Решение № 4349 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2018 г.

Решение № 4349 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В., чрез процесуалния му представител адв. К. Г., срещу Решение № 4583 от 5.07.2018 г., постановено по адм. д. № 10495 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С него е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Заповед № Р-18 от 24.08.2017 г., издадена от ВПД началник на Затвора – [населено място], с която е утвърден График с вх. № 6684 от 24.08.2017 г., влизащ в сила от 1.09.2017 г., с който престоят на открито на лицето е определен на 1 ч. и 20 мин. и срещу Заповед от 30.08.2017 г., издадена от ВПД началник на Затвора – [населено място], с която престоят му на открито по здравословни причини е определен на 40 минути. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевират се доводи, че правата на В. били нарушени – нямал достъп до материалите по делото, не му бил назначен преводач от и на руски език в производството пред АССГ, не било уважено искането му за допускане на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, нито му била дадена възможност за запознаване с писмените доказателства по делото, срок за формулиране на доказателствени искания и взимане на становище по доказателствата на насрещната страна. Поддържа се становище, че съдът не изпълнил задължението си за "служебно гарантиране пълнотата на събраните доказателства и изясняване на значими за спора обстоятелства". В представено по делото допълнение на касационната жалба се правят подробни оплаквания за допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на жалбата. В съдебното заседание на 22.03.2021 г. пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – началникът на Затвора – [населено място] оспорва касационната жалба в представени по делото преди съдебното заседание писмено становище и молба – становище. В съдебното заседание на 22.03.2021 г. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По въпроса за допустимостта на производството съдът се е позовал на Определение № 2842 от 6.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2168 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., както и на възприетото становище в Определение № 9447 от 17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7776 по описа на същия съд за 2017 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът направил извод, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган и са материално законосъобразни. Като съобразил разпоредбите на чл. 86 и чл. 146 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), съставът на АССГ приел, че на В. е осигурен престой на открито с продължителност, която е по – голяма от законоустановения минимум. Според изразеното от съда становище, в оперативната самостоятелност на административния орган е да прецени точно колко време да е престоят на открито на лицата, намиращи се в затвора при спазване на минимума по чл. 86 ЗИНЗС. Приел, че в случая тази преценка е извършена при съобразяване обективните възможности и броя на лицата, които се намират в затвора, което се установявало от съобразената от съда докладна записка. На основание съдържанието на последната съдът приел, че е възможно да се извърши проверка относно законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност (чл. 169, във вр. с чл. 4 и чл. 6 АПК). Направил извод, че с оспорения график не са засегнати права на В. в степен по – голяма от необходимото (чл. 6, ал. 2 АПК). Съобразил и това, че при така определеното време престой на открито, той не е поставен в по – неблагоприятни условия по отношение на неговата продължителност спрямо другите лица в Затвора – [населено място], видно от графика, влизащ в сила от 1.09.2017 г., доколкото за всички, с изключение на непълнолетните (чл. 190, ал. 2 ЗИНЗС), е предвиден престой на открито от 1 час и 20 минути. Съдът отчел и факта, че началникът на Затвора – [населено място] се е съобразил, предвид чл. 146, ал. 1 ЗИНЗС, и с препоръката на директора на Медицинския център на затвора, като на В. е определен и допълнителен престой на открито от 40 минути. В тези рамки е препоръчан допълнителен престой и на други лица, страдащи от заболявания и в този смисъл разпореденото в заповедта не го поставя в по – неблагоприятно положение спрямо тях. В допълнение на горното и в отговор на възраженията на адв. К. Г., направени в съдебното заседание пред първата инстанция, съдът изложил и съображения, че не са били налице предпоставки за отлагане на делото и назначаване на преводач на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съставът на АССГ е извършил дължимата служебна проверка досежно законосъобразността на оспорените пред него актове и изводът му за тяхната законосъобразност се споделя от настоящия състав. Правилно в тази връзка съдът е съобразил, че в оперативната самостоятелност на административния орган е решението за извършване на корекция в графика за провеждане на регламентирания престой на открито при отчитане на редица конкретни обстоятелства и с оглед диференцираното разпределение на лишените от свобода при престой на открито, спазването на съдебни разпореждания за недопускане на срещи и престой на открито между определени лица, и недопускане на сигнали и жалби във връзка с престоя на открито (в тази насока вж. докладна записка на л. 11, 12 от първоинстанционното дело). Наред с това, в съответствие със закона съдът е мотивирал и извода си за материална законосъобразност на заповедта за одобряване на графика предвид предписанието по чл. 169 АПК. По отношение на другата оспорена заповед, с която на В. е удължен престоят по медицински причини, съдът правилно е отчел, че разпореждането на началника на Затвора – [населено място] е изцяло съобразено с предписанието на директора на Медицинския център при този затвор. Във връзка с оплакванията на касационния жалбоподател по отношение съдържанието на обжалваното съдебно решение в допълнението към касационната жалба, настоящият състав намира, че то отговаря на предписанието по чл. 172а АПК за нормативно регламентираното му съдържание. Волята на съда е ясно изразена, направените фактически изводи са обосновани на приобщените по делото доказателства, а правните – са в съответствие със закона и се споделят от настоящия състав. Неоснователни са оплакванията за постановяване на обжалваното решение от пристрастен съд, релевирани в допълнението към касационната жалба. Неуважаването на направените от процесуалния представител на В. доказателствени искания не обосновава обратен извод, а т. нар. "служебно известни факти", на които съдът се е позовал в решението не са му дали основание да направи крайните си правни изводи за неоснователност на жалбата срещу двете заповеди. Наред с това, видно от съдебния протокол за проведеното съдебно заседание в АССГ отвод на съдебния състав не е бил направен от страна на настоящия касационен жалбоподател лично или чрез присъстващия в залата негов процесуален представител. Правилна и в съответствие с изявленията на присъствалия в съдебното заседание пред АССГ жалбоподател и процесуалните му представители е и преценката на съда, че не са били налице предпоставките на чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото, както и тази за неоснователност на направените искания от страна на поелия защитата му в съдебното заседание адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В тази връзка обосновано съдът е съобразил, че на В. е била предоставена правна помощ към този момент (адв. П. М. е била назначена за негов процесуален представител с Определение от 25.10.2017 г.) и в този смисъл правата му не се явяват нарушени. Неоснователни в конкретния случай са и оплакванията на В., свързани с неназначаването от състава на АССГ на преводач от и на руски език, с чиято помощ да вземе участие в производството. С Определение от 4.03.2021 г., постановено по настоящото дело от състав на Върховния административен съд, нему е бил назначен преводач от и на руски език, който се е явил в съдебното заседание на 22.03.2021 г. По този начин е била обезпечена възможността настоящият касационен жалбоподател да участва лично в съдебното заседание с помощта на преводача, който да осъществи превод от и на руски език. В това съдебно заседание обаче той е отказал да присъства лично, поради което сам се е поставил в ситуация, в която да не реализира правата си в пълен обем лично пред съда. В този смисъл и предвид посоченото процесуално бездействие на В., в конкретния случай, следва да се приеме, че неназначаването на преводач от и на руски език в първоинстанционното производство не може да се квалифицира като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Недопустимо е искането, направено в допълнението към касационната жалба от адвоката на В. за допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетели и за назначаване на комплексна съдебномедицинска – експертиза в настоящото производство предвид разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК. Искането за приобщаване по делото на справката, която е поискана с допълнението на касационната жалба от 2.11.2020 г. е било възможно да се направи своевременно пред АССГ и доколкото целта на касационното производство не е страната да поправи допуснатите грешки при попълване на делото с доказателства, това искане е неоснователно. Отделно, от отбелязване на л. 29 от настоящото дело се установява, че на 2.10.2020 г. адв. С. Г. е получила копия от документите, приложени по цялото дело. В този смисъл следва да се приеме, че същата е запозната с всички приобщени по делото доказателства, но конкретни възражения не са направени от касационния жалбоподател във връзка с тях в продължение на оплакванията, релевирани в касационната жалба за нарушаване правото на В. да се запознае с доказателствата и да направи искания. Предвид изложеното и поради приетата неоснователност на релевираните касационни оплаквания, обжалваното решение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение