Решение № 1320 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2006 г.

Решение № 1320 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. "Български м. флот" ЕАД гр. В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 23.Х.2006 г. постановено по гр. д. № 234/2006 г. Поддържат се оплаквания за прекомерно завишаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на двамата ищци вследствие претърпяна от него трудова злополука. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) във връзка с изложените доводи и релевираното основание за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С. Г. П. и К. А. П. от гр. В., както и К. Д. П. и Г. А. П. от с. гр. са предявили срещу П. "Български м. флот" ЕАД гр. В. субективно съединени искове в размер на по 30 000 лв всеки от тях представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на А. К. П., бивш работник в направление "Кораборемонт" на П. БМФ ЕАД гр. В., настъпила на 24.III.2003 г. вследствие трудова злополука. С решението на Варненския окръжен съд от 28.IV.2006 г. постановено по гр. д. № 1772/2005 г. са уважени изцяло претенциите на съпругата С сина К. и е прекратено производството по отношение на предявените от родителите на починалия К. и Г. П. искове. По въззивна жалба на ответника П. "БМФ" гр. В. апелативен съд с решението си от 23.Х.2006 г. постановено по гр. д. № 234/2006 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства, като присъдените суми кореспондират с установените факти в процеса и с критериите на съдебната практика. От фактическа страна е безспорно по делото, че на посочената дата 24.III.2003 г. по време на ремонт в кръга на служебните задължения наследодателят на ищците А е претърпял трудова злополука, вследствие на което е починал. С разпореждане № 152 от 21.IV.2003 г. на Националния осигурителен институт, районно управление "Социално осигуряване" гр. В. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. С решение от 16.III.2005 г. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение по н.а.х.д.№ 118/2005 г. е признат К. Т. В. за виновен в това, че на 24.III.2003 г. в гр. В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на А. К. П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия - престъпление по чл. 123, ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. От удостоверението за наследници на починалия А. П. се установява, че ищцата С е негова съпруга, а К. П. - син, към момента на смъртта на баща си все още непълнолетен. От показанията на свидетелите Е в заседанието на 16.III.2006 г. пред Варненския окръжен съд е установено, че отношенията в семейството на починалия А. П. са били изключително близки и топли, като той е бил много грижовен съпруг и баща и ищците са разчитали изцяло на него. Внезапната му смърт на твърде млада възраст - 42 години, е причинила голяма психическа травма на съпругата и сина му и за превъзмогването й се наложило да приемат медикаменти по предписание на лекарите. На сина е предстояло завършване на средно образование и абитуриентска вечер, когато е настъпила трагедията в семейството. Почти три години след смъртта на съпруга си ищцата все още не е преодоляла стреса от загубата според показанията на свид. Насева. При така изяснените факти определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на двамата ищци е в съответствие с критерия на чл. 52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението. Липсват каквито и да било данни по делото, респ. доводи от страна на жалбоподателя за съпричиняване на трудовата злополука от пострадалия с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Изяснено е по делото, че ищците са отказали да получат предлаганата им от ответника застраховка, така че не е налице основание за намаляване на обезщетението по чл. 200, ал. 4 от КТ. Жалбата на ответника е неоснователна. Тя касае единствено размера на определените обезщетения на двамата ищци, но присъдените суми са в умерен размер, не превишават в никакъв случай определяните суми в сходни случаи от съдебната практика. При разглеждане на спора и постановяване на въззивния съдебен акт не са допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) поради което обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), като на ответницата по делото С. П. се присъдят направените за настоящата инстанция разноски по делото в размер на 300 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение