Решение № 13341 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4994/2010 г.

Решение № 13341 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4994/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ - град София против решение от 16.02.2010 г., постановено по адм. дело № 6978/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Кирил Владимиров Михов от град Петрич, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил изричен отказ № 94КК-93/17.09.2009 г. на изпълнителния директор на АСП за достъп до обществена информация по заявление рег. № 94КК-93/8.09.2009 г., подадено от Кирил Владимиров Михов и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 94КК-93/8.09.2009 г. Кирил Владимиров Михов е поискал от АСП да му бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител относно следното: 1. проект BG0151PO 001-5.2.03-0061 на община Сандански, договора по проекта и документи, установяващи плащания и 2. всички проекти СНЦ - Асоциация за развитие на с. Петрово, община Сандански, "Славянка 2008", заедно с договорите и документите, удостоверяващи преведените суми. В оспорения отказ административният орган е изложил мотиви, че АСП няма право да предоставя проекти, тъй като те са авторско право на бенефициента и съдържат фирмена тайна. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органът не е изпълнил административната процедура по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. Според АССГ липсват мотиви в постановения отказ досежно фактическите и правни основания, като единствено са изложени мотиви по отношение на наличие на фирмена тайна в исканите проекти. Административният орган е следвало да изложи мотиви за характера на исканата информация, за да може съдът да упражни съдебен контрол върху отказа му. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е изпълнителният директор на АСП, е следвало да изложи мотиви, предвид на обстоятелството, че поисканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при наличие на хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, когато обществената информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, административният орган е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 2 и 3 на цитираната норма или да предостави исканата информация при условията на ал. 4 на чл. 31 от ЗДОИ. Доказателства за изпълнение на визираната законова процедура към административната преписка липсват, поради което правилно съдът е приел незаконосъобразност на отказа и на това основание. Касационната инстанция споделя мотивите в оспореното решение за липса на мотиви - фактически и правни основания за постановения отказ, което обстоятелство препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху неговата законосъобразност. Предвид на изложеното, решението като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,