Решение № 4075 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2021 г.

Решение № 4075 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. К. от гр. Хасково, подадена чрез адв. В. Ч., против Решение № 767/25.11.2020 г., постановено по адм. дело № 505/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №Ц1012-26-133-1 от 05.06.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00743207/06.04.2020 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и решението на директора на ТП на НОИ – Хасково, ведно с потвърдените задължителни предписания. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Хасково счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като се иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Г. К. срещу Решение №Ц1012-26-133-1 от 05.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-26-00743207/06.04.2020 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково. Решаващият съд е констатирал, че касаторът няма регистриран животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД), като продава продукцията от отглежданите от нея птици, без да е регистрирана по установения ред. Съдът е приел, че Г. К. не попада в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО), поради което същата не е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО и е заключил, че законосъобразно са й дадени предписания за заличаване на данни за периода 18.04.2019 г. до 29.02.2020 година. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. От фактическа страна е констатирано, че във връзка с определяне правото на парично обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО е извършена проверка, като от директора на ОД" Земеделие" – Хасково е изискана информация относно животновъдния обект, в който се отглеждат животните на Г. К. От получения отговор на БАБХ е установено, че същата не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, регистрирана е като земеделски стопанин по реда на НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като дейността, за която е регистрирана е отглеждане на домашни птици. На следващо място е установено, че касаторът не е регистрирал по установения ред животновъдния си обект, подавайки заявление до директора на съответната Общинска служба по безопасност на храните, по реда на чл. 137 от ЗВМД, (в редакцията, действаща към момента на регистрация на касатора като земеделски стопанин). Във връзка с подадения сигнал е извършена проверка и от старши инспектор по осигуряването – контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, като са издадени Задължителни предписания № 3 Д-1-26-00743207/06.04.2020 г., с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, на К. е предписано в срок от 20 работни дни от получаването им: 1. да подаде в ТД на НАП – Пловдив, офис - Хасково декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за самоосигуряващото се лице, съдържащи заличаващи данни за периода от 18.04.2019 г. до 29.02.2020 г. - като се посочи в т. 12 вид осигурен - код 13", 2. да заличи подадената декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, с декларирана дата на започване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, от 18.04.2019 г.", 3. да подаде в ТП на НОИ – Хасково удостоверение по образец, съгласно приложение № 9, с попълнен код "заличаване", както следва: 3. 1. относно изплащане на парично обезщетение с вх. №Р14-26-000-00-0005691228/19.07.2019 г. към Болничен лист №Е20197507475 за "бременност" с период на временна неработоспособност от 08.06.2019 г. до 22.07.2019 г. вкл., 3. 2. относно изплащане на парично обезщетение с вх. №Р14-26-000-00-0005854485/21.08.2019 г. към болничен лист №Е20197750107 за "майчинство" с период на временна неработоспособност от 31.07.2019 г. до 10.09.2019 г. вкл.; 3. 3. относно изплащане на парично обезщетение с вх. №Р14-26-000-00-0006512814/23.01.2020 г. към болничен лист №Е20198947535 за "майчинство" с период на временна неработоспособност от 11.09.2019 г. до 20.10.2019 г. вкл., 4. да подаде в ТП на НОИ – Хасково удостоверение по образец, съгласно приложение № 11, с попълнен код "заличаване" относно заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО, с вх. №Р14-26-000-00-0006600514/07.02.2020 г. от дата 21.10.2019 година. В мотивите на задължителните предписания е изложено, че за да бъде Г. К. осигурено лице за риска "общо заболяване и майчинство" е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба; да е регистрирано по установения ред; да е подала декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ); да е започнала упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО от датата, от която се декларира, че ще се осигурява за риска "общо заболяване и майчинство" и да е внесла дължимите осигурителни вноски. Административният орган е установил на следващо място, че Г. К. няма и вписан/регистриран животновъден обект, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и чл. 137 от ЗВМД, не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, поради което същата не отговаря на визираната в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистрирани земеделски стопани по смисъла на КСО. Посочено е също, че поради това лицето няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни, поради което и не пораждат права за лицето по КСО. Прието е, че към датата на настъпване на риска "бременност" – 08.06.2019 г. и риска "майчинство" – за 31.07.2019 г., 11.09.2019 г. и 21.10.2019 г., същата не е осигурено лице по КСО. При последвалото оспорване на задължителните предписания пред горестоящия административен орган, директорът на ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 117, ал. 3 КСО е отхвърлил жалбата на Г. К., като е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка. Първоинстанционният съд обосновано е приел в обжалваното решение, че оспореният административен акт и потвърдените с него задължителни предписания са издадени от компетентен по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО орган, в предписаната от закона форма, подписан от издателя си и не се установяват други съществени пороци, които да обосновават нищожност на акта, както необосновано се излага в касационната жалба. Не се доказва и споменатото от касатора превишаване пределите на компетентност и служебните задължения на административния орган, издал задължителните предписания с указания до касатора за подаване на декларация по образец за заличаване на некоректно подадени данни. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващият съд за неоснователност на изложените доводи за нищожност на задължителните предписания, тъй като с дадените на К. указания за подаване на коригираща декларация не е налице принуда, осъществява състав на престъпно деяние. На следващо място неоснователни са изложените в касационната жалба аргументи, че с подаването на декларация ОКД -5 и внасянето на осигурителните вноски за процесния период, касаторът К. е придобила качеството осигурено лице по КСО. В § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" по смисъла на КСО, като е посочено, че такова лице е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В чл. 4, ал. 4 КСО е посочено, че лицата по ал. 3, т. 4, сред които са и регистрираните земеделски производители, по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на същия кодекс, като "физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Решаващият съд е приел за безспорен факта, че касаторът Г. К. е регистрирана като земеделски стопанин на 18.04.2019 г. по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по смисъла на КСО, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение за общо заболяване и майчинство, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и "осигурено лице" по смисъла на КСО. По делото не се спори и относно обстоятелството, че Г. К. е отглеждала домашни животни 20 бр. птици – кокошки носачки, в имот в гр. Хасково, като в този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай приложими са и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), уреждащ организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности, както и че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Съгласно законовото изискване, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. Както бе посочено по-горе, по делото е безспорно установено, че К. няма вписан/регистриран в БАБХ животновъден обект, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Обосновано е заключението на АС – Хасково, че при липса на доказателства, че животновъдният обект на Г. К. представлява "ферма" по смисъла на закона, то не се доказва, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, т. е. не са налице кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условия. В този смисъл, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че задължителните предписания са потвърдени от административния орган при "неизяснени обстоятелства". Правилно първоинстанционният съд е приел, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред /съгласно чл. 137 от ЗВМД/, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Посоченото изискване – за регистрация по съответния за това ред, е изискване на КСО, но повече от очевидно е, че редът и начинът за посочената регистрация са предмет на уредба от нормите, регулиращи съответния кръг от обществени отношения, в случая тези на ЗПЗП, ЗВМД и ЗЖ и подзаконовите актове по тяхното прилагане. Не се установи съдът да е обсъждал и кредитирал "недопустими към съдебния спор доказателства", както бланкетно се сочи в касационната жалба, а вероятно се визират наличните по преписката документи относно събирането на информацията за наличие/липса на съответната регистрация на касатора по реда на споменатите закони и подзаконови актове. Във връзка с изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и на второ - са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т. е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Неотносимо към настоящия случай е обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била продавана спорадично на пазар, доколкото в тази хипотеза извън всичко останало, както нееднократно се посочи вече, не може да се приеме, че е извършвана "трудова дейност" по смисъла на КСО. Съображенията за противното, изложени в касационната жалба, не се споделят. Посочените по-горе горе предпоставки следва да са в условията на кумулативност и по общите правила на чл. 154 от ГПК, трябва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици – в случая от Г. К., което същата не е сторила в хода на процеса. Неотносими към настоящия спор са и цитираните в касационната жалба съдебни решения на ВАС, тъй като са постановени по спорове с предмет, различен от настоящия. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г. К. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Хасково разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение