Решение № 6396 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2019 г.

Решение № 6396 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Иванова, Н. Герова, Б. Геров и А. Германов, починал, на чието място са конституирани неговите наследници А. Германова и Д. Германова, чрез адв. Я. Калчев, срещу Решение № 582 от 20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2296 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Г. Иванова, Н. Герова, Б. Геров и А. Германов срещу утвърдена от областния управител на Област Варна експертна оценка, с която е определена окончателна стойност на обезщетението за одържавен, на основание чл. 9 ЗОЕГПНС, недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност "Св. св. Константин и Елена", кв. 42, парцел VI, с площ от 4836 кв. м., ведно с построената в него масивна сграда, описана в Акт за държавна собственост № 756 от 26.09.1950 г. с общ размер от 139504, 00 лв. и определените квоти за обезщетяване на собствениците. Наред с това, Г. Иванова, Н. Герова, Б. Геров и А. Германов са осъдени да заплатят на Областна администрация – гр. Варна сума в размер на 150, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното съдебно решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че то е противоречиво. Обръща се внимание, че в уточнителна жалбата молба подробно са изложени пороците на обжалваната оценка. Видно от мотивите съдът посочил, че приема заключението на неоспорената съдебно – техническата експертиза, съгласно което изчислената стойност на земята възлиза на 100589, 00 лв., а не както по първата експертиза – 69722, 05 лв. Предвид твърдяното противоречие между "обстоятелствената част и осъдителното решение" (в случай, че не се касае за техническа грешка) се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, при което да се възприеме заключението на вещото лице – лицензиран оценител, с което на основание чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ е определена действителна пазарна стойност на имота в размер на 224282, 00 лв. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се явяват. Двама от тях - А. Германова и Д. Германова се представляват от адв. Петкова, която от тяхно име поддържа касационната жалба, прави уточнения и моли да бъде уважена. От името на всички касационни жалбоподатели адв. Калчев е подал писмена молба, в която изразява становище по същество на спора. Ответникът – областен управител на Област с административен център – Варна, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, изготвен от процесуалния му представител. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Г. Иванова, Н. Герова, Б. Геров и А. Германов срещу изготвена Експертна оценка по преписка № РД-15-9400-215 от 19.02.2015 г. на Областна администрация – Варна, приета с приемо – предавателен протокол от 04.06.2018 г., с която е определена окончателна стойност на обезщетението за одържавен, на основание чл. 9 ЗОЕГПНС, недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност "Св. св. Константин и Елена", кв. 42, парцел VI, с площ от 4836 кв. м., ведно с построената в него масивна сграда, описана в Акт за държавна собственост № 756 от 26.09.1950 г. с общ размер от 139504, 00 лв. и определените квоти за обезщетяване на собствениците. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът направил извод, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на необходимата писмена форма и въведените специални изисквания на материалния закон и административнопроизводствените правила. Съобразено е от съда, че със Заповед № РД-15-7708-1 от 02.09.2015 г. е разпоредено изготвяне на спорната оценка. Такава била възложена на независим оценител, като с приемо-предавателен протокол от 04.06.2018 г. изготвената оценка е представена и приета от главен експерт при Областна администрация - Варна. С Протокол от 03.07.2018 г. приетата експертна оценка е утвърдена от областния управител на област Варна. Според нея окончателната стойност на недвижимия имот е в размер на сумата от 139504, 00 лв., формирана от два компонента – стойност на земя и стойност на сграда при възприета от експерта - оценител площ на сградата от 42 кв. м. (застроена площ), която била оценена на 6854, 05 лв. Стойността на земята била определена на 62868, 00 лв. за 4836, 00 кв. м., при базисна стойност 0, 50 лв. / кв. м. и коефициент за местоположение 26. Общата стойност била изчислена "... в размер на 69722, 05 лв. (139444, 10 лв. в удвоен размер + 60 лв. = 139544, 00 лв.)". Съдът приел за обективна и правилна изчислената от вещото лице, изготвило съдебно – оценителната експертиза по делото, стойност на земята с площ от 4836 кв. м. в размер на 100589, 00 лв., която кредитирал (вж. стр. 4, абз. 2 от съдебното решение). На следващо място посочил, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "б" ЗОСОИ, стойността на имуществото, за което се дължи обезщетение следва да се определи по действителна пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила. Приел, че действителната пазарна цена следва да се определи по реда на § 3а от ЗОСОИ (т. 3), съобразно отмененото Приложение № 1 към ЗМДТ, тъй като производството пред областния управител е образувано по Заявление № РД-9100/581/17.11.1998 г. Във връзка с последното е постановено Решение № РД-9100/581/23.10.2001 г., но предвид липсата на финализиращ процедурата по чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ акт, то все още има висящ (незавършен) характер. Първоинстанционният съд приел, че в случая определената с експертната оценка базисна стойност на сградата в размер от 6, 60 лв. /кв. м. съобразно нейната конструкция е в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 3, б. "а" от Приложение № 1 (отм). Преценил, че правилно е приложена и разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗОСОИ. Посочил, че определянето на действителна пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗОСОИ, отнасяща се до имоти, подробно изброени в т. 1, б. "б" на цитирания текст се извършва по реда на § 3а ПЗР на ЗОСОИ, като получената стойност се удвоява. По тези причини съставът на АС – Варна направил извод, че утвърдената от областния управител на Област Варна оценка е законосъобразна, издадена при правилното приложение на закона и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Тези съображения му дали основание да отхвърли жалбата. Предвид изхода на спора, присъдил на Областна администрация – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост, което е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Правилно, с оглед решаване на спора и в съответствие с направеното искане в първоинстанционното производство, е допусната, назначена и изслушана от съда съдебно – техническа експертиза със задача да даде пазарна оценка на имота, описан в Акт за държавна собственост № 756 от 26.09.1950 г. при съобразяване на разпоредбите на ЗОСОИ. Експертизата е приела методиката за определяне на обезщетението по чл. 4 ЗОСОИ, като е определила пазарната стойност съобразно Приложение № 2 от ЗМДТ, валидно за 2001 г. Дала е заключение за действителна пазарна стойност на имота (земя + сграда) в размер на 224282, 00 лв. и разпределение по квоти: А. Германов с 50 % - 112100, 00 лв.; Г. Иванова с 16, 67 % - 37400, 00 лв.; Б. Геров с 16, 67 % - 37400, 00 лв. и Н. Герова с 16, 67 5 – 37400, 00 лв. или в общ размер на 224300, 00 лв., като закръглението е съгласно чл. 4, ал. 5 ЗОСОИ. При разпита в съдебно заседание пред АС – Варна вещото лице е пояснило, че разликата в дадената оценка между заключението по експертизата в съдебното производство и тази, назначена в хода на производството пред административния орган се основава на несъобразяване от последната на разпоредбите на ЗОСОИ. Оценката по нея е резултат на извършеното умножение на получената стойност по две, но не е съобразено, че е следвало да се вземе таблицата по Приложение № 2, действала към 2001 г. съобразно закона. Първоинстанционният съд посочил, че е кредитирал "напълно само оценката досежно определената стойност на земята". Въпреки това обаче не става ясно по какви причини, предвид това изразено становище в мотивите на съдебния акт, видно от неговия диспозитив, жалбата е отхвърлена изцяло. Установява се, че съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза, приета без оспорване от първоинстанционния съд, действителната пазарната оценка на земята е 201178, 00 лв., а съгласно експертната оценка на оценителя в административното производство тази стойност е 125736, 00 лв. Само тази съпоставка е достатъчна и ясно свидетелства за допуснато противоречие между изложеното в мотивите на съдебния акт и приетото в неговия диспозитив. Това прави волята на съда неразбираема и е основание за отмяната на акта само на това основание. В решението не са изложени ясни мотиви по съществения въпрос относно причините, поради които не е кредитирано неоспореното от страните заключение на експертизата, назначена в съдебното производство относно стойността на имота. Така не е даден недвусмислен отговор и на спорния въпрос относно приложението на пар. 3а ПЗР на ЗОСОИ. В допълнение, в решението не се съдържа и отговор на възраженията и доводите на жалбоподателите, релевирани в молбата им, депозирана в АС – Варна на 28.11.2018 г. в изпълнение на протоколно определение от съдебно заседание, провело се на 14.11.2018 г. за уточняване на доводите за незаконосъобразност на оценката при съобразяване на приобщените по делото доказателства. Поради това, в нарушение на изискванията за съдържание на решението съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК и на съдопроизводствените правила, то е останало немотивирано по въпроса относно съображенията на съда да отхвърли жалбата, ведно с уточнението към нея. В тази насока настоящият съд не може да изложи за първи път съображения, доколкото това би довело до нарушаване на правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения, решението предмет на контрол, макар да е валидно и допустимо, като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение