Решение № 6263 от 13.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Русчев, от гр. Елена, чрез пълномощника си адв. Дойкин срещу Решение 403 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело 504/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Излагат се доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, както и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Велико Търново в писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Байчева излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение претенцията на касатора за присъждане на разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по исковата молба на С. Русчев против Областна дирекция на МВР Вeлико Търново, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконната употребата на физическа сила и помощни средства от полицейски служители при задържането му на 07.07.2021 г. в гр. Елена, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от деня на увреждането до предявяване на исковата молба (15.07.2022 г.). С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил иска на С. Русчев против Областна дирекция на МВР Вeлико Търново като неоснователен и е осъдил ищеца да заплати на ОД МВР разноски по делото в размер на 100 лв. За да постанови този резултат е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. След анализ на събраните по делото писмени доказателства и възраженията на страните, с оглед установената фактическа обстановка, е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи, като е стигнал до единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза обосновано съдът е приел, че ищецът не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест, което изключва ангажирането на отговорността на ответника по реда на специалния закон. Даден е подробен, ясен и конкретен отговор кои факти са приети за установени въз основа на релевантните за спора доказателства. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. С оглед на представените по делото доказателства обоснован е извода на съда, че не са доказани от страна на ищеца твърдяните в исковата молба незаконосъобразни действия, на които се основава предявения иск. Не са налице действия на полицейските служители, извършени в нарушение на изведените от закона техни правомощия, тъй като ищецът е задържан при използване на физическа сила и помощни средства в съответствие с правомощията им по чл. 85, ал.1, т. 1, т. 2 ЗМВР. Конкретната обстановка и характера на нарушението - ищецът е отказал да изпълни законно разпореждане, не се е подчинил и е оказал съпротива на полицейските служители, обосновават тяхното използване. При разглеждане на делото съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалвания акт. Предвид изложеното изводите на решаващия съд, че в случая не е доказано наличието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата следва да бъде споделен. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касационният жалбоподател следва да заплети на ОД на МВР Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената пред настоящата инстанция правна защита. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение