Решение № 13298 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив, срещу решение 1539 от 02.05.2024 г. постановено по адм. д. 186 по описа на Административен Стара Загора 2022 г. , с което по жалба на Р. С. К. е отменен ревизионен акт Р-16002421002216-091-001от 15.10.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при незадълбочен анализ на фактическата обстановка и неточно прилагане на нормативната уредба. Неправилно съдът е приел, че фактите и доказателствата събрани в хода на ревизионното производство не установяват наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК. Мотивите на съдебният състав обосноваващи този краен извод са неправилни и необосновани. Видно от доказателствата, събрани в резултат на предприетите процесуални действия в хода на ревизията, както и представените от Еконт Експрес ООД данни, може да се счете, че през ревизирания период физическото лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки дрехи. Това обстоятелство не се отрича и от самото ревизирано лице, като в дадените от него писмени обяснения то потвърждава, че основанието за получаването на суми по наложените платежи и парични преводи е във връзка изпращане на стоки от негово име на различни лица. Продажбата на стоки не е инцидентна, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи. В случая е видно, че става въпрос за повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалбата, т.е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл.1, т.1 ТЗ. Не са налице изключенията, визирани в чл.2 ТЗ В този смисъл ревизиращите органи правилно са счели, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26 , ал.1 ЗДДФЛ. Определена е годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, върху определената данъчна основа е изчислен дължимият по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ и прилежащите лихви. Определени са и задължения за здравно осигурителни вноски. Всички факти и обстоятелства установени в хода на ревизията са пренебрегнати от съдебния състав и не са обсъдени в атакуваното решение. Не съществува нито едно доказателство, че Р. К. е получавала сумите по наложените платежи за сметка на лицето И. В. М. и му ги е предавала. Наличието на пълномощно не би могло да обоснове извода, че дейността по изплащане на пратки по куриер е осъществявана от името на И. М., независимо, че неговото име фигурира като изпращач на повечето от пратките. От изготвените в съдебното производство компютърна-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, както и комплексна съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява, че е налице пълна идентичност между данните от оптичните носители, приложени към делото с данните генерирани от ЕRР системата "КОНТЕСА МАРИЯ". Данните и в двата случая са генерирани от ползвания от куриерската фирма софтуер. Потвърждават се констатациите на органите по приходите, като единствените разминавания касаят поставения въпрос относно лицето И. В. М. като изпращач на стоките. Изцяло е пренебрегнат фактът, че при облагането по ЗДДФЛ от значение е лицето получател на сумите, съответно приходите. Въз основа на горното се иска постановеното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено по реда на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5 077.21 лв., както и внесената държавна такса в размер на 442.72 лв. Възразява се за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответникът Р. С. К., чрез адв. Апрахамова в приложен по делото отговор по касационната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено и излага подробни аргументи в приложен по делото отговор по касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Стара Загора е бил ревизионен акт Р-16002421002216-091-001 от 15.10.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение 15 от 17.01.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който са определени данъчни и осигурителни задължения по отношение на Р. С. К. в общ размер на 42 529.43 лв. и лихви в размер на 12 810.71 лв. , в това число: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018 г. в размер на 6864.47 лв. и лихва в размер на 1964.59 лв.; по ЗДДС ДДС за периодите от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 29 103.20 лв. и лихва в размер на 8 938.83 лв.; по КСО-вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3 841.13 лв. и лихва в размер 1 109.46 лв. вноски за ДЗПО УПФ за 2018 г. в размер на 1049.49 лв. и лихва в размер на 304.39 лв. ; по ЗЗО вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 668.14 лв. и лихва в размер на 493.44 лв. По фактите, първоинстанционният съд е установил следното: Р. С. К. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през данъчната година от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на ревизията. В хода на ревизията е извършана проверка в информационната система на НАП и е установено, че през ревизирания период лицето е работило по трудови правоотношения, има участия в три търговски дружества. От ревизираното лице е подадена декларация по чл.50 ЗДДФЛ за отчетната 2018 г., като са декларирани приходи от продажби на стоки, чрез куриерски фирми, установени с ревизионен акт Р-16002419001671-091-001/30.08.2019 г., който е влязъл в сила като необжалван. Извършен е анализ на получени данни от куриерска фирма Еконт Експрес ООД, че през ревизирания период са изпращани множество пратки със стоки до различни клиенти. В справките на куриерската фирма като изпращач е записан И. В. М., а като получател Р. К., която е и подписвала платежни документи за получени суми. Ревизираното лице не е представило доказателства за реалното предаване на получените суми на И. М., поради което и ревизиращият екип приема, че ревизираното лице е извършвало дейност за своя сметка, а не като пълномощник на И. М.. Доходите от тази дейност определена като търговска не са декларирани, което представлява наличие на укрити приходи и обосновава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК. Прието е, че Р. К. е осъществявала електронна търговия със стоки - дрехи, при която плащането от клиенти се извършва чрез наложени платежи и парични преводи. Предвид броя на извършените продажби за посочения период и получените суми е направена констатация, че сделките не са инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи съгласно чл.1 ТЗ. В ревизионното производство е прието, че по несъмнен начин е установено, че Р. К. е извършвала търговска дейност по продажба на стоки с доставка чрез куриер и плащане с наложен платеж и пощенски парични преводи. Изтъкнато е, че това обстоятелство се потвърждава от предоставените от куриерската фирма Еконт Експрес ООД писмени обяснения и копия на документи, в които фигурират име и подпис на РЛ като изпращач на стоките и съответно като получател на сумите. Прието е, че независимо от обстоятелствата, че Р. К. не е отчела приходите си от покупко-продажба на стоки подробно описани в РД, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки. Съдът не е възприел изводите на органите по приходите, че са налице обстоятелства, въз основа на които да бъде проведено ревизионно производство по реда на чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК. Според мотивите на съдебното решение възникването на задължението по ревизионния акт предполага реализиран доход от Р. К., който да е с източник извършвана от нея търговска дейност. Тези обстоятелства не са безспорно установени в хода на ревизията. Представените от Еконт Експрес ООД таблици в електронна форма, обобщаващи информация, съдържаща се в документи, чиито оригинали не са запазени, налице са данни за товарителници относно изпратени пратки от името на И. М. и изплатени суми получени от Р. К. като пълномощник на изпращача. Не са споделени доводите на органите по приходите, че поради липса на доказателства от които да е видно, че Р. К. е отчела на упълномощителя получените парични суми, представляващи НП и ППП както и предвид саморъчно представената декларация от И. М. се опровергава тезата на ревизираното лице за извършване на посочените действия по силата на представителна власт от името и за сметка на упълномощителя, когато тя единствено е представлявала. Според съда, липсата на отчетна сделка между упълномощителя и пълномощника няма правно значение на извършена търговска дейност лично от упълномощеното лице. Липсата на доказателства за предаване на получените суми по НП и ППП не могат да докажат и пълна симулация на упълномощителната сделка, доколкото в процесния случай липсват каквито и да било данни, че Р. К. е разполагала с фактическа власт върху стоките, предмет на товарителниците. По тези съображения, съдът е приел, че твърдяното наличие на укрити приходи или доходи от Р. К. за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. не е доказано за целите на данъчното облагане. По тази причина, в случая не следва да намери приложение правилото на чл.124, ал.2 ДОПК за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт и доказателствената тежест относно всички релевантни факти за установяване на претендираните публични задължения се носи от приходната администрация, но такова пълно главно доказване не е проведено от ответника в производството. Констатациите за реализиран облагаем доход и извършени облагаеми доставки не са подкрепени с доказателствата по делото, а оттам липсва нормативно основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС, съответно за допълнително определяне на ЗОВ, поради което ревизионния акт е отменен като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд гр. Стара Загора. За да отмени ревизионния акт съдът е посочил, че органите по приходите не са установили наличие на основанията по чл.122, ал.1 т.2 ДОПК. В конкретния случай възникването на данъчното задължение предполага реализирането на доход от Р. К., който да е с източник нейната търговска дейност, а не е установено лицето да е получило доход за себе си от изпратените пратки чрез "Еконт Експрес" ООД. Според съда, неправилното извършване на ревизията по особения ред води до неприложимост на оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт. В решението, мотивите на съдебния състав относно получените от ревизираното лице доходи, се основават само на обстоятелството, че съгласно данните от куриерската фирма са изпращани пратки от името на И. М., а ревизираното лице е било негов пълномощник. Няма формирани мотиви по приложението на материалния закон получени ли са доходи от лицето с оглед твърденията на И. М. дадени в ревизионното производство, не са обсъдени обясненията на лицето, по какъв начин са приемани поръчките за стоките и са получени плащанията за тях, дали дейността на лицето правилно е определена като търговска, достигнат ли е облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, ако се отговори положително на първия въпрос. В тази връзка съдът дължи анализ на всички документи и справки, събрани в рамките на ревизията, както и да посочи дали кредитира заключенията на изслушаните по делото експертизи, а не само да опише тяхното съдържание. По делото са изслушани няколко експертизи-съдебно счетоводна, компютърно техническа и комплексна съдебно счетоводна и техническа, но в нарушение на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК те не са обсъдени и не са съобразени при постановяване на съдебното решение относно наличието на реализиран доход и начина на определяне на задълженията с ревизионния акт. Макар да е предприел множество процесуални действия за изясняване на спорните по делото факти, като е събрал необходимите доказателства за начина по който са се осъществили, съдът не ги е обсъдил, а лаконично е посочил, че не са налице данни за реализирани доходи от Р. К.. Предвид изложеното следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях, респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Ето защо, настоящата инстанция намира, че е налице заявеното от директора на дирекция ОДОП гр.Пловдив касационно основание - нарушение на процесуалните правила, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на процесния ревизионен акт. Недопустимо е излагането на фактически и правни изводи относно основните спорни въпроси по приложението на материалния закон за първи път с решението на касационната инстанция, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото. Налице е основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на АС гр. Стара Загора. При новото разглеждане на делото следва да бъдат изложени подробни мотиви, обосноваващи изводите по спорните факти - дали са налице предпоставки за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 и сл. ДОПК и дали с РА законосъобразно са установени данъчните задължения и задълженията за ЗОВ. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като новият състав на АС Стара Загора дължи произнасяне и по направените разноски пред Върховния административен съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,