Решение № 5885 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2017 г.

Решение № 5885 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Касационното производство по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на полицейски орган В. С., мл. инспектор при сектор ПП -ОДМВР-[населено място], против решение № 435/11.01.2017 г., постановено по адм. д. № 639/2016 г. от Административен съд - В. Т.. Наведени са доводи за неправилност на решението, за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - И. П. Х. от [населено място], [община], в писмено възражение, изготвено от адвокат Й., взема становище по касационната жалба с молба да бъде потвърдено решението на Административен съд - В. Т.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на И. П. Х. заповед рег. № 366 зз-94/19.09.2016 г., издадена от полицейски орган при ПП" при ОДМВР-[населено място] за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Изводът на съда е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изключил от доказателствения материал по делото, съдържащите се в административната преписка писмени доказателства: докладна записка, писмени обяснения на задържаното лице и уведомително писмо до Окръжна прокуратура -В. Т.. Анализирайки ги съдът приема, че за същите са изготвени след издаване на оспорената заповед, поради което не могат да мотивират полицейския орган да задържи лицето. Това разбиране на съда противоречи на чл. 171 АПК, сочещ че редовно събраните доказателства пред административния орган имат сила и пред съда, като ал. 2 с. закон оправомощава съда да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Първоинстанционния съд приема за безспорно, че на 18.09.2016 година, около 21 часа на път І-4, на около 2 км. след разклона за [населено място], в посока [населено място] -настъпва пътно транспортно произшествие/ПТП/-между управляван от задържаното лице И. Х. автомобил и мотоциклет, като водачът на мотоциклета почива на място. Констатирано е от съда, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/. С оспорената заповед - Х. е задържан, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР- наличие на данни за извършено престъпление " по чл. 343, ал. 1, б. "в"НК на ПП- І-4, км. 114 в посока град [населено място]". Неправилно съда приема, че липсват фактически основания за издаване на заповедта за задържане, доколко описаното в заповедта не "съдържа основни съставомерни за престъплението и наличието на основание за налагане на принудителна административна мярка факти- място, деец и деяние". Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на посочената норма, е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Участието му като водач на МПС в ПТП, при което е настъпило смърт на едно лице, е безспорен факт. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. НПК обратно на възприетото от първоинстанционния съд, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Ето защо като отменя заповедта, съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на И. П. Х. срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,