Решение № 13531 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2016 г.

Решение № 13531 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Т. Е. Т. Груп" ЕООД, представено от адв. М. К., срещу решение № 1756/02.11.2016 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 329 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р-02000215001851-091-001/27.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б.. Д. на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните факти за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит с извършените от него счетоводни записвания и последващата доставка на услуги, обвързани с получените по спорните доставки. Настоява на ирелевантността на поведението на доставчика, включително своенето на строителна техника и квалифициран персонал. Иска отмяна на съдебния акт и на съответната част от РА /инерционен и неоснован на обстоятелствената част на касационната жалба и на предмета на делото пред първата инстанция е петитумът за отмяна изцяло на РА/. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Б. е оспорена частта на РА № Р-02000215001851-091-001/27.10.2015 г. относно допълнително установените задължения за ДДС в данъчен период м. 04.2013 г. в размер 13 090 лева и за лихви за забава в размер 3 264.51 лева. И. на задължението за ДДС е извършена корекция на декларирания от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултат по ЗДДС за този данъчен период заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение. Отреченото данъчно предимство е по 2 бр. фактури, издадени от "Ра-дуга ВЖ" ЕООД с предмет на доставките строителни услуги - извършване на услуги с багер по договор от 01.05.2012 г. до 30.08.2012 г. по протоколи за машиносмени и извършване на услуги с багер по договор от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г. - по протоколи за машиносмени. Според администрацията фактурираните услуги не са осъществени. Отказът е основан на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, отречено с РА. Съдът е концентрирал спора по фактите до действителното осъществяване на доставките. Заключил е, че тези факти не са установени несъмнено. В мотивите на съдебния акт са обсъдени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и тези събрани в хода на съдебното дирене, включително заключението на съдебно-икономическата експертиза. Констатациите му са за сключен договор между жалбоподателя и "Ра-дуга ВЖ" ЕООД за извършване на строителни услуги с багер "Фурукава". Такъв багер не фигурирал в справката за ДМА към ГФО по чл. 92 ЗКПО на доставчика и в дневника му за покупките не била отразена фактура за наемането на такава строителна техника. Не били наети по трудово правоотношение лица с квалификация за извършване на услугите с багер. В договора не било посочено мястото на извършване на дейностите с багер, които да се обвържат с изпълнение на задължението на жалбоподателя по договора му с "П. С. З." ЕАД от 27.04.2012 г. за отдаване под наем и извършване на дейности със строителна техника на участък от Автомагистрала "Т." - ЛОТ 4. Не били изготвени и представени документите по договора с "Ра-дуга ВЖ" ЕООД за удостоверяване не изпълнението - сменни рапорти, наряди и др., като техниката по договора с доставчика била различна от посочената в приложението към договора с "П. С. З." ЕАД. Отречена е зависимостта между двете групи доставки. Решаващият правен извод е за неправомерно начисляване на ДДС от доставчика, което на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС дисквалифицира правото на приспадане на данъчен кредит. Оспореният съдебен акт е правилен. Съобразена с процесуалния закон е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките/услугите /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. Без да съществува информационна следа за своенето от доставчика на строителна техника и за извършването на услугите по фактурите, за които е отказано данъчното предимство, са неотносими догадките на касатора за възможните причини за неизпълнение от него на публичноправните му задължения по регистрацията, декларирането и отчитането на техниката. Ако за притежаването на багера и наемането на персонал създаването на информационни източници зависи от активността на доставчика, то за определянето на предмета на услугата и удостоверяването на изпълнението е значимо и поведението на получателя. По обясненията му в извънсъдебната фаза на производството към датата на договора с "Ра-дуга ВЖ" ЕООД вече е достатъчно конкретна нуждата му от строителни машини за изпълнение на договора му с "П. С. З." ЕАД, както и вида на дейностите и мястото на изпълнението им. Бездействието му в конкретизирането на престацията на доставчика му и несъответствието в описанието на багера по договора с доставчика му и по този с клиента му занижават доказателствената стойност на индицията на последващото изпълнение. Търсенето от съда, а преди него и от органите по приходите на материален и персонален субстрат за изпълнение у доставчика е заради очертаваната от жалбоподателя връзка между получената и предоставената от него престации. При липса на тъждество в престациите от факта на предоставянето на услуга на клиент на жалбоподателя не следва извод за получаване на конкретната услуга по спорните фактури. Правилен е отказът на съда да признае настъпването на правните последици от недоказаните факти, тежестта за установяването на които носи жалбоподателя. При установяванията за липса на доставки по фактурите представянето на фактури с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно предимство може да препятства правилното събиране на данъка и да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС /така т. 48 от решението на СЕО по дело С-285/09/, а съставянето на такива фактури може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от цитираното решение/. Функционирането на общата система на ДДС е застрашено и от представянето на манипулирани доказателства. Позоваването с измамна цел на правото на Съюза е недопустимо, а правото на приспадане следва да се отрече, ако въз основа на обективни данни се установява, че позоваването на това право се прави с цел злоупотреба /вж. т. т. 36 и 37 от решението на СЕС по дело С-285/11/. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваната част от решението. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 765.47 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия от чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение