Решение № 3970 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 374/2022 г.

Решение № 3970 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 374/2022 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Кушев срещу решение № 504 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело № 547 по описа за 2021 г. на Административен съд - Хасково /АСХ/. Със съдебния акт е било отменено решение № 1453 от 14.05.2021 г. на заместник-председателя на ДАБ при Министерския съвет, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Д. А. и малолетното й дете М. А., граждани на Тунис. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на обжалваното решение в оспорената му част, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател не споделя изводите на съда, за наличие на основание по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут по други причини. Счита за неправилни изводите на първостепенния съд, че административният орган не е установил надлежно личното положение на чужденката и малолетното й дете. Твърди, че административният орган е обсъдил и висшия интерес на детето, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение с всички законни последици. Ответникът – Д. А., лично и като законен представител на М. А., граждани на Тунис, чрез адв. Гитева, оспорват касационната жалба, като считат същата за неоснователна. Пледират за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи по същество. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил решение № 1453/14.05.2021 г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта, в която е отхвърлена молбата на жалбоподателите за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, при съобразяване с мотивите на решението. Жалбата на Д. А., лично и като законен представител на М. А. срещу решението, в частта, в която е отхвърлена молбата им за предоставяне статут на бежанец е отхвърлена. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и е обоснован в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на чужденката и малолетното й дете, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденка и нейното дете, съдът посочил, че в случая от тяхна страна не се твърди в държавата им по произход да са изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От събраните по делото доказателства, съдът приел, че административният орган не е извършил необходимата преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът установил, че чужденката е във влошено физическо и психическо състояние, предизвикано от упражненото върху нея продължително във времето насилие, с участието и на бившия й съпруг, който е и баща на детето й. Приел, че това физическо и сексуално насилие е дало трайно отражение върху нейното състояние, което било видно от личното изслушване на жената, и се позовал на заключенията на работилите с чужденката специалисти – лекар психиатър и психолози. Съдът приел, че преценката за предоставяне на хуманитарен статут следва да бъде извършена и при отчитане на обстоятелствата около малолетното дете. В случая, съдът констатирал, че липсва обсъждане на най-добрия интерес на детето, като не е извършена преценка на обстоятелствата, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Приел, че административният орган не е извършил преценка на конкретните факти от бежанската история на жалбоподателката и нейното дете и във връзка с прилагането на принципа за "висшия интерес на детето", като административният орган е следвало да отчете как би се отразило на детето евентуалното им завръщане в държавата по произход на майката. При така установеното, съдът приел, че поради липса на мотиви в тази част административният орган следва да се произнасяне, при съобразяване с развитите правни съображения, с установените фактически обстоятелства и с целта на Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания, че обжалваното решение е неправилно в оспорената му част, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на безспорно установени в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене факти, съдът е достигнал до обоснован извод. Наличието на основания за предоставяне на статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ следва да се преценя на база цялостната бежанска история на търсещия закрила и при съобразяване с неговото семейно състояние, когато е относимо към конкретното производство. При преценка на релевантните за производството обстоятелства в конкретния случай, не могат и не следва да се игнорират данните, свързани с наличието на сериозно влошено физическо и психическо състояние на Д. А. Д. А. в качеството на майка и законна представителка на М. А. е длъжна да поеме в пълнота и съобразно възможностите си грижите за малолетната си дъщеря, в това число и за нейното здравословно състояние. Както вече е посочвал в практиката си Върховен административен съд, при съобразяване с Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество, всички публични органи следва да отдават първостепенно значение и да предприемат мерки, свързани с деца при спазване на принципа за "висшия интерес на детето". Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. В съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В случая е безспорно установено, че малолетната М. А. е на възраст, която не позволява полагане на собствени грижи за развитието и физическото си оцеляване, поради което съдът обосновано е взел тези обстоятелства предвид при преценка за наличието на други причини от хуманитарен характер, които да имат отношение към възможността и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на търсещата закрила Д. А. Видно от представените доказателства, съдът обосновано е установил, че детето е родено в Турция, никога не е живяло в Тунис и евентуалното му връщане на територията на тази държава с единствения си родител, когото познава, и при това здравословно състояние на майката, би го поставило в несъмнен риск. Административният орган не е изследвал дали и доколко Турция би представлявала трета сигурна страна за чужденката при нейното физическо и психическо състояние, както и за нейното малолетно дете. Правилен и обоснован е изводът на съда, че административен орган е бил длъжен да извърши преценка на конкретните факти от бежанската история на жалбоподателката и нейното дете и във връзка с прилагането на принципа за "висшия интерес на детето", като отчете как би се отразило на детето евентуалното им завръщане в държавата по произход на майката. Както и съдът е отбелязал, в обжалваното решение липсват мотиви защо органът приема, че с постановяването на акта си не се нарушава този принцип, тъй като не е извършена каквато и да е преценка на обстоятелствата по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Решението на органа е постановено при неспазване на предвиденото в чл. 35 от АПК изискване за издаване на индивидуалния административен акт след цялостно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Действително се констатира, че органът само формално е изпълнил разпоредбите на ЗЗДет, но не е обосновал акта си с преценка за интереса на детето, отговаряща на дефинираното в § 1, т. 5 от ДР на същия закон. По тези и изцяло подробните мотиви на първата инстанция, към които настоящата препраща на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,