Решение № 4932 от 10.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт М. Хънтева, против решение 4382/28.06.2022 г., постановено по адм. дело 4027/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на "Супа бар" ЕООД, представлявано от управителя З. Акрабов, Заповед Т - РД - 913 от 04.04.2022 г. на министъра на туризма и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба срещу издадената заповед. Претендира се заплащане на съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "Супа бар" ЕООД гр. София, представлявано от управителя З. Акрабов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска решението да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед Т - РД 27 - 913 от 04.04.2022 г. на министъра на туризма, с която, на основание чл. 8, ал. 3 и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Постановление 405 от 25 ноември 2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, буква "в" и ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., е отхвърлено подаденото в СУНИ заявление с вх. BG-176789478-2021-06-2777 и на "Супа бар" ЕООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема BG-176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100885 (2021/N) от 17.01.2022 г. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил оспорената заповед като е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган и в писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство "Супа бар" ЕООД е подал заявление за подпомагане с вх. BG-176789478-2021-06-2777. Със заповед Т - РД - 16 - 29 от 28.01.2022 г. на министъра на туризма са утвърдени указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схемата, които са публикувани в електронната система за управление на национални инвестиции. Със заповед Т - РД - 16 - 36 от 03.02.2022 г. на министъра на туризма е определен състава на оценителната комисия, на чиито членове с право на глас е възложена оценката на административното съответствие и допустимостта на заявленията по схема BG-176789478-2021-06. Със съобщение от 12.03.2022 г. председателят на оценителната комисия е поискал от кандидата в срок до един ден да отговори на няколко въпроса, сред които и такъв, свързан със задължения към Столична община. Посочено е, че след извършена служебна проверка е установено наличие на задължения към Столична община, като в тази връзка в съобщението е изискано да предостави допълнителна информация и документи от които да е видно, че дружеството няма задължения към Столична община или същите са разсрочени или отсрочени или обезпечени. Съобщението е получено на 14.03.2022 г., като на същата дата са платени задълженията към Столична община за данък върху превозните средства за 2021 г. и 2022 г., както и към община Пловдив за данък върху превозните средства за 2022 г. В отговор на поставения въпрос жалбоподателят е изпратил сканирани разписки за посочените плащания. От представените разпечатки от електронната система отговорът не може да бъде датиран, но е безспорно, че той е наличен в системата към момента на оценяване на заявлението и постановяването на оспорената заповед. В мотивите на оспореното съдебно решение е посочено, че при оценяването на съответствието на заявлението на жалбоподателя, един от оценителите е посочил, че кандидатът не покрива критерия за липса на задължения, като не е конкретизирал какво задължение е установено - кой е взискателя, вид на задължението и кога е възникнало. В цялата преписка липсват доказателства в тази връзка - какво безспорно и изискуемо задължение на жалбоподателя към Столична община, възникнало преди 01.01.2020 г., е било установено от оценителя. В "забележките" към оценителния лист е коментирано в частност, че представените разписки са без печат, което поставя под съмнение автентичността им, че кандидатът не е представил документ от общината, че дружеството няма задължения към Столична община. Обобщено е, че кандидатът не е представил доказателства за липса на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Датата на тази оценка на съответствието не може да се установи. Безспорно е, че тя е извършена в интервала от 14.03.2022 г. до 20.03.2022 г. На 21.03.2022 г. на администратора на помощта е представена докладна записка от председателя на оценителната комисия, от която е видно, че на 20.03.2022 г. комисията е взела решение, че 497 бр. заявления, включително подаденото от Супа бар ЕООД, не отговарят на изискванията. На 04.04.2022 г. министърът на туризма e издал Заповед Т - РД 27 - 913. Според първоинстанционния съд в ПМС 405 не е посочено, че представянето на удостоверение за липса на публични държавни и общински задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК от съответния кандидат е предпоставка за допустимост на помощта. Условието е да липсват задължения от подобен характер, безспорни и изискуеми най-късно към 31.12.2019 г. Съдът е счел, че наличието на задължения, възникнали и станали изискуеми след 31.12.2019 г. не е основание само по себе си за класифициране на една кандидатура като недопустима за подпомагане. Според съда по аргумент от чл. 11, ал. 1 от ПМС 405 и чл. 87, ал. 11 от ДОПК обстоятелството за липса на задължения преди 01.01.2020 г., следва да се установи по служебен път от администратора на помощта или лицата, на който той е възложил оценката за съответствие на кандидатурите, а не чрез представяне на удостоверение от кандидатите. Съдът е приел, че фактическата констатация, че кандидатът има задължение към Столична община, което попада в обхвата на приложение на чл. 6, ал. 2, т. 1 към момента по оценяване на предложението, е останал недоказан, въпреки дадените указания, че в тежест на административния орган е да установи наличието на фактическите основания за издаване на заповедта. Плащанията, които кандидатът е направил след уведомяването му за наличие на задължения са за 2021 и 2022 г. и в този смисъл представените разписки са неотносими към спорното обстоятелство. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че оспореният акт противоречи на материалния закон, тъй като в преписката липсват доказателства, че кандидатът има задължения, които правят кандидатурата му недопустима към момента на окончателното оценяване на допустимостта на заявлението, както и с оглед липсата на задължение за кандидата да представя удостоверение за липса на данъчни задължения, като този факт е следвало да бъде установен служебно. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 от ПМС 405/2021 г., за да отговаря на условията за допустимост, кандидат не трябва да има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и задълженията му да не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Това изискване е пресъздадено в т. 7 "Недопустими кандидати" от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-06, подт. 7.1. и Критерии VI.3, VI. Група, VI-ти етап от Критериите за оценка от Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ПМС 405/2021 г. предварителният контрол по схемата за държавна помощ се извършва от министъра на туризма, като в ал. 2 на същата разпоредба са посочени и източниците на проверка - Националният туристически регистър, Националният статистически институт, Националната агенция за приходите, Столичната община и общината по регистрация на предприятието. Идентично е съдържанието на т. 12.3 от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездната помощ по тази схема. Предвид разписаните правила за предварителна документална проверка на база предоставената от Столична община информация за наличието на задължения оценителната комисия е достигнала до извода, че кандидатът не отговаря на посочения в атакуваната заповед критерий за допустимост. Във връзка със спорните обстоятелства, относно наличието на задължения към Столична община, респ. на предпоставката за допустимост по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ПМС 405, се установява, че при разглеждане на заявлението на "Супа бар" ЕООД от оценителната комисия, в изпълнение на процедурата по чл. 8, ал. 2 от ПМС 405, с оглед установяване на предпоставките за допустимост на кандидата по този конкретен критерий, е изискано от кандидата да бъде предоставена допълнителна информация чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), както и документи, от които да е видно, че предприятието няма задължения към Столична община или че същите са разсрочени или отсрочени или обезпечени. В отговор на така изисканата от оценителната комисия допълнителна информация е посочено, че се представят платежни бележки за платени местни данъци и такси към Столична община и община Пловдив. Видно от представените копия се установява, че на 14.03.2022 г. са извършени плащания от дружеството към Столична община и община Пловдив на суми за данък върху превозните средства за 2021 г. и 2022 г., както и друго задължение за глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви, обезщетения и начет за 2021 г. В мотивите на процесната заповед, както и в приложените докладна записка и оценителен лист, липсва конкретика, относно вида, размера и периода на публичните задължения на кандидата към Столична община, както и с какъв акт те са установени и дали същият е стабилен, които са необходими с оглед преценката дали същите попадат в обхвата на нормата. Следва да се има предвид, че е необходимо същите да са единствено за данъци или задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК към държавата или общината, но също така да са такива преди 1 януари 2020 г., както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и да не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Бланкетното посочване на наличие на задължения към СО без конкретизирането им по вид и период, за който се дължат, не удовлетворява императивното изискване на нормативния акт /така и решение 3866 от 11.04.2023 г. по адм. д. 11662/2022 г., VІ отд. на ВАС/. В тази връзка неправилно административният орган е приел, че от представените от кандидата доказателства не може да се установи какви са задълженията му към Столична община и дали те са погасени, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено и да бъде постановен отказ за предоставяне на БФП. Тези обстоятелства е следвало да бъдат установени, посредством извършване на служебна справка на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ПМС 405/2021 г., във вр. с чл. 87, ал. 11 ДОПК. Както правилно е преценил първоинстанционният съд, в случая погасените задължения са за периоди през 2021 г. и 2022 г. Липсват твърдения, данни и доказателства за съществуването на такива публични задължения преди 01.01.2020 г., каквото е изискването на нормата. Също така, правилно съдът е съобразил, че в ПМС 405 не е предвидено като изискване за допустимост представянето от кандидата на удостоверение за липса на публични задължения за данъци и осигурителни вноски по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК към Държавата и/или общините. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на направените разноски по делото. Такива не са претендирани от страна на ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,