Решение № 12985 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2009 г.

Решение № 12985 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Станислав Славов - пълномощник на Станка Петрова Петкова, съдебен адрес в гр. Варна, против решение № 53 от 20.01.2009 г. по адм. дело № 1036/2004 г. на Варненски окръжен съд, с което се отхвърля жалбата й против заповед № РД-1-7706 /7/ от 13.01.2004 г. на Областния управител на област с административен център Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на СО "Кайнака" в землището на с. Тополи, в частта за имот с № 116. В жалбата се твърди, че съдът е постановил едно незаконосъобразно и необосновано решение, като са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че е налице противоречие в констатациите относно тълкуването на съдебно-техническата експертиза; неправилно е прието, че имот № 233 не е част от имот № 116; решението не е мотивирано съобразно всички събрани по делото доказателства, а съдът се е позовал само и единствено на назначената СТЕ, но съгласно чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.) е можел да не се съобрази с нея и сам да направи извод за законосъобразност на административния акт. Заявява, че съдът не е обсъдил направените възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваната заповед, с което е допуснал нарушение при постановяване на съдебния акт. Не са били конституирани всички лица, чиито интереси се засягат от исканите промени; не се е изяснило кои лица имат правен интерес от участието в административното производство, с което са допуснати и процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Изброени са още няколко конкретни нарушения на ППЗСПЗЗ и ЗКИР, които Варненският окръжен съд не е отчел според касационния жалбоподател, въпреки направените от него възражения. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, както и заповедта на областния управител като неправилна и незаконосъобразна. Ответникът - Областен управител на Област с административен център град Варна не заявява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Кмета на Община Варна, както и физическите лица Иринка Толева Сегова от с. Тополи, Жана Иванова Петкова от с. Тополи, Анатоли Петров Петков от с. Тополи, Мариела Петева Петкова от с. Тополи, Георги Радев Димитров от гр. Варна, Димитричка Радева Стоянова от гр. Варна, Петър Иванов Димитров от гр. Варна, Иванка Петрова Иванова от гр. Варна и Росен Петров Иванов от гр. Варна, също не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на Варненския окръжен съд е обосновано и правилно. Правният интерес от обжалване на процесната заповед за жалбоподателката се ограничава до правилното отразяване в плана на новообразуваните имоти на нейния имот съгласно НА № 70/64 г., съответно отразен с ид. № 116 по ПНИ за местността "Кайнака". Съдебно-техническата експертиза, която съдът правилно е назначил за изясняване на правния спор, се основава изцяло на въпросите, поставени от процесуалния представител на жалбоподателя, не е оспорена от страните и е приета от съда като компетентна и пълна. Затова неоснователно е възражението в касационната жалба, че необосновано и неправилно съдът черпи аргументи от това заключение, което на основание чл. 157 от ГПК (отм.) може и да не приеме. Останалите възражения за необсъждане от страна на съда на пропуски в процедурата по изготвянето и разгласяването на ПНИ, което довело до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение също са неоснователни. Нито необявяването на процесната заповед в община Варна (ако това е така), нито липсата на реквизити в техническото задание засягат пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателката, чийто имот в ПНИ е възстановен в повече от притежавания по нотариален акт. С оглед датата на пощенското клеймо - 09.2.09. на пощенски клон ВАРНА - Ц * 9000, касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Предвид тези факти, жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 53/20.01.2009 г. по адм. дело № 1036/2004 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1 от ЗАП (отм.), Варненският окръжен съд, административно отделение, втори състав отхвърля като неоснователна жалбата на Станка Петрова Петкова от с. Тополи, община Варна, наследник на Толю Петков Петков, против Заповед № РД-1-7706 /7/ 13.01.2004 г. на Областния управител на област с административен център - Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Кайнака", землище с. Тополи, община Варна, в частта относно имот пл. № 116. Първоинстанционният съд е констатирал, че имотът на жалбоподателката, която се легитимира като собственик на процесния недвижим имот № 116 с нот. акт № 70, том VII, дело № 2182/1964 г. и удостоверение за наследници № 375/18.10.2005 г., издадено от Кметство с. Тополи, е проектиран в графичната част на ПНИ с 2413 кв. метра лозови насаждения, което е повече със 413 кв. метра и в този смисъл не отговаря на площта описана в нотариалния акт - 2.000 дка лозе. От друга страна е констатирал, че собствеността в регистъра на имотите, която е неразделна част от плана на новообразуваните имоти е отразена правилно, защото имотът е записан на Толю Петков Петков, чийто наследник е Станка Петрова Петкова. Като краен извод е приел, че не е налице отменително основание и атакуваната заповед на областния управител е законосъобразна по отношение на имот пл. № 116. Така постановеното съдебно решение е правилно. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. В конкретния случай жалбоподателката Станка Петрова Петкова попада в третата категория лица. Тя се легитимира като собственик в качеството си на наследник на съпруга си Толю Петков Петков. Меродавният документ за собственост е нотариален акт № 70, том VII, дело № 2182/1964 г., според който Толю Петков Петков от с. Тополи е признат за собственик на недвижим имот - лозе от 2 декара в местността "Козаджик" в землището на с. Тополи. Този нотариален акт именно е послужил като основание на административния орган да включи в плана на новообразуваните имоти и този имот, видно от приложения по делото Регистър на имотите към ПНИ за имот № 116. Нещо повече, вместо от 2000 кв. метра, площта е отразена 2413 кв. метра, тоест с 413 кв. метра повече от притежаваната собственост. Това е незаконосъобразно, но принципът да не се влошава положението на жалбоподателя не може да бъде нарушаван. Другият нотариален акт № 179, том VII, вписан в регистър под № 221, том V от 1937 г., на който се позовава жалбоподателката, е неотносим за спора, защото касае собственост на общия наследодател Петко Киров Петков преди извършването на неформалната делба между двамата му сина - братята Киро Петков Петков и Толю Петков Петков и данните в него не са актуални. Видно от техническата експертиза, имот № 233 по ПНИ не представлява част от имота на жалбоподателката, както и имот № 196, в какъвто смисъл са били оплакванията й в първоначалната жалба от 26.04.2004 г., уточнена с молба от 28.01.2004 г., в която се правят възражения само относно имот № 233 - записан с неидентифициран собственик и по-конкретно, че част от площта на имот № 116 попада в имот № 233. Устно в съдебно заседание вещото лице пояснява, че няма промяна на границите между имот № 116, който е на жалбоподателката и № 196, който е на наследниците на Димитър Петров Вълков. Заключението на вещото лице не е оспорено своевременно пред първата инстанция и констатациите му не могат да се оборват едва сега в касационното производство и то само с голословни твърдения, без представяне на писмени доказателства, които са допустими в тази съдебна инстанция. Настоящият касационен състав намира, че страните по делото са правилно конституирани, но дори и да не участват като заинтересовани всички лица, чиито имоти са засегнати от исканата промяна, то чужди права пред съд могат да се защитават само в предвидените от закона случаи измежду които не е настоящия. В този смисъл оплакването в касационната жалба се явява неоснователно. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на възраженията направени от жалбоподателката по ППЗСПЗЗ и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), касаещи общо процедурата по изработването и приемането на плана на новообразуваните имоти. Неспазване на срока по чл. 28б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, допуснати нарушения по чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по обявяване на плана в общината и кметството, липсата на съвместна заповед по чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, неспазване на изискването на чл. 28б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за изработване на плана от лице, което е придобило правоспособност по реда на ЗКИР, несъответствие на техническото задание с изискванията на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, представляват оплаквания които се отнасят за всички имоти, предмет на заповедта на областния управител, с която се одобрява ПНИ за цялата местност "Кайнака", землище на с. Тополи, община Варна, а не изолирано само за конкретен имот и затова могат да бъдат обсъждани само при наличие на обща жалба от всички лица с претенции за имоти в плана. Освен това правата на жалбоподателката се засягат лично, пряко и непосредствено само при нарушения относно нейния имот, а нарушения спрямо други имоти или общите нарушения при изработването на плана са неотносими за спора, в който се проверява дали претендираният имот е законосъобразно включен, нанесен с граници и площ според правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и вписан в регистъра към ПНИ на правоимащото лице. Тоест планът на новообразуваните имоти се проверява във всичките му четири части - текстова, графична, цифрова и регистър, но само за конкретния имот и тези, които засяга. С оглед всичко изложено до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,