Решение № 2740 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2015 г.

Решение № 2740 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], [населено място] против решение № 2064 от 12.10.2015 г. по адм. дело № 2368/2015 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против изричен отказ, обективиран в писмо изх. № ДОИ 150003 ВН-004/10.07.2015 г., подписано от секретаря на [община], да се предостави информация по т. 1 от заявление вх. № ДОИ15000173 ВН/ 26.06.2015 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като исканата информация е обществена и не са налице основания за постановения отказ. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че предмет на оспорване е писмо изх. № ДОИ 150003 ВН-004/10.07.2015 г., подписано от секретаря на [община], с което е отказан достъп до информацията, поискана от [ЮЛ] по т. 1 от заявление вх. № ДОИ15000173 ВН/ 26.06.2015 г. Документът съдържа изрично волеизявление в този смисъл, поради което правилно е преценено, че именно това е подлежащият на оспорване акт. Аргументирано първоинстанционният съд приема, че отказът на секретаря на общината да предостави отговор на въпроса по т. 1 от заявлението, а именно: известно ли е на кмета на [община], че участък от алеята по [улица] е с изтърбушени пейки и занемарена тревна площ, е постановен при спазване изискванията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Правилно е преценено, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона – не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Поставеният въпрос не предполага предоставяне на сведения и данни в какъвто смисъл е чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а изисква обяснение на сезирания орган относно това доколко е информиран за твърдяните факти. Следователно така формулирана т. 1 от заявлението всъщност цели провеждане на беседа между органа и заявителя, а не достъп до сведения и данни по смисъла на ЗДОИ, тъй като чрез отговора на запитването не може да се получи информация, свързана с обществения живот и с дейността на задължения субект. Това налага заключението, че отказът на сезирания орган по т. 1 от заявлението е постановен в съответствие с нормативната уредба. Ето защо като достига до извод в този смисъл и това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд – Варна постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Изложено обоснова законосъобразност на съдебния акт и в частта за разноските. Отговорността за заплащането им е възложена на [ЮЛ], представлявано от К. Б., а не на последния в лично качество, поради което доводът в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно, тъй като е постановено в съответствие със закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от НЗПП [ЮЛ], [населено място] следва да заплати на [община] сумата 50. 00 възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,