Решение № 7715 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2011 г.

Решение № 7715 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 2320 от 13.05.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4199/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2250900319/16.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, поправен с РА за поправка № 22501000477/1.03.2010 г., потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с решение № 566/22.04.2010 г., поправено с решение № 110/20.01.2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията на касатора се свеждат до това, че правото на приспадане на данъчен кредит не е било надлежно упражнено и поради това не може да бъде признато автоматично и служебно от органа по приходите. В хода на ревизионното производство ревизираното дружество не е представило протокол по чл. 117 от ЗДДС и не е направило волеизявление, че желае да упражни правото си на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - "Еко петролиум" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ген. Щерю Атанасов" № 5 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2250900319/16.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, поправен с РА за поправка № 22501000477/1.03.2010 г., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с решение № 566/22.04.2010 г., поправено с решение № 110/20.01.2011 г. Със същия на ревизираното дружество е определено задължение за ДДС в резултат на допълнително начислен такъв по инвойс фактури № 2006/7-110/31.05.08 г. с доставчик "Вio Enerji Consultants Aps", Дания с VIN DK29824266 и № 08151/11.04.08 г. с доставчик "Dingemanse B V" Холандия с VIN NL 006572819В 01 на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 63 и чл. 84 от ЗДДС. Прието е, че като получател по ВОП то е било длъжно да самоначисли данъка. За да отмени РА, съдът се е позовал на разпоредбата на § 18, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС /ДВ, бр. 106/2008 г. в сила от 1.01.09 г./, като е приел, че в рамките на 4-месечния срок жалбоподателят не е начислил данъка и не е упражнил правото си на данъчен кредит, но начисляването му от органа по приходите с РА има същия данъчен ефект. Съгласно ал. 2, когато лицата по ал. 1 са приспаднали данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1, се смята, че правомерно са упражнили правото си на данъчен кредит. В случая липсва спор относно реалността и счетоводното отразяване на доставките. При самоначисляването ДЗЛ едновременно начислява данъка и ползва данъчен кредит. Към датата, на която същият е станал изискуем, то не го е начислило, но и не е ползвало данъчен кредит. Начисляването му с РА и отказът да се признае правото на приспадане е нарушение на принципа на данъчния неутралитет и води до обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система. Позовал се е на решение на СЕО от 8.05.08 г. по обединени дела С-94 и С-95 от 2007 г., тълкуващо приложението на чл. 18, § 1, б. "г" и чл. 22 от Шеста директива и е приел, че според даденото в него тълкуване, дори и ДЗЛ да не е приложило принципа на обратното начисляване, когато приходната администрация начисли този данък, тя не може същевременно да не му признае правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че своевременно не е направено волеизявление от страна на ДЗЛ за упражняване на правото на данъчен кредит. Искането за признаване на това право е заявено във възражението срещу Ревизионния доклад /РД/, както и в жалбата по административен ред. Дори и да не е имало как възражението срещу РД да бъде взето предвид при изготвянето на РА с оглед подаването му след определения срок, то е можело да бъде взето предвид от решаващия орган по чл. 152 от ДОПК. Настоящата съдебна инстанция приема за правилно позоваването на първоинстанционния съд на решението на СЕО 8.05.08 г. по обединени дела С-94 и С-95 от 2007 г. /Еcotrade Spa/, според което неизпълнението на формалностите във връзка със самоначисляването не може да лиши ДЗЛ от правото на приспадане, тъй като в рамките на прилагане на режима на самоначисляване, не се дължи данък към бюджета. За неизпълнение на задължението за самоначисляване може да бъде наложена глоба или имуществена санкция. В редица свои решения СЕС се е произнасял, че режимът на приспадане цели да освободи търговеца изцяло от тежестта на ДДС, дължим или платен във връзка с неговите икономически дейности /решение по дело С-37/95 г., решение по дело 268/83 и решение по дело С-110/94 г./. Неблагоприятните последици, свързани с непризнаване правото на приспадане би следвало да се проявят в случаите на загуби на бюджета, при измами и злоупотреби. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,