Решение № 565 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2010 г.

Решение № 565 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Иван Генов Матов и Марийка Костадинова Генова от гр. София, кв. Симеоново, ул. 187 /Околовръстен път/ № 18, подадена срещу решение № 172 от 26 март 2010 г. на Министерския съвет на Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-Софийски околовръстен път - южна дъга" /пътен възел "Младост" /до/ край на участъка в строителството/, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от Допълнителните разпоредби /ДП/ на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се измени в ЧАСТТА, с която е определено дължимото парично обезщетение в размер на 75 141 лв. за отчуждения недвижим имот, описан в позиция 17, планоснимачен № 40, кад. лист 722, с обща площ от 928 кв. метра и площ за отчуждаване 506 кв. метра, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение-отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище за неоснователност на жалбата, защото оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимост на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежни страни /адресати на обжалваното административно решение/ и в срока по чл. 38, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателно по следните съображения: В отчуждителна процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 172 от 26 март 2010 г. на МС е отчуждена част от 506 кв. метра от имот пл. № 40, целият от 928 кв. м., район "Витоша", кв. Симеоново, който имот е собственост на жалбоподателите и преди влизане в сила на подробния устройствен план има предназначението на урегулиран имот с лице на южната дъга на софийски околовръстен път, като в имота има изградена законно масивна жилищна сграда и действащ търговски обект - бензиностанция. Към делото са представени доказателства събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имот доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на отчуждените имоти в район "Витоша", изпълнена от "Екострой-5" ЕООД. В представената оценка определеният изпълнител от възложителя Агенция "Пътна инфраструктура" на стр. 6 е посочил метода на оценката, като е отразено, че "по задание размерът на обезщетения трябва да се определи и въз основа на тъй нареченото "равностойно парично обезщетение" и то се определя на базата на действително изповядани сделки за извършени покупко-продажби, замени, ипотеки и пр. неурегулирани имоти с подобни характеристики от посочените землища за периода 20.10.2008 г. - 20.10.2009 г." В т. 5 на стр. 6 от представената оценка е отразено, че "поради недостатъчна информация за изваждането на справедлива пазарна стойност ще бъде използвана информация и за реализирани сделки извън ограничителния период и от настоящи оферти". Оценителят е препоръчал крайна оценка за обезщетения на отчуждените земи общо 148 500 лв. на декар /около 148 лв. кв. м./ и в позиция 17 за отчуждения имот е определена сумата от 75 141 лв. без да са оценени подобренията в отчуждената част от имота. За конкретния случай оценителят не е отчел в оценката си, че имота преди влизане в сила на подробния устройствен план е имал предназначението на урегулиран имот със законно построена жилищна сграда и е оценен като земеделска земя. По искане на жалбоподателите и на заинтересованите страни по жалбата съдът е назначил тройна оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, което се дължи на собствениците на принудително отчуждения недвижим имот за държавна нужда. От заключението на съдебно-оценителна експертиза се установява, че за отчуждения имот равностойното парично обезщетение следва да се определи в размер, какъвто собственикът най-вероятно би получил на свободния и конкурентен пазар при добра информираност и липсата на принуда за извършване на продажбата. За конкретния имот оценката е определена на база пазарен подход по сравнителния метод /метод на пазарните аналози/, който метод отчита информация за реално извършени сделки със съпоставими недвижими имоти, намиращи се в район "Витоша" и имащи подобни сравними характеристики на урегулирани имоти. В заключението на експертизата е отразено, че се е запознала с допълнителното представените доказателства от заинтересованите страни и е определено равностойното парично обезщетение на база осреднена стойност получена от оценките по три сделки предмет на описани в приложена таблица нотариални актове - средна стойност от 425,17 лв. на кв. метър. За оценката на отчуждената част от 506 кв. м. от имота /земята/ е определено разностойно парично обезщетение в размер на 215 136,02 лв. /506 кв. м. х 425,17 лв./ и за оценката на законно построената страда е определена сумата 65 370,24 лв. В заключението е отразено, че в имота има и законно изградена и действаща бензиностанция, отдадена под наем на търговско дружество, но този търговски обект не следва да се оценява, защото разрешението за строеж № 206/1995 г. е издадено на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) - с временен статут до реализиране на мероприятието /отчуждаването/ и се премахват за сметка на този, който е построил обекта. При установени обстоятелства по делото съдът след като обсъди заключението на тройната експертиза заедно с другите доказателства, представени от страните, приема, че заключението е обективно и законосъобразно като отразява реалната пазарна цена на отчуждения имот. По изложените съображения жалбата е основателна и равностойното парично обезщетение за отчуждения имот на основание разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС следва да се определи на обща стойност в размер на 280 506,26 лв., от които 215 136,02 лв. за отчуждената земя и 65 370,24 лв. за отчуждената сграда. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите разноските за водене на делото в размер на 1200 лв. - възнаграждение за в. лице и за един адвокат. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,