Решение № 12650 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Митев, с адрес: [населено място], [улица], [номер], общ. Димитровград, подадена чрез пълномощника адвокат Стоянов от АК - Хасково, против решение 139 от 25.03.2021 г., постановено по адм. дело 676 по описа за 2020 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане 26/06/1/0/00755/3/01/04/01 от 9.06.2020 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Хасково. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът е постановил съдебния акт в противоречие със събраните по делото доказателства. Намира за необоснован извода на съда, че е налице действително извършено нарушение при биологичното отглеждане на животните. Твърди, че не са извършвани каквито и да е контролни действия от сертифициращ орган във връзка с установяване на биологичното производство не са взети проби и извършени лабораторни анализи. Според касатора не са взети предвид от съда и обсъдени събраните гласни доказателства, от които е видно, че е правил постъпки за сключване на договор с други сертифициращи фирми, но по различни причини такъв не е сключен до 17.12.2019 г. Искането от съда е да уважи жалбата и отмени административния акт като незаконосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена по делото писмена защита релевира довод за отмяна на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е следвало да се проведе производство по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не да се издава акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Ответникът - директорът на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Хасково, чрез ст. юрк. Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна с доводи изложени в писмен отговор и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 26/06/1/0/00755/3/01/04/01 от 9.06.2020 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие - Хасково, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, във връзка с чл. 45, т. 6, вр. чл. 42, т. 8, чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 13, ал. 7 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 14/2015 г.), чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 4, вр. чл. 14, ал. 1, т. 7 и чл. 17, ал. 2 от договор 26/06/1/0/00755 от 25.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка, е прекратен договора и е определено подлежащо на възстановяване от Я. Митев публично държавно вземане в размер на 48 895 лв., ведно със съответните лихви. От фактическа страна съдът е установил, че на 25.01.2016 г. между ДФ Земеделие и Я. Митев е сключен договор 26/06/1/0/00755 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., за изпълнението на одобрен проект 26/06/1/0/00755. В чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава в срок до изтичане на пет години от сключването му да поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор, на които е отговарял проектът му по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба 14/2015 г., по които проектът му е бил оценен, съгласно приложение 1 от договора. Според чл. 17, ал. 2 от договора, когато след получаване на второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно задължение и/или задължение, произтичащо от Наредба 14/2015 г., той дължи обезщетение в размер на всички получени по договора суми, заедно с неустойка в размер на законната лихва върху тях, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена от датата на установяването на неизпълнението. Неразделна част от договора са заявление за подпомагане с ИД 26/06/1/0/000755, ведно с бизнес план и всички приложени и допълнително представени от ползвателя документи на етапа на кандидатстване по подмярката; допълнителни споразумения към договора; приложение 1 - списък с критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет; приложение 2 таблица за инвестиции в ДМА и/или нематериални активи; приложение 3 таблица за специфични цели и резултати. В т. 3. 1 от приложение 1 към договора е заложен критерии "проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент на Съвета 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, като в колона "условия за съответствие" е заложено, че СПО на земеделското стопанство на ползвателя към момента кандидатстване не включва култури и/или животни, отглеждани по биологичен начин или в преход към такъв тип производство, а планирано увеличаване на СПО на стопанството е изцяло с култури, отглеждани по този начин. В т. 5 от приложение 3 към договора - таблица за специфични цели и резултати, е заложено преминаване към биологично производство. На 28.03.2018 г. от ползвателя на помощта е подадена заявка за второ плащане, към която за удостоверяване на обстоятелството, че стопанството е в преход към биологично производство е представен договор за сертификация от 15.09.2017 г., сключен между CERES CERtification of Environmental Standards GmbH (СЕРЕС Гмбх), Германия, и Я. Митев, за съответствие на продукцията, съгласно Регламент ЕС 834/07 за биологично земеделие за европейския пазар. Във формуляр - заявка за извършване на сертификация на органични производство, е посочено, че обект на сертификацията е животновъдство: 10 бр. млечни крави и 5 бр. юници. Във форма "Каталог за санкции" на СЕРЕС Гмбх, таблица "вид на идентифицираното несъответствие" е заложено прекратяване на договора за сертификация при описани хипотези на нарушения. Извършени са контролни проверки от ДФ Земеделие - РА, дирекция "ОППМРСР", отдел РРА, както и такива за извършени дейности, касаещи сертификацията на продукцията, произвеждана в стопанството на Я. Митев. С уведомително писмо изх. 01-260-6500/819/01.08.2018 г. на ОД на ДФ Земеделие - Хасково, на основание чл. 36, ал. 2 от Наредба 14/2015 г., от Я. Митев е изискано в срок от 10 дни да предостави документ, издаден от сертифициращия орган, потвърждаващ, че отглежданите в стопанство му култури и животни са биологични и/или в преход към биологично производство, съобразно чл. 6, ал. 1 от договор 26/06/1/0/00755/25.01.2016 г. В отговор е представено сертификационно писмо от 22.08.2018 г., според което операторът е в процедура на сертифициране съгласно Регламент ЕС 834/07 от контролния орган СЕРЕС Гмбх, посочени са в него обекти на проверка и е отбелязано, че сертификат ще бъде издаден след извършване на проверка на документацията и след въвеждане на коригиращи действия. В ОД на ДФ Земеделие - Хасково е представен с придружително писмо вх. 02-260-6500/2379/17.05.2019 г. доклад от инспекция на биологично животновъдство за извършена на 4.04.2019 г. инспекция на стопанството на Митев от СЕРЕС Гмбх. Видно от т. 6 от доклада, за отглеждане на животните се използва конвенционален фураж, а съгласно т. 8. 1 и 8. 2 "миналата година не беше издаден сертификат за съответствие поради незатваряне на съществени несъответствия". В т. 9. 1 е направен анализ на съдържанието на използваната в стопанството растителна продукция и фуражи за хранене на животните, като е отчетено, че не е направен опит да се търси био и няма доказателства за произхода на витамините във фуражите. С уведомително писмо за допълнителни документи изх. 01-260-6500/788/07.08.2019 г. на ОД на ДФ Земеделие - Хасково, от Я. Митев е изискано в срок от 10 дни да предостави валиден договор за контрол по чл. 18, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и доклад за извършени инспекции от контролиращо лице/сертификат, валидни за настоящата година. Същевременно, до СЕРЕС Гмбх е изпратено запитване изх. 01-260-2600/786/07.08.2019 г. от ОД на ДФ Земеделие - Хасково, с което е изискана информация за резултата от инспекцията на 4.04.2019 г. и дали е изготвено сертификационно решени, от което да е видно, че стопанството на Митев е биологично и/или е в преход към биологично. В отговор е представено писмо от СЕРЕС Гмбх с вх. 01-260-6500/788#1/09.08.2019 г., с което уведомява, че годишната обявена инспекция на оператора за 2019 г. е извършена на 4.04.2019 г., при която са установени съществени нарушения на Регламент (ЕО) 834/2007, заради които и през 2018 г. не е бил издаден сертификат за съответствие. Поради тези причини, на оператора се налагала мярка 5. 4 в съответствие с Наредба 5 на МЗХ от 3.09.2018 г., тъй като за втора поредна година използва конвенционален фураж. Заявено е, че СЕРЕС Гмбх губи доверието си в способностите на оператора да спазва изискванията за биологично производство и прекратява договорните си отношения с него. Представено е комбинирано известие за несъответствия и отказ от биологична сертификация, адресирано от дружеството до Я. Митев, с което е уведомен, че поради използване за втора поредна година на непозволен конвенционален фураж, СЕРЕС Гмбх губи доверието си в способностите на оператора да спазва изискванията за биологично производство и прекратява договорните си отношения с него в срок от 30 дни от дата на писмото. С писмо изх. 01-260-6500/957 от 28.11.2019 г. на ОД на ДФ Земеделие - Хасково, на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, Я. Митев е уведомен, че ДФ Земеделие открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и предоставя срок за представяне на писмени възражения и доказателства. На 9.01.2020 г. Я. Митев е подал възражение вх. 01-260-6500/957#1, че към момента е сключил договор за контрол и сертификация за биологично производство с фирма "Био Сертификейшън" ЕООД - гр. Пловдив на 17.12.2019 г., който представя заедно с доклад от инспекция от 19.12.2019 г. и сертификационно писмо 620/30.12.2019 г., издадено от същото дружество. Според обясненията му, твърденията на предишната сертифицираща фирма, че отглежда животните с конвенционални фуражи не са верни, не са вземани проби за изследване от фуражите, за да може да се твърди, че храненето се извършва с конвенционални фуражи. Административното производство е приключило с издаване на процесния АУПДВ, с който е прието, че ползвателят на помощта е нарушил разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и чл. 42, т. 8 от Наредба 14/2015 г., които договорни и нормативни нарушения касаят и въздействат пряко върху изпълнението на бизнес целта - преминаване към биологично производство, и на основание чл. 27, ал. 3 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, във връзка с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 4, вр. чл. 14, ал. 1, т. 7 и чл. 17, ал. 2 от договора и чл. 45, т. 6 от Наредба 14/2015 г. е прекратен договора и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895 лв., ведно със съответните лихви. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 20а, ал. 5 и 6 от ЗПЗП и заповед ОЗ-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която е делегирал на директорите на ОД на ДФ Земеделие правомощието да издават АУПДВ по отношение на ползватели на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., и в предвидената от закона форма. Съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване и в процедурата по издаване на акта не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество съдът е приел, че АУПДВ е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Обоснован е извод, че е доказано неизпълнение на визираните договорни и нормативни задължения предвид констатираното при проверката, че в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта не поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 3, по които проектът му е бил оценен, за целия период, посочен в чл. 13, ал. 7, и са налице основанията за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Не се установяват сочените от касатора пороци на решението. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, тъй като е следвало да се проведе производство по ЗУСЕСИФ, а не да се издава АУПДВ по реда на ДОПК, във връзка със ЗПЗП. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20 а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП, съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В оспорения АУПДВ правилно административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. В случая е приложим § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, по силата на който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Определените с АУПДВ задължения произтичат от установено с акта неизпълнение на договорни и нормативни задължения от ползвателя на финансовата помощ, визирани в Наредба 14/2015 г., и започналото административно производство на 28.11.2019 г. е по издадена до датата на влизане в сила на ЗПЗП наредба по прилагането на мерките и подмерките от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., поради което приложим е реда за установяване на публично държавно вземане по ДОПК. При постановяване на оспорения съдебен акт е спазен и приложимия материален закон.