Решение № 13103 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16381/2011 г.

Решение № 13103 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16381/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Флийтрент" АД против решение № 4600 от 25.10.2011 г., постановено по адм. д. № 5981/2009 г. от Административния съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2000901123/11.05.2009 г., издаден от ТД на НАП София-град, потвърден с решение № 976/20.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, в частта, в която не е признато право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2007 г. в размер на 711 160,60 лева по доставки, документирани с фактури № 181/31.10.2007 г.; 0...182/31.10.2007 г. и 183/31.10.2007 г., издадени от "Арбитраж и ко" ЕООД вследствие на което е определен резултат за периода в размер на 391 413,91 лева ДДС за внасяне главница и лихва в размер на 87173,77 лева. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция разноски по делото в размер на 10000 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Поддържаните касационни основания са необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е тълкувал фактите по делото в резултат на което необосновано е приел, че по фактурите не са налице реални доставки, както и че довършителните СМР са извършени преди сключването на нотариалната сделка за прехвърляне на собствеността върху сградите. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Прави се възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе в частта, в която е отказано да се признае правото на данъчен кредит по трите фактури, издадени от "Арбитраж и ко" ЕООД. Фактурите са със следните стопански операции: доплащане на СМР по предварителен договор от 25.11.2007 почивни къщи, почивни къщи 6 бр. тип "А" и 6 бр. тип "В"; № 182 - обща стойност на довършителни работи тип "А", приспаднати плащания тип "А". За доплащане съгласно договор от 10.05.07 тип "А". № 183 - обща с/ст на довършителни работи тип В. Приспаднати плащания тип В. За доплащане съгл. договор от 10.05.06 г. тип В. Данъчният кредит по тези фактури се отказва от органа по приходите с мотива, че те са издадени без основание, услугите по тях са били извършени на много по-ранна дата, поради което е формиран извод, че данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС е настъпило много преди датата на издаване на фактурите. Решаващият орган е потвърдил РА с мотива, че правилно ревизиращият орган е приел, че в случая жалбоподателят не е получател на услуги по облагаеми доставки, тъй като фактурираните довършителни работи са преминали в негова собственост с подписването на нотариални актове № 64/10.05.2007 г. и № 88/01.11.2007 г. Административният съд е анализирал съдържанието на предварителния договор от 25.10.2007 г. сключен между "Арбитраж енд Ко" ООД и "Флийтрент" АД, установявайки, че той предвижда изпълнителят да довърши със собствени материали, обекта, описан в гл. 3, както и да го предаде с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградите срещу възнаграждение - 3 360 000 лева в срок до 25.11.07 г. Към този договор е налице анекс № 1 от 31.10.07 г., от който съдът е установил договорените технически характеристики на сградите, които изпълнителят се е задължил да предаде в завършен вид. Въз основа на тези документи, съдът е формирал извод, че процесните СМР не са индивидуализирани, а са общо посочени като видове дейности. Прието е от съда, че обектите на СМР са индивидуализирани, тъй като е налице съвпадение между номерацията, посочена в нот. акт № 88, предварителния договор и анекса и схемата, приложена към заключението на техническата експертиза. Въз основа на данните от техническата експертиза съдът е приел, че договореностите относно завършения вид на сградите са изпълнени частично. Отново въз основа на информацията от техническата експертиза, съдът е приел, че една значителна част от СМР са извършени преди прехвърлянето на сградата в груб строеж. Въз основа на данните от експертизата съдът е установил, че довършителните работи на всички къщи от групата, вкл. и на процесните са изпълнявани от "Ви Ем Консулт Интернешънъл" ООД по договор за строителство от 01.10.2007 г. с изпълнителя "Арбитраж енд Ко" ООД. Установено е наличието на документи (актове обр. 19) за отчитане на извършеното строителство от "Ви ем Консулт Интернешънъл" ООД към "Арбитраж енд Ко" ООД, но не са установени да са изготвени приемо-предавателни протоколи или други документи от "Арбитраж и Ко" ЕООД на жалбоподателя за отчитане и предаване на извършените СМР. Направен е извод за недоказаност на извършени СМР от "Арбитраж и Ко" ЕООД към "Флийтрент"АД във вида и обема, договорен с анекса към предварителния договор. Съдът е приел за неустановено по делото и на авансово плащане за извършване на услугите - във фактурирания размер от страна на възложителя към "Арбитраж енд Ко" ООД. Въз основа на тези съображения съдът е приел за неустановено наличието на данъчно събитие по фактурите. Съдът се съобразил и с постановеното вече решение по аналогичен казус по адм. д. № 7649/2010 г. на ВАС. Върховният административен съд в настоящия съдебен приема следното: съдът правилно е установил фактите по делото. Приетата за установена фактическа обстановка по спора се подкрепя от събраните доказателства. Установено е, че ревизираният субект е закупил от "Арбитраж енд Ко" ООД общо 24 къщи, построени в УПИ № I-049010, 049011 в кв. 49 по плана на гр. Каварна, което е направено чрез два нотариални акт за покупко-продажба на недвижим имот. Единият под № 64 от 10.05.2007 г., а другият под № 88/31.12.2007 г. Във връзка с нот. акт № 64, в който продажната цена на имотите е 52 000 лева е издадена фактура № 0...40 от 10.05.2007 г. На същата дата е подписан между страните и договор за изработка на строителен продукт на стойност 1 600 000 евро без включен ДДС в нея за извършване на СМР за привеждане на къщите в завършен вид, готови за обитаване. Във връзка с този договор "Арбитраж енд Ко" ООД издава на "Флийтрент" АД фактури № 41/18.05.2007 г.; № 42/29.05.2007 г. и № 43 от 30.05.2007 г. Предмет на съдебен контрол е бил отказаният данъчен кредит на жалбоподателя по ф. № 43 от 30.05.2007 г. като с влязло в сила съдебно решение (№ 1002 от 19.04.2010 г. по адм. д. № 6971/09 г. на АССГ) жалбата срещу РА, с който е отказан данъчния кредит по тази фактура е отхвърлена. Две от процесните фактури - № 182 и 183 от 31.10.07 г., видно от описанието на стопанската операция в тях, също касаят договора за изработка на строителен продукт от 10.05.2007 г. С нот. акт. № 88/31.12.2007 г. жалбоподателят е закупил от "Арбитраж енд Ко" ООД други 12 къщи от построените в посоченото по-горе УПИ по плана на гр. Каварна. С Анекс № 1 - договор за изработка на строителен продукт от 31.10.07 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.10.2007 г. е уговорено извършването на довършителни работи в къщите, като СМР са на обща стойност 3 360 000 лева. Във връзка с този договор е издадена третата процесна фактура № 181/31.10.07 г. Кредитираната от съда техническа експертиза установява, че реализираната част от договорените СМР са извършени към датите на подписване на нотариалните актове. Следователно, към датите на процесните фактури ревизираният субект не е получател на СМР, а е получил готовия продукт в резултат от извършването на тези СМР, с прехвърлянето на собствеността върху къщите. В този смисъл правилни са изводите, както на органа по приходите, така и на съда, че процесните фактури са без основание, тъй като между страните по тях не са осъществени сделки по предоставяне на СМР. Получател на СМР за довършителните работи (извършени в обема, установен от техническата експертиза) по процесните къщи е бил "Арбитраж енд ко" ООД в качеството му на собственик на къщите, който от своя страна с прехвърлянето на собствеността върху къщите, прехвърля и резултата от тези СМР на ревизирания субект. Изводите на административния съд са обосновани и правилни. Въз основа на тях съдът правилно е приложил материалния закон, приемайки, че за жалбоподателя не е възникнало правото на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като към датите на издаването им, не е установено наличието на данъчно събитие. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд