Решение № 11120 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2010 г.

Решение № 11120 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Патроника - Стойкова Наталия, гражданка на Украйна, против решение № 6652/20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 13686/2009 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 428/18.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, според които съдът правилно е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на Патроника - Стойкова Наталия, гражданка на Украйна, против решение № 428/18.09.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. За да постанови този акт съдът е приел за обосновани изводите на административния орган относно липсата на основание за предоставяне на искания статут. В тази връзка е изложил, че е обсъдена бежанската история на жалбоподателката и в нея не са установени факти от значение за предоставяне на искания статут. Направен е изводът, че заявените от лицето обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като основание за обоснован страх от преследване, нито наличието на някоя от причините, посочени в чл. 9 ЗУБ лицето да е принудено да остане извън страната си по произход или местоживеене. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че кандидатката за предоставяне на статут Патроника - Стойкова Наталия е пристигнала легално в България през 2000 г., върнала се е в Украйна, след което отново легално е пристигнала през 2002 г. и се е омъжила за български гражданин; през 2004 г. отново е посетила Украйна, за да поднови националния си паспорт. След изтичане на визата й е заловена от българските власти и във връзка с това е подала молба за закрила. Според бежанската история на кандидатката, основанието за напускането на държавата по произход е свързано с желание за установяване в България. Като мотив за подаване на молбата за предоставяне на статут същата е посочила желанието да получи легални документи за пребиваване в България. В проведеното интервю по повод подадената молба за статут, Патроника - Стойкова Наталия изрично е посочила, че няма никакви проблеми в Украйна, дошла е в България на почивка, след това си намерила работа, в страната й харесало и се омъжила, поради което иска да получи легални документи за пребиваване в България. Предвид тези данни по делото, изложената бежанска история и непротиворечиво поддържаното твърдение на кандидатката относно причините, поради които е напуснала страната си по произход и поради които желае предоставяне на статут, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният състав на съда е потвърдил обжалвания отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В съответствие с доказателствата по делото, правилен е изводът, че не е доказано наличието на обосновани причини кандидатката за предоставяне на статут да изпитва обоснован страх от преследване поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ и правилно е отказано предоставянето на статут на бежанец. По делото не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Не може да се направи обоснован извод за това, че кандидатката е изложена на реална опасност в държавата си по произход от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Кандидатката дори не е направила твърдения за наличие на такива обстоятелства. Посочените от същата основания за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, не попадат в нито от предвидените в закона хипотези за предоставяне на искания статут. Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният състав на съда е отхвърлил жалбата против решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,