Решение № 304 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 949/2013 г.

Решение № 304 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 949/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е по жалба от подсъдимия В. П. С. срещу присъда № 44 от 25.III.2013 г. по внохд № 8/2013 г. на Бургаския апелативен съд, която е нова след отмяната на присъда № 312 от 13.ХII.2012 г. по нохд № 1221/2012 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционната присъда В. П. С. е признат за невиновен в това, на 24.IV.2012 г. в Бургас да е прокарал в обръщение 5 неистински банкноти с № АЯ 4191454 и номинал по 10 лв., знаейки, че банкнотите са неистински и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 244, ал. 1 НК. С обжалваната присъда подсъдимият е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано обвинение, и е наказан с 2 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. В изготвената от защитник жалба се съдържат твърдения със съответните им доводи за незаконосъобразност на присъдата и постановяването й при съществени процесуални нарушения, и се иска отмяната й с потвърждаване на първоинстанционната присъда или с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Пред съда подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата с допълнителни оплаквания за незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Искат отмяна на въззивната присъда с оправдаване на С. или с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалваната присъда и дава заключение за оставянето й в сила. ВКС също счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Не са основателни възраженията за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Не е допуснато процесуално нарушение с приобщаването към доказателствения материал на неистинските банкноти, предмет на престъплението. Възражението е подкрепено с довода, че банкнотите не са били "иззети по предвидения в закона ред", а предоставени на органите на досъдебното разследване с протокол за доброволно предаване и за да добият качеството на веществени доказателства, е следвало да бъдат "внимателно огледани, подробно описани и по възможност фотографирани", да се "вземат мерки да не се повредят или изменят", и ако това не се направи, те стават "негодно доказателство". Цитирайки с тези доводи чл. 110, ал. 1 и 2 НПК, жалбоподателят очевидно пропуска наличието на протокола, приложен на л. 12 от досъд. разследване. В него са посочени "датата и мястото" на съставянето му, "лицата, които са участвали", "извършените действия" и "събраните доказателства". Последните, представляващи 5 банкноти и касовия бон, издаден от свидетелката П. Я. за закупените от подсъдимия и свидетеля Юл. М. стоки, са с описан номер на банкнотите и стойност на покупката. В протокола е отразено и даденото от П. Я. обяснение, по какъв повод описаните банкноти и касова бележка са у нея, и защо ги предава. Така съставен и отговарящ на изискванията по чл. 129 НПК, протоколът, съгл. чл. 131 НПК, е доказателствено средство включително относно предмета на престъпното деяние. Все във връзка с обсъждания протокол е невярно твърдението /в писмената защита/, че в протокола бил посочен като час на предаване на банкнотите 17.15 ч, което не отговаряло на "обективната истина по отношение на време". В протокола не е отбелязано, в кой час на датата 24.IV.2012 г. е станало предаването, но при всички случаи това е било след 17.30 ч, когато в съответното РПУ е било получено съобщение за плащането в магазина на Я. с "фалшиви пари" /докладна записка на л. 10 от досъд. разсл./. Невярно е и твърдението, че неистинските банкноти, предмет на престъплението, не били "предявени на досъдебното производство", след като със същите, представляващи част от "материалите по разследването", подсъдимият лично се е запознал /протоколи на л. 50 и 51 от досъд. разсл./. Относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и също невярно е твърдението за "ограничаване възможността на подсъдимия да ангажира доказателства и отговори на ангажираните". В първата инстанция подсъдимият и защитникът му са поискали да бъдат разпитани като свидетели Т. С., Ж. Ж. и Х. Д.. Разпитът на първите двама съдът е отказал /с протоколно определение от 20.ХI.2012 г./, а доведеният от подсъдимия Х. В. Д. е разпитал в съдебното заседание на 13.