Решение № 251 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2017 г.

Решение № 251 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. С. С. за отмяна на решение № 3019/13.03.2017 г. по адм. дело № 2758/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № 14 от 04.02.2016 г. по адм. дело № 178/2015 г. на Административен съд - Я. и е постановен нов съдебен акт по същество, с който жалбата на С. против заповед УРИ № 326з-2176/07.10.2015 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Я., е отхвърлена. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които не са взети предвид при решаване на делото. Представя писма от м. август 2015 г. съответно от ОД на МВР - Я. до директора на Регионална дирекция по горите и от Регионална дирекция по горите до ОД на МВР - Я. във връзка с провеждането против С. дисциплинарно производство, присъда № 14 от 07.02.2017 г. по н. о. х. д. № 261/2016 г. на Сливенския районен съд, влязла в сила на 12.06.2017 г., с която С. е признат за невиновен в това, че на 26.06.2015 г. около 00: 00 часа в землището на с. Д., обл. Я., на територията на ДГС "Тунджа" в съучастие с три лица, като съизвършител е убил с нарезна пушка (карабина), без надлежно разрешение едър дивеч - благороден елен, частна държавна собственост и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), протокол по делото и решение № 41 от 12.06.2017 г. по в. н. о. х. д. № 175/2017 г. на Сливенския окръжен съд, с което присъдата е потвърдена. Моли, на основание чл. 239, т. 1 АПК, решението на Върховния административен съд, пето отделение, да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Я. оспорва искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С решението на Върховния административен съд, пето отделение, предмет на искането за отмяна, е отменено решение на Административен съд - Я. по адм. дело № 178/2015 г. и постановено ново решение по същество, с което жалбата на молителя С. против заповед УРИ № 326з-2176/07.10.2015 г. на директора на ОД на МВР - Я., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е отхвърлена. Съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като С. в качеството си на държавен служител, младши полицейски инспектор КОС в група "Охранителна полиция" към Районно управление "Тунджа" при ОД на МВР - Я. е осъществил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а именно деяния, несъвместими с етичните правила за поведение в МВР, уронващи престижа на службата. Съдебният състав стига до извода, че на 26.06.2015 г. около 2:30 часа, в района ДГС "Тунджа", полицейски инспектор С. не е предприел необходимите мерки, за да предотврати нарушение от страна на водача на автомобила, в който е пътувал, като му попречи да се укрие, за да избегне проверка от компетентните орани и с бездействието си е допуснал правонарушение, при което е нанесена телесна повреда и е поставено в риск здравето на служебно лице при изпълнение на задълженията му на контролен орган по закон - поведение в противоречие с т. 19, т. 20 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Решението е постановено преди влизане в сила на представената присъда № 14 от 07.02.2017 г. по н. о. х. д. № 261/2016 г. на Сливенския районен съд, влязла в сила на 12.06.2017 г., с която С. е признат за невиновен в това, че на 26.06.2015 г. около 00: 00 часа в землището на с. Д., обл. Я., на територията на ДГС "Тунджа" в съучастие с три лица, като съизвършител е убил с нарезна пушка (карабина), без надлежно разрешение едър дивеч - благороден елен, частна държавна собственост и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна съобразно посоченото в него основание, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представеното в настоящото производство писма не са нови или новооткрити доказателства по смисъла, изяснен по - горе, поради което не могат да обосноват отмяна на съдебния акт. Представените по делото присъда и потвърждаващото я решение, с която молителят С. е признат за невиновен в това, че на 26.06.2015 г. около 00: ОО часа в землището на с. Д., обл. Я., на територията на ДГС "Тунджа" в съучастие с три лица, като съизвършител е убил с нарезна пушка (карабина), без надлежно разрешение едър дивеч - благороден елен, частна държавна собственост, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, няма значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. В разглежданата хипотеза такава връзка между двете производства не може да се установи, тъй като фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание и съответно за постановяване на съдебното решение са различни от тези, послужили като основание за привличане на С. като обвиняем за престъпление по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Установените от дисциплинарно наказващия орган и от съда дисциплинарни нарушения засягат етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, като поведението на С., квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, се изразява в непредприемане на мерки да се осуети правонарушение, извършено от трето лице. Бездействието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на полицейския служител, не е свързано с убийството на едър дивеч без надлежно разрешение и следователно оправдаването на молителя по повдигнатото обвинение за това престъпление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като няма връзка с направените от съдебния състав изводи, които засягат различни действия и бездействия на молителя. Ето защо влязлата в сила присъда в случая не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Останалите съображения в искането относно тълкуването на събраните в хода на делото и обсъдени от съда факти и доказателства и прилагането на закона, не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, което е извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 239 АПК, но не и на основанията, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав приема, че не са установени нови обстоятелства и не са представени нови писмени доказателства по смисъла, изяснен по-горе, от значение за делото. Ето защо предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на атакуваното решение не са осъществени. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,