Решение № 3674 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 135/2021 г.

Решение № 3674 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 135/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П. против Решение № 5951/30.10.2020 г. постановено по адм. д. № 1560/2020 г. по описа на Административен съд-София град. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че отреждането на процесните имоти в УПИ IV - "за озеленяване с режим Тго" е съобразено с приложението към чл. 3, ал. 2 на Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/, както и с изискването за минимални проценти озеленяване. Оспорва се извода на съда за противоречие на одобрения ПУП-ПР и ПЗ за преструктуриране на ж. к. "Дружба 2-I част" и "Дружба I- III" в кв. 42 г. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт П. поддържа изцяло касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор с изложени съображения по съществото на спора. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключени за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-София град е отменил по жалба на "Бачийски" ЕООД, представлявано от Т. Б. Решение № 550 по Протокол № 80/25.07.2019 г. на СОС, относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местността ж. к. "Дружба I – III", район "Искър" в граници бул. "Кръстьо Пастухов", ул. "Тирана", ул. "Илия Бешков", бул. "Кап. Димитър Списаревски" и местност "Дружба 2-I част" в граници бул. "Проф. Цветан Лазаров", бул. "Копенхаген", ул. "Обиколна" в частта за имоти с идентификатор 68134.1505.2031 и идентификатор 68134.1505.1630, попадащи в УПИ IV-"за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото в противоречие с материалния закон. По същество е приел, че по действащия ПУП процесните имоти попадат УПИ III-"за училище" и УПИ II-"за сервизни услуги" в кв. 42 по плана на гр. София, местност ж. к"Дружба2-ра част", а по ОУП на СО от 2009 г. -в жилищно устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване/Жк/. За имотите на дружеството не са реализирани мероприятията по действащия план, нито са реализирани благоустройствени мероприятия. След подробен и прецизен анализ на приетите доказателства, включително и СТЕ административният съд е приел, че не са спазени изискванията на мотивираност на административния акт, а именно защо при наличието на повече от една възможност административния орган е приел оспореното регулационно и застроително разрешение, като и тези на разпоредбите на чл. 22, ал. 7 във вр. с чл. 108, ал. 5 ЗУТ, § 2, ал. 1 ЗУЗСО, чл. 104, ал. 1 ЗУТ, както и принципа за съразмерност на чл. 6 АПК. Решението е допустимо, валидно и правилно. Същото е обосновано и е постановено въз основа на установената по делото фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Правните изводи на първата инстанция се споделят изцяло от настоящата. Правилен е извода на съда, че предвижданията на процесният план не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри на тази зона съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като процесните имоти е възможно да се обособят в самостоятелно УПИ със застрояване, което да отговаря на определената в ОУП зона-Жк и да се запази площта за озеленяване в рамките на нормативно определената. В тази насока заключението на вещото лице, неоспорено от страните е категорично, че устройствената зона в която попадат процесните имоти е с устройствени показатели: Пл-40%, Кинт-3, минимална озеленена площ-40% и максимална височина за жилищните сгради 26 м., за обществените-32 м. Имота в който са включени УПИIV-"за озеленяване с режим на Тго" е изцяло за озеленяване/благоустройствено мероприятие-парк/без застрояване в тях. Съгласно баланса на територията по квартали в кв. 42 г са предвидени 76. 7 % площи за озеленяване, а при уважаване възражението на собственика биха станали 74. 8%. Предвидения необходим минимум обществени озеленени площи за ж. к. "Дружба 2-I" е 23. 68%, а при уважаване на възражението стават 23. 51 %. Установено е категорично от вещото лице, че пред вид площта на притежаваните от жалбоподателя имоти е възможно същите да се предвидят за застрояване съобразно параметрите на ОУП, като видно от посоченото по-горе ще бъде спазен и чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони., определящ норматива за обществени зелени площи в размер най-малко 15%. Обоснован е извода на съда, че процесното решение на СОС относно УПИ IV - "за озеленяване с режим на Тго" е постановено в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, съгласно който при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите определени с наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите в това число поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6 се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. Следователно условието за определяне на поземлени имоти да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване е за същите да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона-плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване. В случая в оспорения административен акт не е изследвано и не е установено въпреки възражението на собственика, че не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели за зоната, за да се обоснове предвиждането имотите да бъда определени за озеленяване. Напротив видно от заключението на вещото лице процесните имоти могат да се обособят в самостоятелно УПИ със застрояване което не нарушава устройствените показатели за устройствената зона "Жк". При това положение извода на административния съд че е допуснато нарушение на чл. 22, ал. 7 във вр. с ал. 6 ЗУТ и чл. 104 ЗУТ е правилен. Доводите на касатора, че процесните имоти не са били самостоятелно урегулирани по предходния план с възможност за самостоятелно застрояване не обосновават извод за законосъобразност на решението на Столичен общински съвет в оспорената му част за отреждането му за озеленяване. Вложеният от законодателя смисъл в нормата на чл. 22 ЗУТ е в обратна посока-дава се възможност с преструктурирането на жилищните комплекси, с оглед променените обществено икономически условия да се урегулират имоти възстановени по реституционния закон. Едно от правните основания за одобряване на ПРЗ е чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед на изложеното, съдът намира че не са налице сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски. Видно от представения списък за разноски и фактура за тяхното изплащане същите са в размер на 1920 лв. Касационният жалбоподател е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно. При съобразяване на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед определения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 144 АПК искането за присъждане на разноски следва да се уважи в размер на 900 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение