Решение № 7388 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2014 г.
ВАСIII отделение18.06.2015 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1565 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1139/2014 г. по описа на Административен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7388 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" против решение № 1565 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1139/2014 г. по описа на Административен съд-Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209 от АПК. Наред с това твърди недопустимост на решението като постановено по съществото на жалба, насочена срещу писмо с уведомителен характер, което според касатора няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Найле Мустафова Петкова, редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС- Варна е образувано по жалба на Найле Мустафова Петкова от гр. Варна срещу адресирано до нея писмо изх. № 02-6500/417 от 10.02.2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което по същество на Петкова в качеството й на земеделски производител се отказва да й бъда определена помощ по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството /НДКМ1 / по нейно заявление за подпомагане с УРН 363896 за кампания 2013 г. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил по жалбата на Найле Петкова административния акт, инкорпориран в цитираното по-горе писмо изх. № 02-6500/417 от 10.02.2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на решението. За да стигне до този правен резултат АС-Варна на първо място е приел за неоснователни възраженията на административния орган за недопустимост на жалбата като насочена срещу уведомително по характера си писмо, което не засягало правата и интересите на жалбоподателката, тъй като не било издадено във формата на уведомително писмо и не съставлявало индивидуален административен акт. Административният съд е приел, че атакуваното писмо на зам. изпълнителния директор съставлява отказ за изплащане на помощ по схемата НДКМ1, по която Петкова е кандидатствала за финансиране за кампания 2013 г., поради което със същото се засягат права и законни интереси на жалбоподателката и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК писмото съставлява годен за обжалване пред съд административен акт. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, съдът е заключил, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ административен орган - зам. изпълнителния директор на ДФЗ, който според съда е надлежно оправомощен от изпълнителния директор при условията на нормативно предвидена делегация да издава подобен род административни актове. Съдът е приел, че постановеният акт е издаден в писмена форма и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК - както фактически, така и правни основания за издаването му. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - налице е заявление за подпомагане по схемата НДКМ1, подадено в срок, извършена е дължимата проверка на фермата по чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., приключила с издаване на контролен лист - надлежно подписан и връчен на представител на земеделския производител. При издаване на писмото обаче са допуснати нарушения на материалния закон, обуславящи неговата незаконосъобразност. Въпреки, че в срока по чл. 64, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. /приповторен в чл. 16, ал. 6 във вр. с чл. 1, ал. 3, т. 3 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане/ земеделският производител Петкова е заменила едно от първоначално заявените 38 животни по съответния ред - с посочване на ушните марки на двете животни и въпреки, че в срок тази замяна е отразена в ИСАК, неправилно замяната не е била взета предвид при проверката на място и неправилно в контролния лист от проверката са отразени 7 животни с нередности, вместо 6. Тази неправилна констатация води и до неправилно приложение на методиката по чл. 65, § 3 от Регламент № 1122/2009 г. - неправилно процентът на несъответствия по този текст е определен на 22,58 % - т. е. над 20 %, в който случай изцяло се отказва финансиране по схемата, вместо действителните 18,75 %, в който случай се дължи плащане по схемата, макар и с известни редукции. По горните съображения АС-Варна е отменил атакуваното писмо като незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по приложението на материалния закон. Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по частично различни от изложените в мотивите на съдебния акт съображения. Правилно АС-Варна е квалифицирал атакуваното писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ като индивидуален административен акт, с който по същество се отказва изплащане на финансова помощ по подадено от жалбоподателката заявление за подпомагане. Правилно, след подробно обсъждане на всички събрани по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, АС-Варна е заключил, че макар издадено в писмена форма, при съблюдаване на минималните изисквания за реквизити - посочване на фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила, атакуваният административен акт е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби, което води до неговата незаконосъобразност. Обосновано съдът е приел, че извършената проверка на място неточно е отразила броя на кравите в несъответствие - този брой е 6, а не 7. Правилно съдът е заключил, че Найле Петкова своевременно и съгласно утвърдените законови правила е заменила едно починало женско говедо с ушна марка BG 30160759 с животно с ушна марка BG 30892590, като е уведомила за това в срок съответната областна дирекция на ДФЗ. Неправилно тази замяна не е била взета предвид от проверяващите и неправилно същите са приели, че, при проверката от заявените за подпомагане по мярка НДКМ1 38 броя животни, налични са 31 броя, което води до 7 броя животни с несъответствия, което възлиза на 22.58 % и съставлява неспазване изискванията на чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. Законосъобразно АС-Варна е отчел, че следва да бъде зачетена извършената замяна на 1 бр. животно, поради което наличните при проверката животни са били не 31, а 32- т. е. броят на кравите в несъответствие е 6, което спрямо заявения брой животни съставлява под 20 %, в който случай съгласно чл. 65 от цитирания по-горе Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. се дължи отпускане на финансова помощ, макар и с намаления за констатираните несъответствия. Правилно, с оглед установеното по-горе, административният съд е отменил атакуваното писмо като постановено в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящата касационна инстанция не споделя изложените от административния съд изводи за издаване на индивидуалния административен акт от компетентен при условията на делегация административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП / в редакцията му към датата на издаване на оспореното писмо/ изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите му задължения да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че изпълнителният директор е единствено компетентен да издава индивидуални административни актове по всички въпроси, свързани с разглеждането на заявленията за подпомагане, проверката на условията и извършването на плащания. Законът за подпомагане на земеделски производители, в релевантната към момента на издаване на спорния акт редакция, не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия по отказване на финансиране, поради което той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегация не е възможна и въз основа на решение на управителния съвет, доколкото делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, каквато законова разпоредба към този момент липсва. В този смисъл е и Решение № 1636 от 16.02.2015 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 5602/2014 г., III отд. Предвид гореизложеното обжалваното писмо на зам. изпълнителния директор е следвало да бъде обявено за нищожно. Тъй като, обаче, с отмяната на административния акт като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган, целта на закона е постигната и са дадени правилни указания за приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,