Решение № 377 от 18.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1183/2012 г.

Решение № 377 от 18.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1183/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на защитника на осъдения Г. А. Р. за възобновяване на нохд № 2230/2006 г. на Плевенския районен съд и отмяна на присъда № 132/23.02.2010 г. Поддържа се, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните му права като е осъден задочно, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е неоснователно, защото задочното производство е проведено при спазване на процесуалните изисквания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Плевенският районен съд е образувал нохд № 2230/2006 г. по внесен обвинителен акт с обвинение за извършено от Г. А. Р. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1, т. 5, т. 6, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК на 15.03.1998 г. след предварителен сговор с И. А. и И. М., както и за извършено на 17.03.1998 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК от Н. Н. и Р. Р.. В съдебното заседание на 17.07.2006 г. Р. не се е явил, което е било едно от основанията за отлагане на делото, но е бил представляван от упълномощения му защитник адв. Л. П.. В съдебното заседание на 10.10.2006 г. Р. се е явил лично и в становището си за даване ход на делото изрично е заявил, че "желаем да постигнем споразумение с Районната прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство като възстановим щетите. Моля да ни дадете тази възможност". Това е становището и на останалите четирима подсъдими. В съдебното заседание на 12.10.2006 г. Р. по повод отсъствието на адвокат Л. П. е заявил, че е "заплатил 300 лв., уведомил я за днешното съдебно заседание, но не знае защо не се явява" (причините за отсъствието си адв. П. е посочила в изрична молба за отлагане, предхождаща съдебното заседание). Съдът с оглед становището на явилите се страни е приел, че следва да им предостави възможност да постигнат споразумение по чл. 384 НПК и е отложил делото за 13.10.2006 г. Р. се е явил лично и със защитника си адв. Л. П., но поради неявяване на друг подсъдим отново не е даден ход на делото. В съдебното заседание на 11.12.2006 г. Р. се е явил лично и със защитника си адв. П. като е постигнато споразумение между прокурора и подсъдимите И. М. и Ив. А.. С изрично определение съдебният състав в присъствието на страните е мотивирал отвода на основание по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "б" НК и е постановил делото да се докладва на Председателя на Плевенския районен съд. С разпореждане от 20.02.2007 г. определеният нов съдия докладчик е насрочил делото, но за съдебните заседания, проведени в периода от 23.04.2007 г. до 23.02.2010 г., не е могъл да установи адрес на Р., от който да го призове за упражняване правото му на лично участие. Извършил е всички възможни процесуални действия за издирване и чрез компетентните органи. След като е установил от получаваните справки за всяко съдебно заседание, че не е задържан в някое от местата за лишаване от свобода или следствените арести, че след щателно издирване е потвърдено напускането на пределите на Република България на 10.07.2007 г. в посока Кралство Испания без да уведоми съда и без да посочи адрес по местоживеене, от където да бъде призован, съдът е приел, че делото по отношение на него следва да се разгледа при условията на чл. 269, ал. 3 НПК. Процесуалният му представител адв. Л. П. е участвала в съдебните заседания и е упражнила в пълнота правата си като страна в процеса и в интерес на упълномощителя си. В такъв смисъл е и становището, изразено в пледоарията й при приключване на съдебното следствие за определяне на по-ниско по размер наказание при условията на чл. 55 НК, обосновавайки се с наличието на наказание, наложено с влязла в сила присъда за извършено престъпление, за което е задължително приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Р. не е правил искане в производството пред съда да участва и друг защитник, освен адв. П., независимо от това дали е упълномощавал и друг адвокат и дали такъв е участвал в някакъв етап от провеждане на наказателното производство до образуване на нохд № 2230/2006 г. на Плевенския районен съд, поради което няма нарушение на процесуалното право на защита. От изложеното следва, че при спазване на процесуалните правила за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и при стриктно спазване на процесуалните му права съдът е постановил осъдителната присъда. Не са налице основания за отмяната й. Такава процесуална възможност би била налице ако Р. не е знаел за съдебното производство или не се е явил в съдебните заседания по уважителни причини. Безпрепятственото напускане на пределите на Република България при наличието на висящо съдебно производство, за което Р. е знаел (предвид данните за участието му в няколко от съдебните заседания и изрично заявеното от него, макар и нереализирано, искане за постигане на споразумение с прокуратурата и за възстановяване на стойността на откраднатото имущество в размер на 600/деноминирани/лева според заключението на вещото лице) не е основание да се приеме наличие на уважителни причини за неявяване. Демонстрирал е по ясен и категоричен начин, че сам се отказва ефективно да упражни правата си да участва и да се защитава лично, да прави искане за нови доказателства или да оспорва събраните по предвидения процесуален ред, които в пълен обем са му били известни. Процедурата за издирване и установяване на адрес за призоваване не е опорочена и искането за отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение