Решение № 2206 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2012 г.

Решение № 2206 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Владимир Иванов Костов, действащ в качеството си на ЕТ "Ваги- Владимир Костов", гр. Берковица срещу Решение № 294/5.06.2012 г., постановено по адм. дело № 715/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 151003011/09.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 303/24.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта относно установено задължение за внасяне на ДДС в размер на 48 872,66 лева и лихви за забава в размер на 5877,10 лева, и за установен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 по ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в размер на общо 1065,65 лева и лихви в размер на 166,20. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда досежно установеността на предвидените в чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК предпоставки за облагане на лицето по особения ред на чл. 122 от ДОПК са необосновани и не съответстват на събраните по делото доказателства. Счита, че в хода на ревизионното производство не са установени липси на стоки и неотчетени приходи от продажби към 31.12.2009 г., а направените в тези насоки констатации са опровергани от заключението на вещото лице по проведената съдебно - икономическа експертиза. Навежда довода, че в хода на съдебното производство е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА не се ползват с обвързваща сила. В тези аспекти излага подробни съображения в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения ревизионен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 715/2011 г. е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 151003011/9.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 303/24.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която за Владимир Иванов Костов, действащ в качеството си на ЕТ "Ваги- Владимир Костов", гр. Берковица са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на 48 872,66 лева, лихви за забава в размер на 5 877,10 лева и данък по чл. 48, ал. 1 по ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 1065,65 лева и лихви в размер на 166,20. За да отхвърли депозираната жалба, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Преценил е, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява наличието на посочените основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В тази връзка е съобразил и заключението на вещото лице по проведената съдебно - икономическа експертиза, от което се установява, че счетоводството на жалбоподателя не е водено съобразно принципите на ЗСч и не позволява да се определят данъчните му задължения. При установеността на основания за извършване на ревизия по особения ред, решаващият състав е зачел обвързващата доказателствена сила на констатациите в РА, въз основа на които е приел, че с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ жалбоподателят е декларирал облагаем доход от дейност като едноличен търговец за 2008 г. - отрицателен в размер на 25026,66 лева и за 2009 г. - нулева величина, получена след приспадане на загуба от предходната година. Независимо, че от ревизираното лице са изискани всички първични документи за покупки и продажби, касови книги, банкови документи, счетоводни документи за отчитане дейността на едноличния търговец, инвентаризационни описи към 31.12. за двете години, декларация за използваните надценки в търговската дейност, счетоводни документи за хронологично и аналитично отчитане на сметка 304 "стоки", едноличният търговец е представил само оборотни ведомости за синтетични сметки и подсметки и обороти за кореспондиращи сметки за сметка 304 "стоки" и сметка 702 "приходи от продажба на стоки". От същите е установено, че за периода от 1.12.2008 г. до 31.12.2009 г. е направено само едно счетоводно записване, отразяващо извършено изписване на продадена стока по отчетна стойност. Придобиването на стоките също е намерило счетоводно изражение с едно счетоводно записване общо за цялата 2008 г. Съдът е отбелязъл още, че при определяне на данъчната основа по ЗДДФЛ и по ЗДДС по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са взети предвид всички относими обстоятелства. Посочил е, че размерът за облагане по ЗДДС е определен законосъобразно, като на база данните от представените дневници за покупки за 2008 и 2009 г. е установено, че са отразени покупки на стоки общо в размер на 705 354,86 лева, а отчетната стойност на продадените през периодите стоки, установена от дневниците за продажби е в размер на 564 969,52 лева, като при определяне на отчетната стойност е взета предвид установената надценка в размер на 10,56%, използвана от жалбоподателя в търговската му дейност. В резултат на извършените изчисления е установено, че съответната наличност на стоки по отчетна стойност към 31.12.2009 г. следва да е в размер на 185 540,20 лева, а съгласно представената оборотна ведомост за 2009 г. тя е в размер на 111 540,83 лева. Разликата от 73 999,37 лева, увеличена с установената надценка, е приета като данъчна основа на неотчетени (укрити) приходи от продажба на стоки. Същата възлиза на 81 813.70 лв. и върху нея е начислен ДДС. Въз основа на заявеното от ревизираното лице в Справка № 3 е прието, че към 30.06.2010 г. същото няма налични активи, в това число и стоки, а от извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2020 г. няма отразени нито покупки, нито продажби на стоки. В резултат на това е формирано заключението, че към 31.12.2009 г. не са притежавани такива и посочените в оборотната ведомост стоки към 31.12.2009 г. в размер на 111540,83 лева са липсвали. Тъй като не са представени изисканите инвентаризационен опис или брак за стоково - материални ценности, то върху сумата от 111 540. 83 лв. е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Решаващият състав е приел още, че законосъобразно е определена и данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2008 и 2009 г. За 2008 г. тя е в размер на 6 357,50 лева - изразходвани средства с недоказан произход, а за 2009 г. - 4 299,00 лв. - изразходвани средства с недоказан произход. Върху тези размери са установени допълнителни задължения за внасяне на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в размер: за 2008 г. - 635,75 лв. и лихви от 128,15 лева и за 2009 г. - в размер на 429,90 лв. и лихви от 38,05 лв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Административният съд е изложил конкретни мотиви както във връзка с установеността на предпоставките за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, така и досежно обосноваността и законосъобразността на РА в тази му част, поради което релевираните в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Те са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени от решаващия състав, като изложените в тази връзка съображения и направените изводи са правилни и се споделят от настоящия състав. Неоснователен е доводът на касатора, че липси могат да бъдат установени единствено чрез извършване на инвентаризация. Не е налице пречка същите да бъдат констатирани и чрез счетоводна проверка на документите, а в тежест на лицето, което твърди наличието на стоките, е да докаже тяхното съществуване. Касаторът не е ангажирал такива доказателства по отношение на стоките, фигуриращи в оборотната ведомост към 31.12.2009 год. и сам е декларирал, че не притежава активи към края на следващото шестмесечие, в което не е осъществявал нито една покупка или продажба, поради което обосновано е прието, че тези стоки липсват и на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху тяхната отчетна стойност е начислен ДДС. Настоящият състав не споделя и тезата на касатора, че от събраните доказателства не се установява наличието на неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 81 813.70 лв. Извод за обратното следва пряко от съпоставката на началното салдо за 2008 г., стойността на закупените и продадени стоки и наличността към края на 2008 и 2009 г. по дебитно салдо на с/ ка 304. Цитираните в жалбата констатации на вещото лице са възпроизведени избирателно и изолирано от контекста на заключението на експерта, който изрично сочи, че е осъществявано осчетоводяване на стоки от предходната данъчна година в текущата такава, налице е несъответствие на данни по счетоводните регистри, касаещи един и същи финансов период, което е достатъчно основание да се приеме, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Неоснователно е оплакването и във връзка с начина на определяне на данъчната основа и липсата на анализ на относимите за лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Същите са конкретно посочени както в РД, така и в РА, а формираната обща данъчна основа е сбор от детайлно определени по стойност данъчни основи за отделните данъчни периоди по ЗДДС, обективирани в табличен вид в атакувания РА. Същевременно, съпоставката на посочените размери на получени и изразходвани средства също е основана на събрани в ревизионното производство доказателства, въз основа на които обосновано е прието, че получените от касатора парични средства не са достатъчни, за да покрият направените от същия разходи. Конкретният размер на превишението е посочен в съставените в РД и РА таблици, с оглед на което е формирано и заключението за установеност на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите са съобразени декларираните от ревизираното лице данни в ГДД, а релевантният размер на данъчните основи за 2008 и 2009 г. е съответен на сумата, с която извършените разходи превишават получените доходи. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че изводите на съда за установеност на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и следващата от това приложимост на неопроверганата презумпция за вярност на констатациите в РА, са обосновани и формирани в съответствие с материалния закон. Като е приел, че оспореният РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, настоящата инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника поради неявяването на негов процесуален представител в проведеното съдебно заседание. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделениe