Решение № 6453 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2008 г.

Решение № 6453 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Петър Димитров Тончев от гр. София, чрез пълномощника му адвокат Мирослава Манева, против решение от 29.02.2008 г., постановено по адм. дело № 1771/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III - Е състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-3885/12.04.2005 г. на директора на СДВР - София за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба, представляван от Министъра на вътрешните работи моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано от фактическа и правна страна, а изводите на съда са подкрепени с анализ на конкретните доказателства. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на Петър Димитров Тончев срещу Заповед № З-3885/12.04.2005 г. на директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, като ст. сержант - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на ПУ "Връбница" при 09 РПУ - СДВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) - поведение несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Изрично е отбелязано, че актът е постановен от органа, компетентен да наложи дисциплинарно наказание по чл. 238, т. 5 ЗМВР (отм.), съобразно чл. 240, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200 ЗМВР (отм.). Обосновано е прието, че с обжалваната заповед е наложено дисциплинарно наказаниe "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Петър Тончев, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за каквото е прието шофирането след употреба на алкохол на 06.03.2005 г., с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. На посочената дата жалбоподателят с управляван от него лек автомобил е участвал в пътно - транспортно произшествие, при което е установено наличие на 0.72 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта на последния (потвърдено от взетата му кръвна проба в размера от 0.6 промила, съгласно химическа експертиза по протокол от 09.03.2005 г.). Въз основа приложените по делото доказателства и установеното от фактическа страна, обоснован е направеният от съда извод, че с действията си Петър Тончев е осъществил състава на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), съставляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. При преценка на релевантните факти и обстоятелства съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, че данните по преписката и съдебното производство сочат на извършването на действия, осъществяващи хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.). Посочената разпоредба предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в случаите на поведение, нъсвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата. Управлението на МПС след употреба на алкохол от служител на МВР и причиняване на ПТП, обективира фактическия състав на цитираната правна норма, тъй като представлява поведение несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Шофирането след употреба на алкохол сочи на липсата на чувство за дълг, отговорност и гражданска съвест от страна на служител на МВР, чийто професионален и морален дълг е да защитава обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на живота, здравето и имуществото им. Поради това поведението на касатора несъмнено води до уронване престижа на службата пред обществото. Неоснователен е наведеният довод, че шофирането след употреба на алкохол не е предвидено изрично като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се носи дисциплинарна отговорност, а оттам и че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. В тази връзка правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че чл. 209 ЗМВР (отм.) изрично предвижда, че служителите на МВР са длъжни да изпълняват задълженията си, произтичащи от функциите на министерството, както по времето, когато са на служба, така и извън установеното работно време и да имат поведение, което съответства на изискванията към заеманата от тях длъжност. Наред с това, в издадената от Министъра на вътрешните работи, приложена по делото Заповед № Iв-1173/27.10.2003 г., с която Тончев е запознат срещу подпис по данни от приложен в преписката протокол, изрично предвижда дисциплинарно наказание за служителите на МВР, за които бъде установено, че управляват МПС след употреба на алкохол, с алкохолно съдържание в кръвта над 0.5 промила, съставляващо нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата. Предвид съдържанието на оспорената заповед и обстоятелството, че Петър Тончев я е обжалвал в срок, неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е съобразил липсата на съществени реквизити в този акт, в т. ч. на указания в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване. Допусната техническа грешка при обозначаването на нормативен текст, съставляващ едно от правните основания за издаване на оспорената заповед, също не обуславя извод за нейната незаконосъобразност, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид изложеното и установеното от фактическа страна, правилно е прието от СГС, че при издаването на обжалвания пред него административен акт не са допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяната му на това основание, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Съдът обосновано е приел, че нарушението е доказано, а оспорената пред него заповед е законосъобразна. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,