Решение № 6110 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14658/2009 г.

Решение № 6110 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14658/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тошо Георгиев Кючуков от гр. Ямбол против решение № 86/2.10.2009 г., постановено по адм. дело № 142/2009 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 72/08.07.2009 г. на началника на сектор "ООРП" при РУ на МВР - Ямбол за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г., на основание чл. 228, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че от приложените по делото доказателства не се установява спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, нито нарушението, за което същото е наложено. Поради това претендира обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Здравка Андонова, в писмен отговор излага съображения относно нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 86/02.10.2009 г., постановено по адм. дело № 142/2009 г. на Административен съд - Ямбол е отхвърлена жалбата на Тошо Георгиев Кючуков, ст. полицай, категория Е, I степен, в група "СПООР" в РУ на МВР - Ямбол, против заповед № 72/08.07.2009 г. на началника на сектор "ООРП" при РУ на МВР - Ямбол, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г., считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 228, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въз основа съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че на 03.06.2009 г. жалбоподателят в работно време е използвал служебен автомобил за лични нужди - превоз на багаж, в нарушение на Инструкция № I - 83/31.08.1994 г. за експлоатация, планиране и материално техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР и Инструкция № Iз - 2295/2006 г. за ППД, забраняващи ползването на техника, вкл. МПС за лични и неслужебни нужди; по повод постъпилите в РУ данни относно нарушението е осъществена проверка, при която са изяснени всички факти от значение за случая и са снети писмените обяснения на Тошо Кючуков, обективирани в докладна справка от 03.06.2007 г. Противно на наведените от касатора твърдения, последният е изслушан от дисциплинарно - наказващият орган, след запознаването му с констатациите от осъществената проверка, видно от приложения в административната преписка протокол от 03.07.2009 г. С оглед установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил обоснован извод за осъществено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което се налага наказание по този закон. В тази връзка правилно е съобразено правилото на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, според което за неизпълнение на служебни задължения /каквото в случая е установено/ се налага дисциплинарно наказание "порицание". Само по себе си използването на служебен автомобил за лични нужди, съставлява неизпълнение на нормативноустановени изисквания, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" според 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР. В този смисъл неоснователни са наведените от касатора доводи, че не е налице нарушение на служебни задължения, съставляващо фактическо основание за наложеното наказание. Предвид гореизложеното, правилен и обоснован е направеният от първоинстанционния съд краен извод, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със закон правомощия и с нея е наложено дисциплинарно наказание в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. По изложените съображения съдът намира, че не се установяват релевираните касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 150 лв, определена според чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,