Решение № 6989 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2019 г.

Решение № 6989 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Илиев, против решение № 1375 от 17.07.2019 г. на Административен съд – гр. Б. по адм. д. № 472/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 35 от 09.01.2019 г. на Заместник - Кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" (СИРР) на община Б., с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Реконструкция на покрива и преустройство на апартамент с идентификатор № 07079.820.293. 1. 15 по кадастралната карта (КК) на гр. Б.", находящ се в жилищна сграда с идентификатор № 07079.820.293. 1, разположена в УПИ XIV – 768, кв. 26 по плана на кв. "Сарафово", гр. Б. и да изпълни възстановяване на конструкцията на съществуващия покрив на сградата в съответствие с одобрени проекти от 23.11.2010 г. – заснемане и изчертаване за узаконяване на изградени четвърти жилищен етаж и терасовидно ниво на сграда Б и издаден акт за узаконяване № 1 от 14.12.2010 г. на главен архитект на община Б.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на решението съдът не е съобразил показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява, че извършеното представлява неотложен ремонт, тъй като покривът е протекъл поради обилни валежи от сняг и дъжд през предходна зима. В тази връзка посочва, че в противоречие със закона съдът не е приложил чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, при наличие на предпоставки за това, тъй като преди съставяне на констативния акт за незаконно строителство, са били подадени за одобрение проекти за извършеното строителство именно в хипотезата на неотложен ремонт, позволяваща одобряване на проектите след извършване на ремонта. Твърди и че съдът не е съобразил, че в случая не е следвало да се издава заповед за премахване на незаконен строеж, а такава за спиране на строителството по чл. 224а от ЗУТ при наличие на предпоставки по чл. 224 от ЗУТ. Твърди и че макар и по подадените за одобрение проекти и издаване на разрешение за строеж за извършената реконструкция и преустройство да е постановен отказ за одобряването им с решение № 1644 от 18.06.2018 г. преди съставяне на констативния акт, това решение не е влезнало в сила, защото е подадено възражение срещу него. Твърди и че съдът неправилно не е съобразил допуснати съществени нарушения при съставяне на констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, а именно, че в същия като нарушена е посочена общо норма, без да се посочи коя точно хипотеза е нарушена, както и че неправилно е посочена като нарушен чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУт, касаеща нов строеж, пристрояване и надстрояване, а в случая твърди, че такова няма, а само е променен наклона на покрива с цел по – целесъобразно използване на подпокривното пространство. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Заместник - Кметът по СИРР на община Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното АС – гр. Б. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е приел, че от доказателствата по делото, включително приетата СТЕ, се е установило, че е осъществено приобщаване на част от подпокривното пространство на сградата, с което съществуващи две обособени ателиета са увеличили площта си от 60,67 кв. на общо с включени тераси 120,14 кв.м. с дневна, кухненски бокс, две спални и бани с тоалетни, антре и тераса, като е променено и предназначението на обектите, както и е променена покривната конструкция след осъществен надзид от 1,85 – 1,90 м., като е намален наклона й от 1/3 н 1/6 и е изтеглена към вътрешността на подпокривното пространство. При така установените факти е приел, че е налице преустройство с промяна на предназначението на обектите, което е приел, че се подкрепя и от премахването на съществуващо вътрешно стълбище и снабдяване на новообразувания обект с отделен вх...д. Приел е и че предвид установеното преустройство, с което се присъединяват допълнително застроени площи във вертикално и в хоризонтално отношение спрямо съществуващия основен обект, обосновават извод за извършено надстрояване, който извод се потвърждава и от СТЕ. Приел е и че извършените СМР по покривната конструкция отговарят и на определението за реконструкция на същата по § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ. Посочил е, че в случая е неприложима нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, тъй като извършеното не попада в рамките на посочените в нея изключения. По изложените съображения е приел, че безспорно е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, реконструкция и преустройство, за които следва преди извършването им да са налице строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. При липсата им е приел, че спорният строеж е незаконен. Приел е и липса на предпоставки за приложимост на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, тъй като макар и наличието на течове в покрива и подпокривното пространство да е подкрепено от подадено от жалбоподателя заявление в общината за необходимост от текущ ремонт на покрива, поради течовете, и свидетелски показания, е установено, че покривът не е ремонтиран повече от 20 години, а и не са установени данни подпокривното пространство да е станало неизползваемо в резултат на повредите. Посочил е, че тази разпоредба е неприложима и тъй като самите извършени ремонтни работи не отговарят на понятието текущ ремонт. Посочил е и че самото заявление от жалбоподателката е било за одобряване на инвестиционен проект за "реконструкция на покрива и преустройство на апартамент с идентификатор № 07079.820.293. 1. 15", по което е постановен отказ за одобряване на проектите и издаване на РС с решение № 1644 от 18.09.2018 г. Приел е и че са налице предпоставките за приложимост на чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като за извършеното е било необходимо съгласие на останалите етажни собственици и учредяване на право на надстрояване в съответната форма, тъй като е установено, че със спорното преустройство е завзета част от около 60 кв. м. от съществувалото неразпределено подпокривно пространство, с което са завзети общи части на сградата. Приел е и че това е така, тъй като от СТЕ е установено, че реализираният строеж е извън обема на строежа, предмет на акта за узаконяване от 2010 г., за който е имало учредено право на строеж, поради и което е приел, че реализираното е извън учреденото на жалбоподателката право на строеж. Приел е и че строежът като реализиран през 2018 г. не попада в приложното поле на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не може да се приеме за търпим. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ реконструкциите и преустройствата със или без промяна на предназначението на обекти, посочени в разпоредбата представляват строежи. С оспорената заповед е наредено премахването на строеж "реконструкция на покрив и преустройство на апартамент", които безспорно представляват строеж по смисъла на разпоредбата, за чието извършване е налице разрешителен режим и се изискват одобрени строителни книжа, проекти и разрешение за строеж, каквито няма, т. е. безспорно е налице незаконен строеж. Спорните по делото въпроси са били дали с извършеното от жалбоподателката е направена реконструкция и преустройство или е направен текущ ремонт, за който съобразно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ не се иска издаване на разрешение за строеж, както и дали извършеното попада в рамките на приложното поле на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, а именно извършен ремонт при бедствена и аварийна ситуация, за който е допустимо последващо одобряване на строителни книжа, както и дали е извършено надстрояване съответно приложими ли са били чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ, които също са приети за нарушени и основание за издаване на оспорената заповед. § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ дава легално определение за това кое представлява реконструкция, а именно: "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". Видно от цитирания текст, за да се приеме наличието на реконструкция трябва да са налице следните предпоставки (относимите в настоящия случай): 1. Да има възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи; 2. извършват се нови видове работи, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". В настоящия случай не само са заменени конструктивни елементи, а и са изградени нови такива, включително надзита от 1,85 м. – 1,90 м., като с извършените СМР е допусната промяна на наклона на покривната конструкция, вследствие промяната на покривните надзидове и тяхното изтегляне във вътрешността на покривното пространство и увеличение на височината им, т. е. изпълнени са нови по вид конструктивни елементи. Поради това е правилен извода на съда, че е извършена реконструкция. Извършеното не съответства на понятието текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43. Не съответства и на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, който допуска без разрешение за строеж да се подменят покривни материали или да се извърши текущ ремонт на сградата. Правилен е и извода на съда, че извършеното не попада в хипотезата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, предвиждаща при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение да могат да се издават по частични работни проекти, както и строителните книжа да могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им. В случая не се установява да е налице тази хипотеза, тъй като правилно съдът е приел, че не са налице данни да е имало бедствена или аварийна ситуация, такава която да е довела до разрушаване на покрива или части от сградата, които да допуснат спешното им възстановяване. Твърдяните течове не могат да се приемат за бедствена или аварийна ситуация. Още повече, че с вх...дираното заявление и позовавайки се на посочената норма жалбоподателката не е поискала извършването на ремонт на покрива поради настъпила бедствена или аварийна ситуация, който е обхвата на нормата, а е внесла проект за реконструкция на покрива и преустройство на апартамент. Самите вх...дирани проекти са извън приложното поле на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че с извършеното в подпокривното пространство е направено преустройство, включително с промяна на предназначението, като от ателиета е обособен един нов апартамент. Правилен е и извода на съда, че предвид установената промяна както във вертикално, така и в хоризонтално отношение на обемите на обекта, включително направените надзидове, е налице надстрояване, за което са приложими разпоредбите на чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ. В случая, предвид и приетата по делото СТЕ, се установява извършено надстрояване и приобщаване на общи части, а именно увеличената площ на съществуващи преди ателиета с площ от 60,7 кв.м. с преустройството им в апартамент от 120,14 кв.м. за сметка на неразпределеното подпокривно пространство, обща част на сградата, поради и което не неприложима разпоредбата на чл. 185 от ЗУТ. В случая както за реконструкцията на покрива, така и за преустройството на апартамента, представляващи строеж по смисъла на закона са били необходими строителни книжа, каквито не са налице, поради и коет е безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване. Най – накрая неоснователно е възражението, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 225а ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а са били налице предпоставките по чл. 224а вр. чл. 224 от ЗУТ за спиране на строежа. Напротив към момента на издаване на заповедта е бил налице незаконен строеж, за който не са били издадени строителни книжа и факта на наличието на невлезнало в сила решение за отказ за одобряване на последващо представени такива книжа, не променя този факт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,