Решение № 11595 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2015 г.

Решение № 11595 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Вайко БГ" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 5305/24.07.2015 г. по адм. д. № 3203/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против АПВ № П-22221014060874-004-01/16.12.2014 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли АПВ да бъде отменен, да се постанови възстановяване на поисканата сума и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против АПВ № П-2221014060874-004-01/16.12.2014 г. на ТД на НАП-С., с който е отказано възстановяване на 104 871,40 лв - недължимо платен данък по ЗДДФЛ, начислен върху трудовите възнаграждения на работещи в К. Х. работници на "В. Ю. Б. В. ". Съдът е обсъдил приложения договор за предоставяне на персонал между двете дружества, по който жалбоподателят предоставя на холандското дружество услуга по осигуряване на временна работа, като трудовите договори с работниците, чужди граждани, се сключват с жалбоподателя, който начислява и изплаща трудовите възнаграждения на работниците, удържа осигуровките, дължими от работниците и другите вноски и плащания. Правилно съдът е приел, че по § 1, т. 26, б. "ж" от ДР на ЗДДФЛ правоотношението между жалбоподателя и работниците е трудово, а по § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ жалбоподателят е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, тъй като наема лица по трудови правоотношения. Неправилно съдът е приел, че по чл. 8 от ЗДДФЛ доходите на чуждестранните физически лица не са от източник в страната. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Р. Б. или от разпореждане с имущество на такава определена база, са от източник в Р. Б. Изплащането на заплати от местно лице на страната на чуждестранни работници определя дохода на тези работници като такъв с източник от страната. В този смисъл е чл. 15, т. 2, б. "б" от СИДДО с К. Х., според който възнаграждението, получено от местно лице на едната държава за работа по трудов договор, извършена в другата държава, се облага само в първата държава, ако възнаграждението се изплаща от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава. По чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. международните договори имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. В цитираната уредба от СИДДО с К. Х. е предвидено облагане с данък на трудовите възнаграждения в процесната хипотеза само в Р. Б., поради което доводите на касатора, че се дължи данък върху дохода и в К. Х. е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че изплатените трудови възнаграждения от местно дружество на територията на страната не са от източник в страната. Поради погрешния си извод, че изплатените трудови възнаграждения не са от източник в страната съдът е направил предвид чл. 7 от ЗДДФЛ и погрешен извод за недължимост на данъка върху доходите на работниците. Законосъобразно съдът е приел, че на основание чл. 15, ал. 2 от ДОПК жалбоподателят няма право на искане по чл. 128 и сл. от ДОПК за възстановяване на внесените в бюджета суми, представляващи данък върху дохода на чуждестранните работници. С цитираната разпоредба е въведена фикция, че удържаните и внесени данъци от работодателя се считат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. На основание чл. 15, ал. 2 от ДОПК правилно съдът е отхвърлил жалбата против АПК. Предвид цитираната разпоредба съдът не е следвало да обсъжда дължимо ли е платен данъка или не. Пропускът и посочените по-горе погрешни изводи не опорочават крайния правилен извод на съда, поради което решението не следва да се отменя само в частта на мотивите. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 от ДОПК за 3578,71 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,