Решение № 6970 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител юрк. Раева, срещу Решение № 980 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 9787/2025 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Пирин турс 2002“ ЕООД сумата от 2 347,28 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди - законна лихва за забава за периода от 10.02.2023 г. до 24.04.2023 г. върху заплатена държавна такса за издаване на лиценз за игри с игрални автомати в размер на 100 000 лева от отмененото като незаконосъобразно Решение № 000030-6802/26.07.2022 г. на Изпълнителния Директор на НАП, ведно с разноски по делото в размер на 50 лв. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. На първо място в касационната жалба се поддържа, че предявеният иск е процесуално недопустим. Касаторът излага съображения, че претенцията за законна лихва е била предмет на произнасяне с Решение № 000030-11070/17.10.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, постановено по подадено от дружеството искане, като посоченото решение не е било оспорено и е влязло в сила. Поддържа, че липсва искане за допълване на Решение № 000030-2633/29.03.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е възстановена недължимо платената държавна такса, поради което административният акт е станал стабилен и последващите претенции на дружеството са недопустими. На следващо място счита, че не е доказан фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради липса на доказана имуществена вреда. Поддържа, че претендираната сума представлява пропусната полза, която следва да бъде установена чрез доказване на сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли исковата претенция на дружеството. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба – „Пирин турс 2002“ ЕООД, чрез адв. Пенева, оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор с подробни доводи по съществото на спора. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба се явява неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по предявен от „Пирин турс 2002“ ЕООД против Национална агенция за приходите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 347,28 лева, съставляващи законната лихва за забава за периода от 10.02.2023 г. до 24.04.2023 г. върху заплатена държавна такса за издаване на лиценз за игри с игрални автомати в размер на 100 000 лева, претендирани като последица от отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт Решение № 000030-6802/26.07.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с Решение № 000030-1537/29.04.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП на дружеството е издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, като е определена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 100 000 лева, която е била заплатена. На 04.07.2022 г. дружеството е подало искане за възстановяване на сумата като недължимо платена, което е оставено без уважение с Решение № 000030-6802/26.07.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП. Установено е още, че с Решение № 6357/31.10.2022 г. по адм. дело № 7554/2022 г. по описа на Административен съд София-град, влязло в сила на 10.02.2023 г., така постановеният отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Прието е също, че с Решение № 000030-2633/29.03.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП искането за възстановяване е уважено, а сумата от 100 000 лева е възстановена на дружеството на 25.04.2023 г. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим и основателен. По същество се е мотивирал, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Така съдът е счел за безспорно установено, че с влязло в сила на 10.02.2023 г. съдебно решение е отменено Решение № 000030-6802/26.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е отказано възстановяването на недължимо платена държавна такса в размер на 100 000 лева. Приел е, че вследствие на този незаконосъобразен отказ ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си парични средства за периода от влизане в сила на съдебното решение до фактическото възстановяване на сумата на 25.04.2023 г., поради което е претърпял имуществена вреда, определима по размера на законната лихва върху задържаната сума за посочения период. Изложил е съображения, че тази вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт, като размерът ѝ възлиза на 2347,28 лв. По тези съображения съдът е уважил изцяло предявения иск и е присъдил направените по делото разноски. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения от състава на АССГ, които всъщност са свързани с доводи за недопустимост на предявения иск – относими оплаквания към касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК за допустимостта на съдебния акт, за което както се посочи по-горе касационната инстанция следи и служебно. Искането за възстановяване на недължимо платена държавна такса и претенцията за обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт представляват различни по своя характер претенции, които се реализират по различен процесуален ред. Производството по възстановяване на недължимо платената държавна такса има за предмет преценката относно наличието на основание за връщане на платената сума, като в това производство, развиващото се пред Изпълнителния директор на НАП по преда на АПК, а не по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК, предвид конкретната законодателна уредба в специалния Закона за хазарта, не е предвидено възстановяването на сумите, ведно с лихва за забава. Именно зарази изложеното трайната съдебна практика се е консолидирала и върху разбирането, че при липсата на друг процесуален ред, за правоимащия остават открит пътят именно по ЗОДОВ, посредством предявяване иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди. В този смисъл и възможността за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ не е преклудирана с влизането в сила на Решение № 000030-2633/29.03.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, нито с изтичането на срока за неговото допълване. С Решение № 5446/17.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10883/2024 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 7096/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4356/2025 г. по описа на ВАС, материалната законосъобразност на така постановения отказ е потвърдена с обосновката, че доколкото търсената лихва съставлява имуществена вреда – обезщетение за забава от незаконосъобразен административен акт, производството по обезвредата й следва да се развие по реда на ЗОДОВ, с тези мотиви и липсата на изрична норма в специалния закон – Закона за хазарта, която да задължава ответника да издаде търсения от дружеството акт по чл. 21 и сл. от АПК жалбата е отхвърлена като неоснователна. Неоснователни са и възраженията относно съответствието на съдебния акт с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е установено наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отмененото като незаконосъобразно Решение № 000030-6802/26.07.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на „Пирин турс 2002“ ЕООД за възстановяване на недължимо платена държавна такса. Безспорно е установено, че с влязло в сила на 10.02.2023 г. съдебно решение посоченият административен акт е отменен като незаконосъобразен, а недължимо платената сума в размер на 100 000 лева е възстановена едва на 25.04.2023 г. От събраните по делото доказателства се установява, че вследствие на постановения незаконосъобразен отказ дружеството е било лишено от възможността да се ползва от собствените си парични средства за периода, така както е очертан в исковата молба (съобразено е диспозитивното начало в процеса - чл. 6, ал. 2 от ГПК), от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на отказа до фактическото възстановяване на сумата. Това лишаване от ползването на паричен ресурс представлява имуществена вреда, чийто размер правилно е определен от първоинстанционния съд в размера на законната лихва върху сумата от 100 000 лева за периода от 10.02.2023 г. до 24.04.2023 г. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и настъпилата имуществена вреда. Именно постановеният отказ за възстановяване на недължимо платената държавна такса е обусловил задържането на сумата в патримониума на държавата и съответно невъзможността дружеството да се разпорежда със собствените си средства през процесния период. Неоснователни са възраженията на касатора, че претендираната вреда подлежи на доказване чрез установяване на конкретни пропуснати търговски сделки или конкретна нереализирана печалба. В случаите на неправомерно задържане на парични средства вредата се изразява в самото лишаване от възможността за тяхното ползване, като нейният размер се определя по размера на законната лихва за съответния период – виж и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Част от изложените в касационната жалба оплаквания, обосновани с тълкуването, дадено с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, очевидно не държат сметка за разликата между самото обезщетение, когато същото се претендира под формата на пропуснати ползи, самите те съизмерими със законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение, и лихвата за забава върху размера на присъденото обезщетение. Началният момент на последната е предмет на тълкуването дадено с т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Такава претенция всъщност не е заявена с исковата молба и такава не предмет на произнасянето на първата съдебна инстанция. От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. От страна на процесуалния представител на „Пирин турс 2002“ ЕООД изрично е заявено, че не се претендират разноски, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,