Решение № 9673 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2016 г.

Решение № 9673 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на младши експерт в звено "Общинска полиция" в О. Я., гр. Я., ул. "Г. С. Р." № 7 срещу Решение № 149 от 28.11.2016 г. на Административен съд, гр. Я., постановено по административно дело № 213/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя приложена на 8.09.2016 г. принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" по отношение на лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", регистрационен № У7356АН, собственост на Г. И. Е..

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - младши експерт в звено "Общинска полиция" в О. Я., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 171, т. 5, б. "б" и чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) като не е отчел факта, че процесното моторно превозно средство е било паркирано на пешеходна пътека и по този начин е направило невъзможно преминаването на пешеходците и е създало опасност за тях от движещите се пътни превозни средства, като наред с това е затруднило придвижването на другите участници в движението.

Счита, че липсата на констатации относно начина на паркиране на моторното превозно средство в Протокол № 1037 от 8.09.2016 г. не може да обоснове незаконосъобразност на приложената принудителна мярка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Г. И. Е..

1. Ответникът по касационната жалба - Г. И. Е., счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С. И., Адвокатска колегия, гр. Я..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно е приел, че моторното превозно средство е паркирано по начин, който не създава опасност за живота и здравето на пешеходците. Съдът неправилно е ценил доказателствата по делото - протокола и снимковия материал, въз основа на което е направил неправилен извод, в нарушение на материалния закон.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт-.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 24.03.2016 г., със Заповед № РД-102-00250, издадена на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП, кметът на О. Я. определя длъжностните лица, компетентни да осъществяват принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5 ЗДвП, в т. ч. младши експерт в звено "Общинска полиция".

1. На 8.09.2016 г. лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", регистрационен № У7356АН, собственост на Г. И. Е., е бил паркиран на ул. "Е. Я." срещу "В. стопанство" в зоната на пешеходна пътека.

1. На 8.09.2016 г. около 10,35 часа, младши експерт в звено "Общинска полиция" в О. Я., прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" по отношение на лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", регистрационен № У7356АН, собственост на Г. И. Е.. За приложената мярка е съставен Протокол № 1037, в който е посочено, че автомобилът е "паркиран в зоната на пешеходната пътека - чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП", като на място са били направени десет снимки.

1. В хода на съдебното производство ответникът представя:

а) Вътрешни правила за реда и начина за принудително отстраняване на неправилно паркирани пътни превозни средства на територията на О. Я.;

б) Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране";

в) Вътрешни правила за дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране", гр. Я.;

г) десет броя снимки на автомобил марка "Форд", модел "Фокус", регистрационен № У7356АН.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в исканата от закона устна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът приема, че мярката е постановена при неяснота относно вида на нарушението с оглед на несъответствието между описанието на нарушената забрана за паркиране в зоната на пешеходната пътека и взирането на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП в Протокол № 1037, както и без наличие на констатация, че превозното средство е било паркирано по начин, който създава опасност за преминаването на другите участници в движението. Приема, че е нарушено правото на защита на оспорващия, тъй като единственият документ, от който е могъл да научи на какво основание е репатриран автомобилът му е Протокол № 1037. Съдът приема, че в Протокол № 1037 органът не се е позовал на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, както и в него не са вписани представените снимки, които не съдържат дата, час и място на изготвяне, както и изготвилия ги служител.

Въз основа на горното съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорената мярка и я отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. С оглед на доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок на съдебното решение спорът по делото е за наличието на елементите на фактическия състав на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Както сочи и съдът разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при които е допустимо прилагането на мярката: 1) паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) паркиране по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3) паркиране по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Видно от доказателствата по делото в случая безспорно не е налице първата хипотеза. На представения по делото снимков материал не се установява наличие на неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство, а и органът не твърди наличието на тази хипотеза.

Спорът по делото е за наличието на втората или на третата хипотези. За процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба - a contrario от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, то нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа протокол, в който са отразени релевантни за прилагането на мярката факти, както и съставеният снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа.

Какви в случая са доказателствата по делото и какво установяват?

Протоколът, който прилагащият мярката орган съставя не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в закона, нито във Вътрешни правила за реда и начина за принудително отстраняване на неправилно паркирани пътни превозни средства на територията на О. Я., нито в Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране", нито във Вътрешните правила за дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране", гр. Я.. С оглед на това протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и документиране на дейността за целите на общинското предприятие.

Безспорно, тъй като принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е в устна форма, то съставен от органа документ, в който е отразено становището му за допуснатото нарушение има определено значение за законосъобразността на мярката. Но дори и да е налице неточност в посоченото в протокола нарушение на Закона за движението по пътищата то тази неточност е ирелевантна за законосъобразността на мярката, защото чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП изисква не доказване на конкретно нарушена правна норма, а обективно паркиране по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Този начин на паркиране би могъл и да бъде в нарушение на изрична забрана за начин на паркиране, но това не елемент на фактическия състав. Решаващото е обективно създадената опасност или невъзможност за преминаване.

С оглед на това мотивите на съда за неправилност на посоченото в протокола правно основание и в съответствие с това на невъзможност да се установи вида на допуснатото от водача нарушение на правилата за движение е неправилен. Релевантното в случая е начинът на паркиране създава ли опасност, съответно прави ли невъзможно преминаването на другите участници, а не коя от хипотезите на чл. 98 ЗДвП е нарушил водачът. Конкретно нарушената правна норма е релевантна за акта за установяване на административно нарушение, защото в него трябва да бъде посочена нарушената норма, тъй като с оглед на установеното с него ще се издаде наказателно постановление при преценка на наказващия орган, но за принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е важно да се установи искания от закона ефект от паркирането.

От приложения по делото снимков материал е видно, че процесният автомобил е паркиран на пешеходната пътека. Нещо повече, той е паркиран и на много по-малко от пет метра от кръстовище - две трети от превозното средство се намират зад знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство. ", който знак, съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) се поставя, за да определи реда за преминаване през кръстовища.

Само този факт е достатъчен, за да се установи, че процесното моторно превозно средство е спряло не само на пешеходна пътека, но и в недопустима близост до кръстовище. На първоинстанционният съд следва да е много добре известно, че "В. стопанство - Я." АД, срещу сградата на което е паркирано процесното превозно средство, се намира на ул. "Ж. П." №.... От снимковия материал - снимката на л. 22, е видно, че процесният автомобил е паркиран на пешеходната пътека, която се намира в края на ул. "Е. Я.", там, където тази улица се пресича с друга улица. Ноторно е за страните по делото и за първоинстанционния съд, че ул. "Е. Я." се пресича с ул. "Бузлуджа" и ул. "Ж. П." като образуват кръстовище точно на мястото, където се намира и пешеходната пътека на ул. "Е. Я.", поради което е и поставен знак Б2.

Паркирането върху пешеходната зона и на по-малко от пет метра от кръстовище обективно създава опасност и то много сериозна за останалите участници в движението, което е видно и на снимката на л. 22 - пешеходец е принуден да навлезе в кръстовището, за да пресече ул. "Е. Я.", докато в същото време през кръстовището преминават моторни превозни средства, а друг пешеходец е принуден да пресече улицата извън пешеходната пътека, като едновременно с това паркираното превозно средство прави практически невъзможно пресичането от пешеходците на ул. "Е. Я." при гарантиране на тяхната безопасност.

Вярно е приетото от съда, че приложените по делото снимки не са датирани. Това по принцип би могло да постави под съмнение обвързването на снимковия материал с приложената мярка, тъй като може да се оспори датата, на която са направени снимките. Но в конкретния случай, собственикът на превозното средство не е оспорил факта на паркиране на процесното превозно средство на процесното място, начин и време - по делото е приложен и фискалният бон за заплащането на наказателния паркинг, който е от същата дата. Оспорването на жалбоподателя е досежно неправилността на посочената в Протокол № 1037 нарушена разпоредба - факт, който е ирелевантен за законосъобразността на мярката. Вярно е, че пълномощникът на жалбоподателя в реплика при съдебните прения е посочил факта, че представеният снимков материал не е датиран, но при липса по делото на други доказателства, при неоспорване от жалбоподателя на установените със снимковия материал факти, а само на тяхната правна квалификация, съдът следва да цени това доказателство в съвкупност с другите доказателства по делото.

За да обоснове незаконосъобразност на оспорената мярка съдът приема, че едва за първи път с писмения отговор на жалбата органът сочи правното основание за прилагането й - създаването на опасност и невъзможност за преминаване на другите участници в движението. Следва изрично да се посочи отново, че принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е устна, т. е. органът няма задължение в писмен акт преди или едновременно с прилагането на мярката да изложи в писмена форма мотивите си. Това изискване би обезсмислило допусната от законодателя устна форма на мярката. С оглед на това неправилен е и изводът на съда за нарушаване на правото на защита на жалбоподателя поради неизлагане в писмен вид на мотивите за прилагане на мярката.

Видно от изложеното от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на процесната дата и място моторното превозно средство на ответника в касационното производство е било паркирано по начин, който създава опасност за останалите участници в движението и прави невъзможно безопасното преминаване на пешеходците през ул. Е. Я.". С това е осъществен състава на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП като едновременно са осъществени и двете хипотези.

Първоинстанционният съд като не е тълкувал правилно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП изисквайки посочване в писмен документ на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата и предварително писмено мотивиране на мярката е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна - оспорената мярка е законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата на г-н Енев като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд