Решение № 15175 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2018 г.

Решение № 15175 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Т. Т., с адрес в [населено място], срещу заповед № 8121 К -5851/20.04.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, за това че на 26.01.2017 г. в 16 ч. 41 м. без наличие на служебна необходимост и без да му е възлагано за работа, извършил по искане на М. М. справка в ИИС "Справки" АИС БДС ( НРБЛД) чрез служебно предоставения му акаунт и парола за достъп до информационните фондове на МВР за майката от роднинската връзка на Л. К., след което позвънил на М. и предоставил ЕГН -то на майката на К., което било необходимо на последния за теглене на кредит от "Изикредит", което деяние е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР - "злоупотреба с доверие" и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР "деяние, несъместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата". Жалбоподателят поддържа в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, при неспазване на изискването за форма и в несъответствие с целта на закона, иска отмяната й и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят Т. е заемал длъжността разузнавач V степен в група "Криминална полиция" на Районно управление - Разлог при ОДМВР - Благоевград, както към датата на описаното в заповедта деяние, така и към датата на издаването й. Със заповед № 8121 К-8097/09.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 114 от адм. преписка), с която Т. е запознат, видно от подписа му положен на 21.11.2017 г., е образувано дисциплинарно производство срещу служителя за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР - "злоупотреба с доверие" и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР "деяние, несъместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата" е определен състав на дисциплинарно разследващия орган. С тази заповед на Т. са разяснени всички права по чл. 207, ал. 8 АПК включително да дава или да откаже да дава обяснения. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е издадена по предложение с рег. № 244 р -18593/27.10.2017 г. на директора на ОДМВР - Благоевград (л. 18 от адм. преписка). Със заповед № 8121 К - 84/08.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, за която Т. е уведомен на 26.01.2018 г., е удължен срока за провеждане на дисциплинарното производство срещу него. В дисциплинарното производство са събрани следните доказателства, относими към описаното в оспорената заповед деяние: сведения от Х. А., Т. П., А. Б., М. М., кадрова справка на Т., длъжностна характеристика и заповед за утвърждаването й, справки за извършената дейност в АИС БДС (НРБЛД) на процесната дата, справка за установена комуникация по телефона (л. 79 от преписката), справка относно служебния акаунт с приложения (л. 86 - 89 от преписката), справка от началник сектор "КАПЧОР" за липса на постъпило искане или писмено заявление по реда на чл. 53 от ПИБЛД (л. 100 от преписката), заповед за утвърждаване на Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система "Справки" и утвърдените Вътрешни правила (л. 83 -92). Дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е изготвил обобщена справка рег. № 244 р - 3755/22.02.2018 г., с която министърът на вътрешните работи се е запознал на 13.03.2018 г., в която са изложени констатации по установените факти и е направен извод, че Т. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР - "злоупотреба с доверие" и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР "деяние, несъместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата", и двете наказуеми с дисциплинарното наказание "уволнение". С покана от 22.02.2018 г. за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения (л. 121 от адм. преписка), връчена на Т. на 22.02.2018 г. - 12 ч. е призован на същия ден - 14 ч. в ОДМВР Благоевград за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и му е указано, че в срок от 24 ч. след запознаване може да депозира допълнителни обяснения или възражения до министъра, както и да представи доказателства за твърденията си. Видно от обобщената справка, Т. се е запознал с нея и материалите от дисциплинарното производство на 22.02.2018 г. - 15 ч. 15 ч. На 23.02.2018 г. жалбоподателят е изготвил възражение (л. 137 от преписката), с което оспорва фактическите констатации на ДРО и е направил доказателствени искания в 12 точки, на което възражение има резолюция на министъра на вътрешните работи "запознах се" и дата 20.04.2018 г. На 23.02.2018 г. ДРО е изготвил становище рег. № 244 р -3953/23.02.2018 г. за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Т. Т., в което се съдържат същите фактически и правни изводи, като в обобщената справка. На становището е положена резолюция на министъра "запознах се" с две дати под нея - 13.03.2018 г. и 20.04.2018 г. Със заповед № 8121 К -2765/13.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която Т. е запознат срещу подпис на 19.03.2018 г., e наредено на ДРО да събере изрично изброени допълнителни доказателства, ДРО да изготви нова обобщена справка, с която да бъде запознат служителят и ново становище до министъра и материалите да бъдат изпратени в дирекция "Човешки ресурси" до 02.04.2018 г. и в същия срок да му бъде докладвано дисциплинарното производство. С протокол от 27.03.2018 г. (л. 162 от преписката) към дисциплинарното производство са приобщени следните събрани в изпълнение на заповедта на министъра на вътрешните работи от 13.03.2018 г. и относими към дисциплинарното дело доказателства и доказателствени средства - справки от АИС - БДС за Л. К. и А. К., сведения от двамата, справка за издирвано лице Л. К., сведение от бащата на Л. К. След събиране на изброените по - горе доказателства, ДРО е изготвил нова обобщена справка рег. № 244 р -6009/27.03.2018 г. (л. 200 от преписката), с която министърът се е запознал на 20.04.2018 г., в която се съдържат фактите и правните изводи, възпроизведени впоследствие в оспорената заповед. С покана от 28.03.2018 г. (л. 218 от преписката) за запознаване с нова обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена на Т. на 28.03.2018 г. - 10 ч. 30 м. е призован на същия ден - 14 ч. в ОДМВР Благоевград за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и му е указано, че в срок от 24 ч. след запознаване може да депозира допълнителни обяснения или възражения до министъра, както и да представи доказателства за твърденията си. На 29.03.2018 г. Т. е депозирал ново възражение, в което поддържа предходните си възражения и оспорва фактическите и правни изводи в обобщената справка. На това възражение министърът на вътрешните работи е положил резолюция "запознах се" на 20.04.2018 г. ДРО е изготвил ново становище рег. № 244 р -6200/30.03.2018 г. (л. 175 от преписката), с което министърът е също е запознат на 20.04.2018 г., в което се съдържат същите фактически и правни изводи, като в обобщената справка и последвалата го оспорена по делото заповед за налагане на дисциплинарно наказание и извод, че е налице основание за реализиране на дисциплинарната отговорност по отношение на Т. Т. На 20.04.2018 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената от Т. в настоящето производство заповед № 8121 К -5851/20.04.2018 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за това, че инспектор Т. Т. на 26.01.2017 г. в 16 ч. 41 м. без наличие на служебна необходимост и без да му е възлагано за работа, извършил по искане на М. М. справка в ИИС "Справки" АИС БДС (НРБЛД) чрез служебно предоставения му акаунт и парола за достъп до информационните фондове на МВР за майката от роднинската връзка на Л. К., след което позвънил на М. и предоставил ЕГН -то на майката на К., което било необходимо на последния за теглене на кредит от "Изикредит", което деяние осъществява състава тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР - "злоупотреба с доверие" и при идеална съвкупност и на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР "деяние, несъместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата" - а именно с т. 15, т. 19, т. 25, т. 57, т. 71 и т. 75 от правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Заповедта е връчена на Т. на 23.04.2018 г. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми от чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. При издаването й са спазени всички административнопроизводствените правила по издаването й и в частност също специалните правила, отнасящи се до образуването на дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 207 ЗМВР, запознаването на държавния служител с материалите по дисциплинарната преписка, обобщената справка, разясняване правата на държавния служител. И след двете обобщени справки, Т. е подал възражения, с които дисциплинарно наказващият орган се е запознал и след първото е върнал дисциплинарната преписка за допълнително събиране на доказателства въз основа на съдържанието на възражението, а в оспорената заповед са обсъдени всички събрани по делото доказателства, възраженията на Т., цялостното му поведение и всички индивидуализиращи деянието и наказанието обстоятелства. Спазени са както двумесечният срок за издаване на заповедта по чл. 195, ал. 2 ЗМВР от откриване на нарушението, което съгласно чл. 196, ал. 2 ЗМВР започва да тече от първото постъпване на материалите при дисциплинарно разследващия орган - първото му запознаване с тях е на 13.03.2018 г., така и двугодишният срок от извършването на нарушението до издаването на заповедта за тежките нарушения, наказуеми с "уволнение". Установената в заповедта фактическа обстановка - а именно, че на процесната дата е направена справка в АИС БДС (НРБЛД) за Л. К., която съдържа и имената и ЕГН на майка му - А. К. от компютъра на Т. в служебния му акаунт и с въвеждане на личната му парола се установяват от справката за служебния акаунт с приложения, а липсата на надлежно искане или възлагане на направената справка - от справката от началник сектор "КАПЧОР". От сведението от Л. К. (л. 169 от преписката) е видно, че чрез М. М. е научил ЕГН - то на майка си, който от своя страна го е научил от полицай, и че същото ЕГН му е било необходимо, за да получи кредит. От сведението от майка му (л. 166) е видно, че на същата се е наложило да изплати кредита на Л. К., изтеглен през февруари 2017 г. - тоест непосредствено след получаване на нейното ЕГН посредством М. от полицейски служител. Основният спорен въпрос по делото е дали е доказано, че автор на деянието е Т. Т. От сведенията на М. (л. 35 от преписката) е видно, че е приятел с Т. и редовно комуникират по телефоните, за които е приета по делото и справка за установена комуникация по телефона (л. 79 от преписката) за процесната дата. Другите двама колеги на Т., работещи в същата стая и периодично ползващи акаунта му, в сведенията си (л. 33 и л. 34) твърдят, че нямат лични отношения с М. и не са правили подобна справка за К., поради което обоснованият извод е, че справката е направена от Т. В длъжностната характеристика на Т. (л. 42 - 44) е вписано задължението "да познава основите, принципите, целите и задачите на информационната дейност в МВР и информационните фондове на полицията, съобразно функционалната си компетентност. С извършването на описаната справка Т. е нарушил чл. 69, ал. 1 и 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като е използвал данните, съдържащи се в този информационен фонд за цел, която не е между изчерпателно изброените в тези текстове, както и чл. 69а и чл. 70 ЗБЛД като ги е предоставил на М., който не е включен между лицата, изброени в последните два законови текста, на които могат да се предоставят данните от тези два фонда. Същите са предоставени и без изискуемото от чл. 53 и чл. 54 от Правилника за издаване на българските лични документи заявление от правоимащо лице. Законосъобразни са изводите в обжалваната заповед, че Т. е нарушил и императивната разпоредба на чл. 22, ал. 2 ЗМВР, забраняваща предоставянето на информация на граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред, както и чл. 35 от Инструкция № 8121з -1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на личните данни в МВР, според които личните данни (каквито безспорна са ЕГН на гражданите), обработвани в МВР, се предоставят съобразно националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна и документът, с който се предоставят лични данни, се регистрира в предоставящата структура. При обработката на личните данни Т. е нарушил изискването на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни, същите да не се обработват допълнително за различни цели от тези, за които са събрани. Предвид изложените нарушения на нормативните актове, допуснати от Т. при обработката и предоставянето на личните данни на А. К., съдът намира за обоснован извода на дисциплинарнонаказващия орган, че Т. е злоупотребил с доверието, оказано му осигуряването му на достъп до информационната система, съдържаща лични данни на български данни по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР, като деянието е извършено умишлено - Т. е съзнавал нарушенията, които е извършил и е целял предоставянето на ЕГН на М. и на К., нямащи право на достъп до него. Неоснователен е доводът на процесуалния представител, че за да бъде осъществен състава на това дисциплинарно нарушение, следва да има користни подбуди. В състава на дисциплинарното нарушение, регламентиран в ЗМВР, липсва подобно изискване. Отделно от това неоснователен е доводът за липса на каквито й да е било вредни последици, предвид родствената връзка между К. и майка му. Напротив - именно предвид тази връзка, очевидно е, че е имало основателна причина К. да не получи ЕГН - то на майка си от самата нея, а освен това видно от даденото от нея сведение на последната й се е наложило да изплати кредита, заради който на К. е било необходим нейния единен граждански номер. Настоящият съдебен състав споделя и доводите, че със същото деяние в идеална съвкупност е осъществен състава и на второ тежко нарушение на служебната дисциплина - а именно това чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР "деяние, несъместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата", тъй като Т. е нарушил умишлено разпоредбите т. 15, т. 19, т. 71 от правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаващи го да съобрази законността на действията си, да пази доброто име на МВР, да не разгласява служебната информация извън установения от закона ред. Останалите цитирани в заповедта правила на Етичния кодекс са неотносими към извършеното от Т. Деянието, което е станало достояние на трети лица - М. и К., безспорно е уронило престижа на МВР, тъй като е създало в тях убеждение, че информационните фондове на МВР и съдържащи се в тях лични данни на граждани могат свободно да се ползват от държавните служители в МВР за лични цели в нарушение на нормативните актове, уреждащи правилата за ползването им. В заповедта са изложени мотиви относно всички изброени в чл. 206, ал. 2 ЗМВР обстоятелства, които следва да се преценят при налагане на наказанието, независимо, че и за двете извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения се предвижда само едно дисциплинарно наказание - "уволнение". Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се явява съразмерно, независимо от обсъдените положителни данни от кадровата справка, предвид тежестта на нарушението и посочените в заповедта настъпили последици от него - компрометираната информационната дейност на МВР при обработката на личните данни на физическите лица. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при спазване на целта на закона - а именно държавните служители в МВР, осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, да бъдат наказани с най - тежкото дисциплинарно наказание. Предвид изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено, тъй като липсват основанията по чл. 146 АПК. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение