Решение № 6060 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 622/2021 г.

Решение № 6060 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 622/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Шумен, срещу решение № 181/19.11.2020 година на Административен съд гр. Шумен по адм. д. № 256/2020 година, с което е отменено негово решение рег. № 372 з-783/18.03.2020 година и преписката е изпратена на органа за произнасяне по молба вх. № 869000-2321/26.02.2020 година на Й. Й. от с. Драгоево за възстановяване на идентификационен номер на лек автомобил марка "Мицубиши Пажеро", рег. [рег. номер на МПС], съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че: 1. Когато се преценява автентичността на номера на рамата, предишната регистрация на МПС няма значение, дори ако то е било регистрирано на същото лице – през времето с МПС могат да се случат много промени. 2. Целта на производството по Наредба № 8121 з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство /Наредбата/ е да се възстанови идентификационни номер на МПС на някое от основанията, изчерпателно посочени в чл. 5 от тази наредба. 3. Чл. 6 от Наредбата предвиждал правомощие на компетентния орган да не възстанови идентификационен номер на пътно превозно средство, ако автентичното му съдържание не е установено. 4. От значение за решаване на спора установимо ли е автентичното съдържание на идентификационен номер са допустимите източници на информация. Като се позовава на легалната дефиниция на понятието "идентификационен номер на превозното средство", дадена в пар. 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, касаторът заявява, че допустими за установяване на "идентификационен номер на превозното средство" са само тези доказателства, които дават възможност да се установи автентичния номер, като подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Стъпвайки на тази легална дефиниция, касаторът заявява, че към настоящия момент действа Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година, който поставя изисквания към производителите на автомобили досежно "идентификационен номер на превозното средство". Този регламент не намирал пряко приложение, към процесния случай, от една страна, тъй като процесният автомобил бил произведен през 1999 година, а от друга, тъй като производството на автомобила било в страна извън ЕС. По отношение на казуса обаче не можело да се изключи приложението на стандарт ISO 4030, в неговата т. 5, който предвиждал закрепване на VIN от производителя на МПС върху неразделна част от превозното средство или върху отделна табела, която обаче е постоянно закрепена върху МПС по начина указан в т. 5. 1. Според касатора, всяка табела с номер, поставена върху МПС по начин различен от указания в т. 5. 1. от сочения стандарт, не може да служи като доказателство за автентичния идентификационен номер, поставен от производителя. В случая купето на МПС е отделимо от шасито. Всякакви табели, които се намират в двигателния отдел, закрепени с нитове, не изпълняват условието да служат за идентифициране на МПС. Табели поставени върху двигателя на МПС, върху стъклата на същото и други преместими части нямали функции да идентифицират МПС по автентичен начин. Касаторът намира приноса на експерта, изслушан по делото, единствено в това, че е успял да установи още две цифри от идентификационния номер на автомобила, към другите две, вече установени в хода на административното производство. Те обаче не били достатъчни, тъй като трябвало да ясни поне последните 6 цифри, които били серийният номер във VIS зоната на кода, указващ конкретното МПС. Установяването на цифри от 1 до 13 било в случая невъзможно. На последно място, касаторът осъжда споделянето на практиката на съда, за целите на идентификация на автомобила да се използват занитени табели, предвид риска от злоупотреби. Като твърди, че VIN трябва да бъде обозначен на шасито или на превозното средство, когато напусне производствената линия, обозначен чрез щамповане или набиване, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Й. Й. срещу решение рег. № 372 з-783/18.03.2020 година на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Шумен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.

Ответникът, Й. Й. чрез адв. Г. оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Шумен е образувано по жалба на Й. Й. чрез адв. Г. срещу решение рег. № 372 з-783/18.03.2020 година на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Шумен, с което е отказано възстановяването на идентификационен номер на рамата на лек автомобил марка "Мицубиши Пажеро", рег. [рег. номер на МПС]. Правното основание за отказа е чл. 6 от Наредба № 8121 з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Органът мотивира невъзможност да се възстанови автентичното съдържание на идентификационния номер на автомобила.

За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд приема, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неправилно приложение на закона и в противоречие с целта на закона. Органът не бил съобразил първоначалната регистрация на автомобила през 1999 година, и последващата регистрация от 2013 година. В областта на номера на рамата на автомобила била установена силно изразена корозия. Но номерът, поставен върху втората производствена табела не бил заличен и/или поправен. Неправилно назначената комисия извършила оглед единствено на рамата на автомобила. Не били търсени обаче други табели, от които можела да се извлече информация за номера на рамата.

При извършена служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция приема, че същият е валиден и допустим.

Касаторът прави общо възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, което при приложение на чл. 218, ал. 2 от АПК се явява неоснователно.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Нормативната уредба на регистрацията на превозните средства е уредена в следните нормативни актове: Закон за движение по пътищата, Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45 от 2000 г.) и Наредба № 8121 з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (Наредба № 8121 з-1 от 2018 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за движение по пътищата пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

По силата на чл. 5 от Наредба № І-45 от 2000 г. превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи.

Съгласно чл. 7 от същата Наредба, превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство (ПС) в нормативно заложените хипотези.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121 з-1 от 2018 г., възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата (купето или шасито) на ППС.

Според чл. 5, т. 2 и чл. 6 от същата наредба, на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер. На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено.

Като анализира доказателствата по делото и обсъди доводите на първоинстанционния съд във връзка с възраженията на касатора и приложимото право, Върховният административен съд счита обжалваното съдебно решение за правилно.

Спорът, който се поставя пред касационната инстанция досежно правилното приложение на материалния закон е свързан с това дали корозията на идентификационния номер на рамата на процесното превозно средство и невъзможността да се установи същия чрез химическо въздействие върху него от назначената нарочна комисия прави напълно невъзможно установяването му или същият може да се установи чрез "вторични допълнителни идентификационни белези"?

Съставите на ВАС са се произнасяли по този въпрос в смисъла, застъпен във втората хипотеза, в каквато насока са решение по адм. д. № 10505/2019 година, по адм. д. № 13882/2019 година по описа на ВАС и други.

В случая по категоричен начин се установява, че поради силна корозия на идентификационния номер на рамата на процесното превозно средство е невъзможно да се установи същия чрез химическо въздействие върху него. Установяват се четири цифри от номера.

В процедурата по установяване на този номер обаче, органът е следвало да съобрази други "вторични допълнителни идентификационни белези", въз основа на които може да се установи този номер, което не е извършено.

1. Органът не е сезиран с искане за първоначална регистрация, предвид което е правилен изводът на първоинстанционния съд в насока, че административният орган е следвало да вземе предвид и съществуващите данни за автомобила към момента на първоначалната и последващата му регистрации. Не за да приложи същите без проверка, а за направи изводи въз основа на пълен анализ на всички допустими доказателствени средства.

1. Разпоредбата, на която органът се позовава е чл. 6 от Наредба № 8121 з-1. Тя не поставя изискване за начина на установяване на автентичния номер. Това, което разпоредбата изисква е автентичният номер да бъде установен. Установяването на номера е предпоставка за неговото възстановяването, но установяването може да стане не само чрез химическо въздействие върху съществуващия, но подправен или заличен номер, съответно корозирал, поставен чрез набиване върху рамата, но и чрез цялостна преценка на всички релевантни и годни за установяване на номера доказателства. В случая, както правилно приема и първоинстанционният съд, наличието на множество други доказателства, в т. ч. безспорният факт на регистрацията на превозното средство, извършена преди от компетентния държавен орган, документите, установяващи идентификационен номер, номер на шаси, митнически и продажни документи, регистрационните табели на превозното средство, носещи щемпела на КАТ и поставени от оторизирано лице, не са ценени в съвкупност от органа.

1. Досежно възражението на касатора за достоверността на информацията: Вярно е, че поставеният на шасито, рамата или друг подобен елемент идентификационен код чрез набиване или щамповане е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство, но установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източни на информация за номера. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. В тази насока съдът правилно е кредитирал изслушаната по делото експертиза.

Тълкуването на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на който се позовава касаторът в касационната жалба, установява по безспорен начин, че първо, не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Второ, ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният – превозното средство се регистрира. Следва да се посочи, че семантичното тълкуване на употребеното от законодателя понятие "установен автентичният" значи изнамерен, открит, доказан, посочен, констатиран, установен истинският, действителният, неподправен, несъмнен номер – Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 1009 и 17. И трето – законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер.

С оглед на горното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че факти като процесните осъществяват състава на чл. 5, т. 2 от Наредба № 8121 з-1.

Що се отнася до възражението за цитираните от касатора стандарти, следва да се посочи, че съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за националната стандартизация, нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език и при спазване на изискванията на чл. 57 от Закона за националната стандартизация. В настоящия случай това не е сторено.

На следващо място, стандартът, посочен от касатора, е част от дадената в § 2, т. 9 от Наредба № І-45 дефиниция на идентификационен номер, независимо от наличието на такава в § 6, т. 61 ЗДвП. По този начин от една страна, законодателят въвежда задължение за съобразяване с двата стандарта, а от друга – допуска изключение от това задължение с пар. 7 от същата наредба. И в двата случая обаче съдържанието на стандартите е неустановено, тъй като не е публично достъпно, в т. ч. и за съда. А и при тази законова регламентация, задължение на органа е да докаже, че процесният идентификационен номер отговаря на изискванията на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030, поради което по отношение на него е неприложимо изключението на § 7 от Наредба № І-45. Такова доказване в случая органът не е направил.

Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставен в сила.

Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски.

Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд