Решение № 11372 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 1796 от 31.10.2022 г., постановено по административно дело 317/2022 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. изх. 02-010-6500/1728 от 09.03.2022 г. (УП) в частта му, с която са извършени намаления и отказани плащания по заявление с УИН 01/050620/26861 на А. Карадаков за кампания 2020 г. и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на УП в обжалваната му част бъде отхвърлено, като му бъдат присъдени и направените в производството деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение- Ответникът по касационната жалба А. Карадаков, чрез процесуален представител адв. Бузгьова, в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не отговаря на изискванията за форма, тъй като е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. АС е приел, че от съдържанието на писмото не може да се установи действителната воля на административния орган, относно приетите за установени факти и въз основа на тях аргументите му за постановения отказ за финансиране и за налагане на санкции по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани, съгласно чл.19а от Регламент 640/2014 на Комисията. Прието е също така, че в оспореното УП липсва позоваване или препращане към друг акт или документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа фактически основания за отказ. Представеното становище по жалбата от страна на административния орган, съдът е счел, че не изпълнява ролята на мотиви по смисъла на ТР 16 от 31.03.1975г. на ВС ОСГК, доколкото е изготвено, едва след подаване на жалбата против акта по съдебен ред. На следващо място, съдът е установил, че оспореното УП е издадено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл.35 от АПК, административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса, като не е събрал, проверил и преценил доказателствата в тяхната съвкупност. Изведен е краен извод, че са налице основанията по чл.146, т.2 и т.3 от АПК за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона. Дадени са конкретни указания. Решението е правилно. АС обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на фактически и правни основания за издаването му. В оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/, след извършване на задължителни административни проверки и /или проверки на място/ в съответствие с чл. 37 ЗПЗП/, като не е дефинирал конкретните причини за oпределяне на процесната площ като недопустима за подпомагане. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за извършените намаления на исканите суми по отделните мерки и постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. От поясненията към колона 3 - намаления към таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са пет отделни хипотези за намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай. По отношение процесните схеми от уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите суми по схемите, размерите на намаленията и на оторизираните суми, но не са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни основания, касаещи извършеното намаление. Пояснението, дадено за колона 3 от таблица 1 на уведомителното писмо е общо и бланкетно, като така не дава ясна представа защо е отказано подпомагане по съответната схема. Правилни са изводите на АС - Благоевград, че представеното в хода на делото становище, макар и да изхожда от издателя на оспорения акт, не отговаря на изискванията в ТР 16 от 1975 год. на ОСГК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение мотивите на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Приложеното писмено становище изх. 02 - 010 -6500/1728#2 от 09.05.2022г., което изхожда от издателя на оспорения административен акт, не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Видно от съдържанието на становището, същото е в отговор на вече постъпилата жалба до АС - Благоевград от 12.04.2022г., поради което не изпълнява изискванията на посоченото тълкувателно решение. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за наличие на предпоставките за прилагане на ТР 16/ 1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Не е налице хипотеза, в която липсващите в уведомителното писмо мотиви - конкретни фактически и правни основания за постановения отказ се съдържат в друг акт, издаден от същия орган най - късно до изпращане на административната преписка с жалбата на съда или в документ, издаден от друг орган и цитиран изрично с номер, дата и издател в оспорения акт. При така направената правилна преценка на АС Благоевград за липса на фактически и конкретни правни основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт в разглежданата му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 1500 лв., представляваща заплатен в брой хонорар за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер, който не е прекомерен спрямо минималния от 1200лв., посочен в разпоредбата на чл. 9, ал. 3, от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 2022г.), настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение