Решение № 4365 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2013 г.

Решение № 4365 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ауто Краси" ООД, гр. София, срещу решение № 4144 от 20.06.2013 г. по адм. дело № 6990/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2101113188/13.02.12 г. на ТД на НАП-София, в частта потвърдена с Решение № 1559/29.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който по ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 06 и м. 07.2010 г. общо в размер на 27 956 лв. по фактури, издадени от "Вайрус Груп" ЕООД и дружеството е осъдено да заплати сумата 1 009, 12 лева на Дирекция "ОДОП" за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от представения отговор в процедурата за обмен на информация не може да бъде направен извод за липсата на осъществен ВОД, още повече, че са налице данни за последваща реализация от унгарското дружество към румънско дружество. Твърди се, че съдът не е преценил правилно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, която установява, че ДДС е начислен от доставчика. Касаторът се позовава на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България, според което действията на неизрядни контрагенти не могат да повлияят на правото на данъчен кредит на изряден спрямо фиска субект. Посочени са решения на СЕС, които касаторът счита за относими към спора. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез юрк. Михайлова оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по издадени от "Вайрус Груп" ЕООД данъчни фактури № 20/15.06.2010 г., № 22/17.06.2010 г. и № 28/26.07.2010 г., всички с предмет "стоки по опис", като към всяка фактура е приложен опис и складова разписка. Основанието за отказ е мотивиран с изводи за недоказани реални доставки на стоките по описите, предимно автомобилни гуми и друго като: двигателно масло, лагери, акумулатори, ремъци, амортисьори. В описите към фактурите липсва индивидуализация на стоките, по-специално гумите, като са описани по брой и различни стойности в последователни редове. Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, не са представени от доставчика и получателя съответни счетоводни регистри, които да дават възможност за установяване вида на заприходените стоки и съответното им изписване, като от доставчика "Вайрус Груп " ЕООД не е представен хронологичен регистър на сметка 302 "Стоки", а при жалбоподателя сметка 304 "Стоки" не е разгърната аналитично по отделни номенклатури или позиции, което прави невъзможно проследяване заприходяване на съответни стоки и изписването им. При липса на индивидуализиращи белези на съответните описани стоки, прехвърлянето на същите като родово определени вещи става с доказване предаването им на купувача. Тъй като в процесните фактури и описи стоките не са индивидуализирани, счетоводството на получателя и на доставчика също не дават възможност за индивидуализация на стоките, следва да се анализират доказателствата за транспортиране и предаване на стоките, което в случая не е установено. По твърденията на управителя на "Вайрус Груп" ЕООД транспортът е бил за сметка на получателя "Ауто Краси" ООД, в каквато връзка съдът е анализирал заключението на експерта по ССчЕ, установяващо, че в месечните оборотни ведомости на "Ауто Краси " ООД за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2010 г. не се установява наличност по сметка 205 Транспортни средства. Представените допълнително пред съда от жалбоподателя доказателства за притежавано превозно средство "Ивеко", въведено в експлоатация през м. 01.2011 г. и месечна амортизационна таблица за период м. 12.2012 г., т. е. извън ревизираните периоди м. 06 и м. 07.2010 г., правилно са приети от съда като неотносими към спора. Установени са обстоятелства за недоказани твърдения на "Вайрус Груп" ЕООД във връзка със съхранение на гумите за продължителен период от време, съобразно датите на фактурите за покупка от неговия предходен доставчик "Радиал 2000" ООД и датите на последваща им продажба на "Ауто Краси" ООД. Спорният въпрос по делото е бил осъществени ли са реални доставки по процесните фактури и какъв е предметът, съобразно липсата на индивидуализация, по който въпрос съдът е изложил обосновани мотиви за недоказана реалност на доставки от страна на "Вайрус Груп" ЕООД на "Ауто Краси" ООД по процесните фактури. След като не е доказана реалност на доставките от "Вайрус Груп" ЕООД на "Ауто Краси " ООД, останалите мотиви, свързани с изследване на доказателствата за нереализирани последващи доставки от "Ауто Краси" ООД следва да се приемат като неотносими в настоящото производство. Всички възражения в тази връзка, поддържани в касационната жалба, са неоснователни, тъй като от извършена служебна справка се установява, че последваща доставка от "Ауто Краси" ООД на "Транс Цвет 91" ЕООД, гр. София, на автомобилни гуми по фактура № 630/20.08.2010 г., т. е. в следващия данъчен период спрямо ревизираните по настоящото производство - м. 06 и м. 07.2010 г., е била установена за нереална и е отказан данъчен кредит на "Транс Цвет 91" ЕООД, гр. София, с РА, жалбата срещу който е била отхвърлена с решение по адм. д. № 5311/11 г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм. д. № 3368/13 г. на Върховния административен съд, с мотиви за недоказани реални доставки на гуми от "Вайрус Груп" ЕООД на "Ауто Краси" ООД. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура и при приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим съобразно препращащата разпоредба на § 2 ДОПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, така че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Неотносима е практиката на СЕС, по-специално на решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, включително и решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. Както е видно от цитираните решения на СЕС, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Само в случай, че не е спорно, че стоката е доставена или услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право. Неотносимо е и решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България, където спор за реалност на доставки не съществува, а постановеният отказ на данъчен кредит е поради късното начисляване от страна на доставчика. В обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и приетата ССчЕ и е извел обоснованият извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение