01" ЕООД, представлявано от управителя С. Б., чрез адв. Т. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и претендира присъждане на сторените пред съдебните инстанции разноски. Ответникът - и. ф. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба на "АЛЕКС 01" ЕООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - С.- град е отменил ревизионен акт № 2121307303/21.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в обжалваната и потвърдена с Решение № 442/26.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на отказаното право на данъчен кредит в общ размер 21312 лв. по фактури, издадени от "Марти-НК" ЕООД и "Т. Е. С. 2010" ЕООД, както и фактура № 24/07.04.2011 г. от "Пидо" ЕООД, ведно със съответните лихви и е отхвърлил жалбата на "АЛЕКС 01" ЕООД в останалата й част. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Марти-НК" ЕООД и "Т. Е. С. 2010" ЕООД, както и фактура № 24/07.04.2011 г. от "Пидо" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество е доказало претендираното от него и отречено от ревизията право на приспадане на данъчен кредит, като е стигнал до извод, че по делото са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки. Съдът отчел факта, че към процесните фактури има надлежно съставени приемо-предавателни протоколи, които не са оспорени от ответника. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Пъблик имидж" ЕООД, "РПД 77" ЕООД, "Трейд къмпани - 21" ЕООД, "Дизайн консулт 11" ЕООД и фактура № 39/17.08.2011 г. от "Пидо" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел тезата на органите по приходите, че фактурираните доставки не представляват реални доставки на стоки и услуги. Съдът е стигнал до извод, че по отношение на фактурите, издадени от "Пъблик имидж" ЕООД, "РПД 77" ЕООД, "Дизайн консулт 11" ЕООД и фактура № 39/17.08.2011 г. от "Пидо" ЕООД не са представени документи, чрез които да се установи дали фактурираните стоки и услуги са приети от ревизираното дружество. По отношение на фактурата с предмет наем, издадена от "Трейд къмпани-21" ЕООД, към която е приложен договор за наем от 29.04.2011 г., а в съдебното производство - и договор за наем от 01.03.2011 г. от предходния доставчик "Марти- НК" ЕООД съдът е съобразил, че договорът от 01.03.2011 г. като частен документ е оспорен от ответника, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 193 ГПК. В изпълнение на лежащата върху жалбоподателя доказателствена тежест той ангажирал съдебно-почеркова експертиза, но тя не потвърждава тезата му, че договорът отразява действително осъществило се наемно правоотношение. По касационната жалба на и. ф. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП: И. ф. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен РА . Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Марти-НК" ЕООД и "Т. Е. С. 2010" ЕООД, както и фактура № 24/07.04.2011 г. от "Пидо" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ревизираното дружество е доказало претендираното от него и отречено от ревизията право на приспадане на данъчен кредит. Към процесната фактура, издадена от "Марти-НК" ЕООД са представени договор за доставка, оферта, запитване за оферта, приемо-предавателни протоколи и извлечения от счетоводни регистри. Съвкупната преценка на приложените доказателства обоснова извод за наличие на реална доставка и незаконосъобразно отказано право на данъчен кредит, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил РА в тази му част. Относно фактура № 24/07.04.2011 г., издадена от "Пидо" ЕООД и една фактура, издадена от "Т. Е. С. 2010" ЕООД. Изводът на първоинстанционния съд за наличие на реални доставки по гореописаните фактури е правилен. Представени са приемо-предавателни протоколи, които удостоверяват надлежното предаване и приемане от страна на ревизираното дружество на изработените стелажи и фактурираните услуги по почистване и подреждане на офис и склад. Действително приемо-предавателните протоколи, в качеството им на частни документи, нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, но това не означава, че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Същите не са оспорени от ответника. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното лице е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в тази му обжалвана част, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "АЛЕКС 01" ЕООД, представлявано от управителя С. Б.. Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АССГ въз основа на събраните по делото доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Пъблик имидж" ЕООД и фактура № 39/17.08.2011 г. от "Пидо" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел тезата на органите по приходите, че фактурираните доставки не представляват реални доставки на услуги. Въпреки че за фактури № 0...39/17.08.2011 г. с предмет услуга по договор за изработка на широкоформатен дигитален печат от файл върху винил за външно, предно, задно осветяване при максимална резолюция 1440 dpi и отдаване на рекламна площ върху два броя билборда за периода от м. юли до м. септември 2011 г., № 0...43/29.03.2011 г. с предмет изработка на широкоформатен дигитален печат от файл върху винил за външно, предно, задно осветяване при максимална резолюция 1440 dpi и отдаване на рекламна площ върху два билборда за периода от 03.01.2011 г. до 01.04.2011 г. № 0...49/04.04.2011 г. с предмет изработка на широкоформатен дигитален печат от файл върху винил за външно, предно, задно осветяване при максимална резолюция 1440 dpi и отдаване на рекламна площ върху два билборда за периода от 01.04.2011 г. до 01.07.2011 г., са представени приемо-предавателни протоколи, в тях не е индивидуализирано мястото на билбордовете. В случая изготвените приемо-предавателни протоколи преповтарят съдържанието на процесните фактури, без да е установено местоположението на отдадените под наем рекламни площи (билбордове). В същото време не е установено по чии проекти са изготвени рекламните материали и липсват доказателства за място на изработка на печата. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 0...54/18.04.2011 г. с предмет услуга по договор от 11.01.2011 г., приложеният превод не е заверен от лицензиран преводач и не са представени доказателства от страна на доставчика да е направена регистрация на балони и стенове в Изпълнителна агенция по лекарствата. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "РПД 77" ЕООД с предмет заплащане по договор за абонаментно счетоводно обслужване. Първоинстанционният съд правилно е приел тезата на органите по приходите, че фактурираните доставки не представляват реални доставки на услуги. Не е представен протокол и опис на копията от документите, предадени от възложителя на изпълнителя; не е представена счетоводна документация, счетоводни регистри и отчети, в които като изготвило ги лице да е посочен служител на доставчика. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от "Дизайн консулт 11" ЕООД с предмет канцеларски дискове, тонери. Първоинстанционният съд правилно е приел тезата на органите по приходите, че фактурираната доставка не представлява реална доставка на стоки. В хода на производството са представени единствено процесната фактура и фискален бон към нея. Не е представен приемо-предавателен протокол, който да установи надлежно предаване и приемане от страна на ревизираното лице на доставените стоки. По отношение на фактурата с предмет наем, издадена от "Трейд къмпани-21" ЕООД, към която е приложен договор за наем от 29.04.2011 г., а в съдебното производство - и договор за наем от 01.03.2011 г. от предходния доставчик "Марти-НК" ЕООД, правилно съдът е приел тезата на органите по приходите, че фактурираната доставка не представлява реална доставка на услуги. Представеният договор от 01.03.2011 г. като частен документ е оспорен от ответника, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 193 ГПК. В изпълнение на лежащата върху жалбоподателя доказателствена тежест той е ангажирал съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на вещото лице подписите в графите наемател и наемодател са положени от лица, различни от посочените. Тъй като не са представени доказателства, че прекият доставчик притежава посочения във договора за наем недвижим имот или пък е наел същия с право да го преотдава под наем, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу тази част от РА. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на двете касационни жалби, но предвид различния им материален интерес, по делото следва да се присъдят разноски, съразмерно на интереса и по компенсация, както следва: Пропорцията по отношение на материалния интерес по жалбите е 49% по жалбата на дружеството спрямо 51% по жалбата на данъчния директор, изчислени върху общия обжалваем интерес. От направените от дружеството разноски в размер на 1625 лева, се дължи присъждане на разноски в размер на 828 лв. /51%/, а от дължимото юрисконсултско възнаграждение - 1169 лева, се дължи 573 лева /49%/. При компенсация в полза на дружеството и в тежест на органите по приходите следва да се присъдят разноски в размер на 255 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,