ХII.2012 г. Противно на първоинстанционния, въззивният съд е счел, че показанията на С. и Ж. ще бъдат от значение за фактическото изясняване на делото, и ги е разпитал на 5.III.2013 г. Счел е още, че същото значение ще имат и показанията на жена "от махалата", позната на магазинерката Я. по физиономия, но не и по име и адрес. Установена от прокурора /молба на л. 21 от въз. д./, тази жена на име Н. П. е била разпитана, както и посоченият също от прокурора Г. П. /в з. з. на 25.III./. Т. е. инициативата да бъде издирена и разпитана свидетелката П., по-специално, е преди всичко на съда, а след него-и на прокурора, с което се опровергава поредното невярно твърдение на жалбоподателя, че /фактически пострадалата/ П. Я. се била превърнала "от свидетел...в обвинител, който търси и ангажира доказателства".Що се отнася до проверката на тези "доказателства" за "достоверност и обективност", тази проверка първо, е предмет на дейността на съда-а тя е извършена в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 3 НПК - и, второ, след изслушването на свидетелката П. нищо не е ограничавало подсъдимият и защитникът му да направят и други искания, каквито те, видно от заявеното от защитника, не са имали. Твърдението, че с осъждането на подсъдимия, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, е с два довода в негова подкрепа-липса на умисъл и малозначителност на случая-и двата неоснователни. Анализирайки поведението на подсъдимия и на св. Юл. М. в магазина на П. Я. -излизането от магазина първо на М. със закупените продукти, оставането на подсъдимия да заплати стойността им и поведението на подсъдимия след незабавното реагиране от страна на П. Я., че й е заплатено с "фалшиви" пари-въззивният съд обосновано е приел наличието и у двамата на знание, че заплащането на закупеното ще бъде с неистински банкноти, които, при това, лесно могат да бъдат разпознати. Експертът Здр. С., изброявайки 11 признака, отличаващи инкриминираните от истинските банкноти, е дал заключение, че фалшификатите "не са от особено високо качество" и неистинността им може да се установи "даже по външен вид" от един "средно грамотен човек" /устно в с. з. на 20.ХI.2012 год./, без за това да са му необходими "специални знания в областта на ценните книжа и полиграфията" /писмено на л. 40-42 от досъд. разсл./. Не може да се сподели и разбирането на жалбоподателя за наличието в случая на някоя от хипотезите по чл. 9, ал. 2 НК, изключваща престъпния характер на извършеното от С. деяние. В едната от тях деянието трябва да е до такава степен незначително, че изобщо да не е общественоопасно, а в другата, макар да има обществена опасност, тя да е явно незначителна. Поначало престъпленията против паричната и кредитната система са престъпления с много висока степен на обществена опасност, следващо както от санкциите в чл. 243-244а НК, така и от предвиждането на наказателна отговорност при приготовление /чл. 246, ал. 1 НК/, и, дори, при недоносителство за тях /чл. 248, ал. 1 НК. С отдаването такава значимост на тези престъпления, конкретното деяние не би било общественоопасно само тогава, когато изготвените парични знаци са с такова качество, че могат да бъдат разпознати като неистински от всеки и при всички обстоятелства. Инкриминираните банкноти очевидно не са с толкова ниско качество, тангиращо с негодност да бъдат оприличени на парични знаци, след като при "плащане вечерно време в таксито, шофьорът едва ли ще забележи" тяхната неистинност /разяснения на експерта Здр. С. на л. 23 от първ. д./. Не може да се говори и за незначителност, при това явна, на обществената опасност на извършеното от подсъдимия. Прокарани са в обръщение 5 неистински банкноти с номинал по 10 лв. и нито броят им, нито сумата, с която П. Я. е била ощетена, сочат на изискваната явна незначителност. Последно се твърди и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. С. наказание. Твърдението не е подкрепено с налагащи обсъждане и отговор доводи. С. е лишен от свобода за минималния срок от 2 години, предвиден в чл. 244, ал. 1 НК, със съобразяване на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието и споделимо наблягане, при решаването на този въпрос от въззивния съд, върху първото от предходните му две осъждания. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС